Останалото » Истории
|
Островът на съкровищата!Разходихме се до най-якия музикален фест в Европа
 10 снимки 
|
Разходихме се до най-якия музикален фест в Европа, изтрещяхме и се завърнахме без глас, но с мускулна треска. Дет викат колегите унгарци, "what you SZI is what you GET"
Мястото
Остров Обудай, изплувал над Дунава на две-три спирки от центъра на Будапеща. Често повтаряна заблуда е, че мястото се казва Сигет – всъщност sziget на унгарски си значи „остров”. Още по-честа заблуда е, че фестивалът се казва Зигет – всъщност унгарците боравят с най-пиянския и абсурден език, в който sz се чете „с”, s се чете „ш”, а най-често нищо не се чете заради огромното предлагане на красиви жени, евтин алкохол и хубава музика.
Сигет се води един от най-големите фестивали в Европа – Обудай е над 108 хектара, а в продължение на седмица почти 400 хиляди човека преминават през общо 60-те сцени, барове и прочие увеселителни обекти. Това е сухата статистика – останалото е уникална програма (тази година "Индипендънт" включи Сигет в Топ 5 на европейските фестове), цветен махмурлук, люти манджи за цветен махмурлук, хапчета за гърло, пресечката между булевард „Джон Ленън” и алея „Джими Хендрикс”, и незапомнена от първия (и последен) ден във фитнеса мускулна треска
Организацията
Кракът на MAXIM не бе стъпвал на Обудай някъде от 2004, когато фестивалът празнуваше 12-ата си годишнина – и макар още тогава очарованието на чипоноси момичета с раздърпани фланелки и високи кецове да бе огромна притегателна, Сигет не бе достигнал нивото на големите западни събития. Това лято обаче, особено на фона на тоталната щета, наречена Elevation, домакините определено впечатлиха. Макар билетите да изглеждат скъпички за българската публика (170 евро предварителна продажба с включено къмпинг място, също толкова – на самия фестивал, без къмпинг), идеята си заслужава. За разлика от хартийките от Monopoly, които се раздаваха в Разлог, в Будапеща – по подобие на всички големи фестивали – разплащанията се извършват електронно, а дори най-мизерното капанче за сръбска наденица разполага с POS-терминал, на който можеш да провериш колко кредит остава в специалната ти Сигет-карта. Освен това ексклузивните договори със спонсорите категорично забраняват разлики в цените – на целия остров се продават едни и същи напитки (но разнообразието е голямо) на една и съща цена. Половинка наливна бира излиза по-малко от 4 лева, малкото твърдо е към 6,50, безалкохолните са 2 и нещо, а най-популярният коктейл – Jack Daniel’s с кола, е 8 лв. Тоест – по джоба. Какво получаваш в замяна?
Програмата
Получаваш един от общо 3-4 останали истински ентъртейнъри в музикалната индустрия! При предварителното обявяване на хедлайнърите на Сигет на челно място в програмата бе вписана Ейми Уайнхаус, която, както знаеш, предпочете да умре от срам, понеже се била изложила в белградската зала. И докато в България очакват сам да разбереш, че Джамирокуай, Айрън Мейдън, Алис Купър или Слипнот са отказали да те удостоят с присъствие, камо ли да ги заместят с някой друг изпълнител, в Унгария предпочитат да успокоят публиката с... Принс! При това – на нулевия ден от феста. И то при положение, че геният от Минеаполис категорично отказва концерти в тази (разбирай – посткомунистическата) част от Европа. Логично островът е пълен още преди официалното откриване, а когато на главната сцена се появяват звездата, ко-вокалистката и басистката му (и двете – готови за корици на MAXIM – бел.ред.), публиката изтрещява. Принс се раздава в продължение на един час, връща се за "Purple Rain" на бис и когато отново се прибира зад кулисите, хората започват да се разотиват доволни. „Вие луди ли сте, бе! Знаете ли колко хита имам? Мога да ви занимавам цяла нощ”, прозвучава тъничкият гласец на фънк-краля. Следват още четири (!) излизания на бис, програма в продължение на два часа и половина и учудени български коментари („Абе кой знае колко са му платили...”)
Началото е ударно, а продължението – с характерните гърчове на Джарвис Кокър и Пълп – разбива всички надежди, че у нас може да се организира нещо подобно. Музикантите откровено се забавляват, спонтанно удължават концертите си, прехвърлят си публиката щафетно, а безспорно най-доброто шоу изнасят Касейбиън (по-правилно – Касабян, тъй като са кръстени на потомствената арменка Линда, шофьор на бандата на Чарлс Менсън). Рокаджиите от Лестършър свирят абсолютно всичко от гениалния си предпоследен албум West Ryder Pauper Lunatic Asylum, допълват с няколко пресни прото-хита от новия Velociraptor! и дотолкова вдигат летвата, че последвалите ги Кемикъл Брадърс звучат като вторнишки сет в морска дискотека.
Останалите – Интерпол, Ла Ру, Хъртс, Гууд Шарлът, Продиджи, Маник Стрийт Прийчърс, Охос де Брухо, Скънк Ананси, Дизи Раскъл, Кайзер Чийфс, 30 Секъндс Ту Марс, Джудас, Мотърхед, Хелоуийн, Готан Проджект, Дефтоунс, Кейт Наш, Гогол Бордело, Сюисайдъл Тендънсийс, Лостпрофетс, Бомб дъ Бейс, Каубой Джънкийс, че и Гравити Ко – вече се сливат в едно, тъй като около четвъртия ден ушите започват да глъхнат подозрително, очите дават на късо, прасците вият зловещо, а черният дроб им припява. Колкото до либидото...
Жените
Достатъчно си висял в Замунда, та да знаеш, че Будапеща е европейската, ако не и световната столица на порноиндустрията, пък ако не беше, щеше да е жестока фира, тъй като унгарките могат да съперничат само на сръбкини и естонки за приза Златна ерекция на континента. Прибави към унгарките солидна доза сръбкини, естонки и прочие хубавини, разбъркай ги със солидно количество алкохол и уудстокски екстаз и получаваш Острова на съкровищата, ама наистина! Нещо повече – шансът да се объркаш и да осъмнеш с полицейска палка в скротума е минимален, тъй като всеки пълнолетен посетител на Сигет задължително получава допълнителна гривна, която се вижда лесно дори на осем водки. Въпросът с дрескода пък е излишен – на фестивал си, всички се носят по фабрично (или не) разпрани дънки, кецове и липси, тъй че удряш греда само ако си се барнал като за парти на Какао Бийч. В противен случай си готов – само внимавай с лютите храни. Наглед невинно доматено сосче може така да те подпали, че да тресеш химическите тоалетни с дни наред. Слушай опитните продавачи, които с лукава усмивка те питат „уанс чили ор туайс чили”. Уанс означава, че влиза люто; туайс – че влиза люто, а излиза да си майката
Забележителностите
Понеже купонът е навсякъде и постоянно, дори за цяла седмица не ти остава време да обиколиш всички точки. Затова избираш основните локации – гениално кръстения Чък Норис Бар (с уточнението – „коктейли и такива работи”), също толкова якия Titty Twister Bar, където се провеждат конкурси тип „Мис Мокра фланелка”, Дзен Бар до главната сцена (там осъмват навършилите пълнолетие пияни унгарки) и тазгодишната атракция – Jack Daniel’s Experience. Става дума за уникална платформа на огромен, специално брандиран ТИР, който обикаля най-големите музикални фестивали на континента. Около гигантската машина са разположени сепарета в стил разрязани бъчви (дори възглавниците са с вид на въглища), а на самата нея – мечтата на всеки редактор и читател на MAXIM – огромен бар със стотици бутилки от най-мъжкото уиски. Допълнително експириънсът предлага маси за блекджек, джаги и рокмузика в унисон с мачо имиджа на марката.
Изводът е един – обичаме българското, най-вече лютеницата, ракията, Родопите и Диляна Попова – но когато става дума за фестивал, особено след 2011, братята унгарци са прави – what you SZI is what you GET. Защо братя? Щото и догодина сме там, ти кво си мислиш?
