Мишмаш
|
Просто гениално!Докато ние се чудим какво толкова му харесват всички на Twitter, трима тарикати трупат стотици милиони от най-успешното бизнес начинание в интернет напоследък
 3 снимки 
|
Първата мисъл при сблъсъка с Twitter обикновено е нещо от сорта на “що за воняща квинтесенция на всесветовната тъпота е това?!”. Което изобщо не пречи броят на потребителите на сайта месечно да нараства с... 1382%! На този фон, със своите 228%, доскорошният хит сред социалните мрежи Facebook буди искрено съжаление.
Какво правиш?
В 140 знака можеш да отговориш на този прост въпрос през компютър или телефон, в реално време: това е то цялата философия (и магия) на Twitter, която му позволява да играе ролята едновременно на “имейл за бедни” (изцепка на Ерик Шмит, шеф на Гугъл), новата играчка на звездите (тук се изявяват всички – от английския актьор-легенда Стивън Фрай до бабофила Аштън Къчър), последен пирон в ковчега на старите медии и могъщ лост за политическо влияние (както се оказа при вълненията в Иран или кампанията на Обама). Ключът към всичко това е фразата “в реално време”. “Микроблогингът” чрез Twitter не само позволява на хора, които в общия случай не интересуват никого, да пускат съобщения, касаещи безсмисления им живот, но и дава възможност за бърза организация на огромни маси, когато всички други комуникации са резнати. Благодарение на новата социална мрежа снимки от важни събития се появяват в мрежата едновременно със самите събития, например терористичните актове в Бомбай през ноември 2008. Макар и да е на хоризонта от едва две години, туит-манията започва да добива нездравословни измерения –
хората вече се женят и назначават на работа чрез “туитове”, майки пускат съобщения от името на неродените си бебета
Самият замисъл вероятно кара Оруел да се върти в гроба: вместо държавата да наблюдава кой какви ги върши, гражданите надлежно и по своя воля докладват всекидневно (голяма част и всекичасно), без дори да си дават сметка, че туитовете могат лесно да бъдат следени и анализирани. Нещо повече – онези, които ползват телефон за туитване, автоматично могат да бъдат локализирани с GPS. Ние, като видни параноици, отдавна сме се светнали за тези опасности, поради което в офиса туитваме единствено с молив върху парчета хартия, които впоследствие унищожаваме чрез кремация.
И кои са тия хитреци?
Човекът с плана е Джак Дорси – генийче от Сейнт Луис, щата Мисури, което се вдъхновява още през 2000-ата и бистри нещата докъм 2006. Легендата гласи, че по време на брейнсторминг в тогавашната му компания Odeo (фирмата събира основателите на Twitter в пълния им състав) той се почесал и избълбукал следното:
“Копеленца, имам идея за нещо като AOL Instant Messenger, ама по-яко”
Дорси и неговият колега, финият блог-манипулатор Айзък “Биз” Стоун, се спират на есемес форма-та и изковават кода на отрочето си за стандартните в компютърните религии две седмици (в случай, че си забравил, Марк Зъкърбърг, Творецът на Facebook, посочва същия срок като време за създаване на своя код). Накрая остава само да се намеси предприемачът Евън Уилямс (37, най-стар от тримата), издрапал дотук след детство в селска Небраска, директорски стол в Гугъл и неоспоримо авторство на цялата мода с блоговете, както и на самия термин “блогър” (той стои зад небезизвестния сайт blogger.com). През 2004-а Евън напуска добре платената си шефска работа в Гугъл, за да основе подкастинг-компанията Odeo, а впоследствие и Obvious Corp. (която придобива Odeo заедно със зародиша на Twitter). Сякаш предчувствайки успеха, Уилямс отделя Twitter като самостоятелна компания през април 2007-а, макар все още да нямат нито лого, нито концепция.
Първообразът на сайта е вътрешна мрежа за работещите в Odeo, които по-късно стават акционери в Obvious
а понастоящем и мултимилионери, гадовете. Отначало продуктът и неговия код са кръстени twttr по подобие на сайта за снимки flickr.com, а и понеже щатските номера за есемесване са с по пет цифри. По-нататъшната съдба на проекта е плод на две ключови събития: фестивалът South by Southwest в Остин, Тексас (2007), който отприщва туитовете за първи път, и гостуването на Евън Уилямс при Опра по-рано тази година, което превръща сайта в истински ураган от съобщения.
Всяка млада интернет компания има нужда от пари, но благодарение на таланта и пресметливостта на Уилямс Twitter засега е толкова добре, че
дори си позволи да отхвърли оферта на Facebook за приблизително половин милиард долара!
Това вероятно е повлияно и от обстоятелството, че са обект на интерес от страна на гиганта Гугъл. Туитър-ите се помещават на етаж от сграда в индустриалната зона на Сан Франциско, декориран с древна машина за видеоигри и зелени сръндаци в естествена големина (не питай, сигурно е нещо нърд-ско), 40 души персонал и... а, да бе – 11 милиона редовни потребители, чийто брой постоянно расте.
Вътрешната структура на сайта е доста елементарна: или си “следван”, или си “последовател”, и естествено, знаменитостите спадат само към първата категория. Чувстваме се длъжни да те предупредим, че глупостите, които четеш (тоест, надяваме се, не четеш), подписани от Бритни или Фифти Сент, всъщност са натракани от платени автори, например популярния Крис “Бродуей” Ромеро.
Самите шефове на Twitter вече също са звезди и дори присъстват в списъка на сп. Time за най-влиятелни личности на 2009, но изобщо не се държат като такива. Тихата вода Дорси мрази интервюта, а Уилямс е толкова непосредствен в мърлявостта си, че се яви пред Опра размъкнат и с мръсни чорапи. Откъде знаем? Ами от туита му преди шоуто, как откъде?!
Обща култура!
Любопитни факти в около 140 знакаБиз Стоун е автор на книгите Who Let the Blogs Out? (2004) и Blogging: Genius Strategies for Instant Web Content
Прочутият Fail Whale, който се появява при сривове в сайта, е нарисуван от австралийския график Йинг Лу и си има собствен фенклуб
Аштън Къчър е първият туитър, минал бариерата от 1 милион последователи
Twitter спечели Webby Award 2009 за “Пробив на годината”
Първото туитче изобщо датира от недалечния 21 март 2006 и гласи “Just setting up my twttr”. Авторът е Джак Дорси, естествено
