Останалото » Истории
|
Св. Уго Кретенски!52-ият президент на Венецуела е толкова култов Maxim-човечец, че нямаше как да не те запознаем отблизо с него! Кой е Уго Чавес и за какво се бори – в тази пропита с нефт и ляв популизъм статийка!
 9 снимки
|
Представи си хибрид между Бойко, проф. Вучков и Цветелин Кънчев, разположи го в президентския дворец на една от най-богатите на петролни залежи (и същевременно най-зле икономически) държави в света, остави го да си разиграва коня 10 години и горе-долу ще вникнеш в съвременната история на Венецуела от Maxim-ска гледна точка. Въпросната кръстоска – сеньор Уго Рафаел Чавес Фриас – е така многостранен и забележителен политически феномен, че направо не знаем откъде да почнем.
Личността Му
Уго Чавес се ражда през 1954 в провинциалното градче Сабанета, Венецуела, в бъкано с деца семейство на учители, които освен хубавото име му дават невъобразима мешавица от индиански, африкански и испански гени. Малкият Угито е, така да се каже, закърмен с революция: дядо му по майчина линия активно участва в Гражданската война от 1859-63 година, а малко по-късно разръчква и бунт срещу тогавашната диктатура, който по злощастния си край може да бъде сравнен единствено с нашето Априлско въстание. Отначало хлапето хич не проявява интерес към политиката – семейството му го готви за свещеник, а самият той иска да стане бейзболист. И не само иска, а като юноша дори успява да заиграе в Националната лига с отборчето Criolittos de Venezuela, покрай заниманията си с поезия, рисуване и драматургия. Някак съвсем между другото по това време Чавес завършва средно образование, а после и Военната академия с чин младши лейтенант. Единственото, което не успява да завърши, е магистърската си програма по политически науки в университета “Симон Боливар” в Каракас. В края на 70-те той и още неколцина от средните чинове в Академията основават организацията COMACATE, по-късно прераснала в Революционно боливарианско движение, кръстено на идола му Симон. (Впрочем венецуелската парична единица също се казва “боливар”.)
Военната кариера на Чавес, стигнала до подполковник, предопределя и съдбата му в политиката – бившият десантчик влиза за пръв път в полезрението на световните медии в началото на 1992, след като организира неуспешен войнишки метеж срещу президента Карлос Перес. В резултат Уго разглежда затвора Яре отвътре, при това за около 2 години, но е амнистиран от предшественика си на президентския пост Рафаел Калдера – и вместо от благодарност да се кротне, създава нова партия - Movimiento Quinta Republica (MVR). С нея Чавес печели изборите за президент от 1998 и оттогава насам е несменяем на поста въпреки опитите на американските тайни служби да го свалят или ликвидират. Още с встъпването си в длъжност наш Угчо започва с бързи темпове да изпълнява обещанията си, свързани (каква изненада!) с премахване на корупцията и бедността, и за кратко време успява да настрои срещу себе си не само обединението на едрия венецуелски бизнес Fedecamaras, но и най-големия профсъюз в страната – за което според нас се иска талант. Макар част от мерките, които предприема, да са направо смехотворни (като например преустрояването на президентския дворец в гимназия за бездомни деца), други са не само разумни, но и ефективни. Серия от референдуми води до промени в конституцията, съдебната система и механизма на управление, след които никой не може да го бутне с пръст. Чавес дотолкова си вярва, че изисква възможността еднолично да създава закони, насочени срещу едрите поземлени собственици и чуждестранните компании – като например Ley de Tierras от 2001, в резултат на който стотици хиляди акра земя преминават в ръцете на дребни фермери. Любим негов номер става и измислянето на законови пречки за дей ността на чуждите фирми, в резултат на което те напускат страната, а активите им са национализирани Нееднократно президентът казва, че смята себе си за “нов Робин Худ”. След 49 подобни закона обаче Fedecamaras се газират дотам, че правят опит за преврат: през пролетта на 2002 главнокомандващият Лукас Ромеро изненадващо обявява по телевизията, че Чавес се е оттеглил, а шефът на бизнес-организацията Педро Кармона става и.д. президент. Уго за втори път попада в панделата – този път във военния затвор Форт Туна, а народните протести в негова защита са оцветени в червено от армията. Положението отива към война, което кара замесените шапкари в крайна сметка да върнат властта на Чавес. Дори стачката в петролната индустрия, организирана от крупните бизнесмени, не успява – към края на 2002 “Робин Худ” уволнява близо 20 000 работещи в нефтодобива и на бърза ръка възстановява износа по международните квоти.
Изцепките Му
Ако вътрешната политика на Чавес си е до голяма степен негова работа и може да се синтезира в изречението “за благото на нацията и банковата ми сметка”, то външната е “да го духат Щатите”. Определяйки се като бъдещето на социализма в Латинска Америка, съвсем естествено Уго е противник на “империалистическото зло” (егати термина, извинявай) навсякъде по света, с ударение на Близкия Изток и Куба. Чавес става първият демократично избран президент, посетил Саддам след първата война в Залива (през август 2000-та), и е един от най-яростните критици на всички действия на САЩ в региона. По времето на обиколката на Буш-младши в Южна Америка през 2007 пък Уго така изчислява нещата, че винаги да е в някоя съседна държава, пенявейки се на протестни митинги. В Maxim най се радваме на факта, че устата му не знае мярка – Чавес редовно викаше на Буш “гъз” или “льохман”, а Обама наскоро бе ласкаво определен като “жалък невежа”
Въпреки целия този лай обаче стокооборотът между Венецуела и Щатите възлиза на около 50 млрд. долара, а 11% от нефта, консумиран в САЩ, идват познай откъде. Неистовият стремеж на бат’ Уго да е винаги опак на Америка го сближава все повече с Русия, напоследък и с Иран, а за да прави още по-мръсно на янките, президентът публично афишира приятелството си с братя Кастро, пращайки на Куба 53 000 барела петрол дневно. От доста време той се опитва да обедини Боливия, Куба, Еквадор и самата Венецуела в т.нар “Ос на доброто” – понятие, което е въвел като противоположно на американската “Ос на злото” (Иран, Ирак, Северна Корея). Освен че се кълне във вечна вярност на иранския си колега Ахмадинеджад, Чавес допълнително ядосва американците, като през 2006 в отговор на оръжейното им ембарго Венецуела сключва две мастити сделки с Русия: за доставка на 24 изтребителя СУ-30, както и... сто хиляди автомата “Калашников”. Някои от мерките срещу капиталистическия враг, които предприема, обаче си остават ясни само за него – например забраната на диетичната кола по-рано тази година както и въвеждането на собствена часова зона във Венецуела през 2007 (преместване на часовниците половин час назад, за да не бъдели по налаганото от империалистите време) или пък инициативата всеки грамотен венецуелец да прочете Дон Кихот, подета през 2005 с раздаването на повече от милион безплатни екземпляра. Нещата обаче не спират дотук: на 25 май 2007 образът отменя с указ изпитите за влизане в университет като, цитираме, “остарял метод, който изключва възможността за получаване на образование от младите хора, произхождащи от народните маси и малките етнически групи”. Бойко, записвай си!
Последният шах с пешката, измъдрен засега от Уго Чавес, е премахването тази година чрез референдум (54,4% “за”) на ограничението от два президентски мандата, въведено с промяната на конституцията през 1999 от... самия Чавес. Така, както върви, можем да го очакваме на визита при пожизнения БГ принцепс Б. Б. някъде към 2050-та!
