Момичета » Нашите
Драга Петя,
Макар да не се познаваме, копнеем да ти споделим, че откакто те зърнахме за пръв път, не е минал ден, в който да не славославяме Крайовската спогодба от 1940-а (дело на Хитлер, но да не издребняваме). Тя, както добре знаеш, ни връща Южна Добруджа, иначе изгубена за малко след Междусъюзническата, в комплект с родния ти град Добрич! Ако това щастливо събитие не се беше случило, БГ фолк-сцената (наред с нас) щеше да продължава да се мъчи и до ден-днешен, мечтаейки всуе за естествено талантлива звезда, особено в областта на гръдния кош! Знаем, че най-вероятно никога няма да те имаме (в Maxim), но това не ни пречи да се предаваме на дяволското желание – и затова те нарисувахме, както понякога с еротичен трясък нахлуваш в сънищата ни. (Щото ние не сме некви ангели, нали.) Финални думи: както пророчески отбеляза в един свой шлагер, водката току-що свърши, а утеха няма. Остана само малко фанта лимон
Целувки (където най-много обичаш),
Maxim



