Останалото » Истории
|
Избори в М. ПоровецЛепкав мрак, женски силуети се поклащат мързеливо, алкохолът бавно, но сигурно убива инстинкта
 11 снимки 
|
Лепкав мрак, женски силуети се поклащат мързеливо, алкохолът бавно, но сигурно убива инстинкта. Счетоводителка на средна възраст, облечена само в чорапогащник на точки, приближава и ни уверява, че срещу седемдесет лева можем да я „пипкаме” навсякъде. След два часа започват
Единственият начин да стигнеш до разградското село Малък Поровец, без да оглупееш от скука, е да минеш през Русе. Русе е супер – там дългият ден за размисъл продължава в интензивна нощ. Някъде между стаканите с уиски в сепаретата с момичета размишляваме върху фейсбук-шегата с Ебазер Ебазер – смешен ли е, беден ли е, тъжен ли е, ходи ли на джамия, говори ли български, има ли близки, които могат да ни набият? Какви други непознати същества обитават мистериозното село? Мисълта изпреварва умореното редакторско тяло и то се приземява позорно на плочките в стария градски център. Щетите са приемливи.Изборната сутрин е тежка
Колата се плъзга бавно из сърцето на Делиормана. (На турски „Делиорман” значи „луда гора”, на български му викаме Лудогорие, а Лудогорието – освен с Ебазер Ебазер – напоследък влиза в новините с горд лидер в А група.) След по-малко от час сме пред табелата и спираме да заменим лошия си дъх за свеж въздух. Липсват признаци на живот, студено е. Оставяме да ни води вроденият компас за неприятности. Стигаме до призрачен магазин с дизайнерски надпис, а от плакат до него мъдро ни гледа Ахмед Доган. Покрай нас минават местни, които ни изпитват с поглед. Ей, смешници, ние сме били на дискотека в Перник, нямаме какво да губим.
Питаме ги къде тук се гласува, с което ставаме още по-съмнителни
Паркираме пред читалище „Развитие” на улица „Васил Левски” 6 и се отправяме към изборната секция. В двора попадаме на Ебазер Ебазер, който беседва на турски с някакви хора. Чувството е все едно влизаш в казармата, в затвора или в изтрезвителното – скоро всички ще се опознаем. Във вехтата сграда са се събрали предимно забрадени гласоподаватели от женски пол. Изборната секция е точно до книгохранилището, отстрани има надпис „Р петиционна”. Очевидно се репетира за голямата политика. През прозорчето виждаме жена от комисията да нагъва бял хляб. Насъщният е най-важното по тези места; купуваш го от магазина или си го месиш сам. Никой не се притеснява, че ще надебелее. Известно време оставяме местните с впечатлението, че сме или някакви много важни от ДПС, или саботьори от ГЕРБ. Решаваме да разчупим преградите, вадим прескарта и викаме:
„ФБР! Никой да не мърда!”
Е, не викаме, но си го мислим. С леко неуверен глас поздравяваме и обясняваме, че сме от едно софийско списание, питаме може ли да снимаме. Гражданите на село Малък Поровец обичат да се снимат, това ги прави щастливи. Оказва се, че преди нас – заради Ебазер – са идвали да снимат всякакви медии. Хора като Гюлсерие Даил, Дженгиз Кяшиф, Емрах Фикрет и Генади Войков не сърфират много и не могат да схванат как точно Ебазер, когото всички знаят като Хамид, е станал известен. След кратко сондиране научаваме, че три-четири къщи имат интернет, останалите си имат животни. Хвърляме едно око на кандидат-кметовете: Ебазер Мюзекяр Ебазер е от ГЕРБ, настоящият кмет Илия Тодоров е от ДПС, Недрет Керим Селим е от БСП, а Полина Стефановна Стефанова е от Синята коалиция. Има нещо странно в тоя списък, ала още не можем да разберем какво.
Искаме да се запознаем с предизборните платформи на кандидатите
Но първо се запознаваме със Стефан, който е баща на Полина и вади някакви екзотични цигари от пазвата си. Преди да ни въведе в обстановката, много държи да ни разкаже историите си от Съветския съюз. Дълги години е карал камион КРАЗ в Сибир, взимал е 700 рубли (което е много), учил е задочно, станал е инженер и дъщеря му се е родила в Иркутск. Като застъпник на Синята коалиция, Стефан говори с необяснима любов за времето на комунизма, но проявяваме разбиране, защото ни черпи със собствените си пържени филии. Към нас се присъединява човек в инвалидна количка. Това е Ахмед. Краката на Ахмед ги няма – преди години върху тях паднал някакъв стълб, той неглижирал проблема и те гангренясали. Наложила се ампутация. Ахмед е много важна политическа фигура в Малък Поровец, той е стратегът на ДПС в селото. Въпреки неприятното време, наблюдава изборния процес от ранни зори. Защо го прави, не е съвсем ясно. Обяснява ни, че местният турски не е като турският турски, а е по-архаичен, после уточнява, че всичко в Малък Поровец е наред и напрежение между хората няма. По темата с кандидата на ГЕРБ е категоричен – няма да спечели изборите, нищо че някъде е станал известен.
Говорим за Ебазер, а той – насреща
Обръщаме се към него не с малкото, а с фамилното му име, добавяме и “господин”, което очевидно го трогва. Не е жизнерадостен като на прочутия плакат. Питаме го как точно е решил да се кандидатира за кмет, но не успява да даде особено смислен отговор. Не че българският му куца, напротив – говори изключително правилно. Просто е объркан. Дошли хората и му предложили. Същата версия по-късно ни пробутва и кандидатът на БСП Недрет Селим. Общото между Недрет и Ебазер е, че не знаят каква е кметската заплата. Питаме за Фейсбук.
„Пуснал там някой в интернета, ама не знам кой. Не знам защо се радват, заради името ли, не знам… И някой сложил тази жена Меймюне, изобщо не знам коя е”, гадае по адрес на своята популярност Ебазер и пуска една сълза.
Сълзите на Ебазер са най-тъжното нещо в изборния ден
Ти му се подиграваш, защото не си виждал как бавно се стичат към мустака, преди да ги изтрие със загрубелите си пръсти. Ебазер не е политик, той реже дървета в ловното стопанство „Воден-Ири Хисар”. Политическите игри му идват в повече. А и настоящият кмет бил регистрирал някакви чужди хора да гласуват за ДПС. Най-страшното за Ебазер обаче би било да спечели. Не си го признава, но се усеща. „Ако се наложи, ще говоря с Бойко Борисов”, отронва той неуверено. Стефан усеща важността на момента и разказва притча. Един голям политик дошъл по тия места и казал, че ще направи мостове. Когато местните отбелязали, че нямат река, обещал и река да осигури. После казал, че ще направи училища и детски градини.
Хората обяснили, че нямат деца, а политикът обещал, че ще им направи
Докато го слушал, някакъв дядо през цялото време си скубел брадата. Накрая питал политика откъде ги знае тия неща, дето ги говори. Политикът отговорил, че е учил 20 години. Старецът се заскубал още по-енергично. И когато политикът се поинтересувал защо, дядото разказал как само веднъж ходил при ходжата да научи нещо, а онзи го наебал два пъти. Така че направо не му се мислело какво е преживял политикът за двайсет години.
Ебазер и Стефан се смеят на тази история. Ние също, макар изобщо да не можем да схванем поуката. Развеселен, Ебазер разказва как като се върнал от гурбет в Германия през 1993-а, му излезли пъпки. Подучили го да пие мая за хляб и те изчезнали. Оттогава пие мая по всякакви по-специални поводи. Веднъж в гората го ухапала змия. Отровна – защото кракът му започнал да се надува. „Пия мая и усещам как слиза надолу в крака и действа”, пояснява Ебазер.
Електоратът в Малък Поровец гласува предимно по джапанки
Изборите си вървят и само един страшен пехливан с табела „застъпник” обикаля между “гъбите” пред секцията и ни кара да бъдем нащрек. “Гъбите” са дървени пънове, боядисани в кафяво и с бели точки. Според енциклопедията, без която не излизаме от вкъщи, това са петнисти мухоморки. Опасни са и нямаме идея какво символизират, затова отиваме да си говорим с кандидата на ДПС, т.е. с настоящия кмет Илия Тодоров. Той се има за изпечен политик. Обяснява ни за някакъв проблем в избирателната секция, който вече е решен. Не пропуска да подчертае какво е направил за църквата и за паметника, говори за невероятния чист въздух и за това как Ебазер е станал за смях в интернет. Кметът знае турски и твърди, че е в партията на Доган по лични убеждения. Според кандидатката Полина “лични убеждения” означава, че след като не го избрали с нито една от другите партии, Тодоров станал член на ДПС. Илия обаче ни разкрива най-важното – кметската заплата в Малък Поровец е 450 лева. На въпроса защо, аджеба, се напъва, ами не си живее арно като михлюзин, той дръпва някаква реч за работата в полза на обществото.
Следим му мисълта, докато не виждаме мидички
На двора пред изборната секция е пълно. Дори бай Ахмед не може да даде логично обяснение на този феномен. Пълним джобовете с мидички и доближаваме човека на БСП. Недрет е облечен с дънки и горнище на анцуг. Ако стане кмет, ще продължи да се облича така. След кратък разговор разбираме, че участва в изборите по-скоро за спорта (вероятно затова е с анцуг) и че няма амбиции да става велик управник. Започва да ръми. Като контрапункт на метеорологичната обстановка, прага на читалището прекрачва весел човек, който се провиква:
„Айдеее, никой не черпи тука! Ще ви задраскам всичките, ей!”
За някои звучи като шега, за други е съвсем реална заплаха. Възползваме се от моментната суматоха и се сближаваме с местни младежи. Сред тях е единственият жител на селото, който знае, че MAXIM е списание с голи жени. Другите мислят, че е някакъв вестник, патриарх или бехар. Снимаме ги, те си говорят нещо забавно; нищо не отбираме, ама пак се смеем. И така – докато Стефан не предлага да ходим у тях, за да се запознаем с дъщеря му и да ядем. Неочаквано добра оферта след интензивната нощ.
Полина Стефановна е мъжко момиче – личи, че е родена в Сибир. Посреща ни все едно се знаем от 100 години. Черпи с чай, сухи пасти и пържени филии – политически ход, с който веднага ни печели. Дъщеря й Гергана си играе с дрипава плюшена жаба и с истинско коте, което засега е цяло.
От аквариума презрително ни гледа костенурка
Домакинята тръска цигара във фикуса и ни обяснява как някой й къса плакатите. От Синята коалиция й дали 50 лева за предизборна кампания, пък то – за оня, дето дуе. Зарича се никога повече да не се занимава с подобни глупости. Жалко, защото старият IBM на масата подсказва, че именно това е кандидатът, който умее да ползва компютър. Дояждаме филиите в мълчание.
На тръгване от Малък Поровец искаме да видим джамията. Една жена ни упътва така: „%@**$, нагори, %***№@, нагори, джамия, там видях.” Ясно и точно. Следваме указанията, но вместо джамията намираме замък. Аллах е велик, но и пътищата Господни си ги бива.
В далечината пасат крави. Изглежда, че им е все тая .
