Мишмаш
|
Черен и велик!Още един вечен Maxim-идол – заирският защитник Илунга Муепу, който остана в историята като най-тъпия футболист изобщо
 3 снимки 
|
Историята се случва в Гелзенкирхен на 22 юни 1974-а, в мач от груповата фаза на световното в Западна Германия. Днес едрата африканска държава Заир вече отдавна се казва Демократична република Конго (по колониални времена е Белгийско Конго), но смелите заирски дебютанти на мондиал, на чиито фланелки тогава по детски пише “Leopards” (все едно на наште клети национали да им пише “Лъвовете”) остават в аналите като най-трагичните кретени в историята на световните. Сред тях със собствена светлина блести лъскавочерният защитник Муепу. За какво става дума? Ами за следното: в мача с Бразилия, загубен с 0:3, действащите световни шампиони получават пряк свободен пред заирската врата. Заирци строят стена, зад топката застава великият Ривелиньо, но преди съдията да свирне, от стената се откъсва Илунга, втурва се и с топовен шут “изчиства” заложената за фала топка! Т.е. милите негра дори не знаят елементарните правила! Днес, обеднял буквално до клошар, Муепу си пази единствено дясната от чифта футболни обувки, с които е ритал на световното; и дори не подозира, че в интернет се продават култови жълти (“бразилски”) фланелки с неговото име.
“Когато се разбра, че се класираме, празненствата в столицата Киншаса бяха невероятни”, спомня си Илунга. “Президентът Мобуту Сесе Секо (един от най-големите изроди в политическите анали, диктатор-човекоядец – б.р.) обеща на всеки от нас чисто нова кола, къща и по 20 000 долара на калпак, след като се върнем от световното. Подобно богатство в Заир беше нечувано. Всесилната му охрана обаче, освен че прибра всички пари от ФИФА, дойде при нас преди мача с Бразилия и ни каза, че ако паднем с над 3 гола, въобще няма да ни пуснат обратно в родината при семействата ни. Ето защо когато Ривелиньо заложи топката и вече губехме с 0:2, аз се паникьосах страшно и затова я изритах. Бразилските играчи и публиката умряха от смях. Аз обаче им крещях, копелета мръсни – защото не подозираха на какво напрежение бяхме подложени от диктатора. Когато се върнахме в Киншаса, на всички национали с държавен декрет им беше забранено повече да играят футбол – защото Мобуту реши, че срамното ни представяне било върнало имиджа на африканския футбол с 29 години назад. Не знам защо точно 29 години, но го каза по единствената ни телевизия. Повечето мои съотборници днес изнемогват и живеят като скитници – общественото мнение за нас 35 години по-късно все още е като към национални предатели. Ако можех да върна времето назад, въобще нямаше да играя футбол, а щях да стана земеделски стопанин като баща ми”
