Останалото » Истории
|
Irish charmБългария не успя да дублира титлата на световното по уиски
 5 снимки 
|
България не успя да дублира титлата на световното по уиски, но научи Северна Ирландия да казва отчетливо „Наздраве!”
„Бог дал, вуву зел”. С това промилно-философско заключение българските представители на Make It 2 Bushmills наблюдават радостта на новите световни шампиони по уиски – южноафриканците Шон Тикнър и Джонатан Олиф. „Пичовете си заслужаваха, бяха най-готини. След нас”, коментира Кирил Тодоров, 50 процента от пловдивския тандем, който представя страната ни на състезанието в Северна Ирландия. Другата половинка – Марин Агандеров, добавя: „Ако и тази година България беше победила, останалите сигурно щяха да се откажат. Като да играеш срещу Барселона.”
Предисторията
Make It 2 Bushmills е втората серия от социалния експеримент на най-качественото ирландско уиски, с който се дава шанс на обикновените фенове от различни държави да се докоснат до легендарната 403-годишна дестилерия. Процесът на селекция е следният – различни двойки приятели (т.нар. Bushmills Brothers) се кандидатират да представят страната си; впоследствие получилите най-много гласове във Фейсбук страницата на уискито заминават за финален кръг в родното място на еликсира – село Бушмилс в най-северната част на Северна Ирландия. Крайните победители се завръщат за две седмици глезотии, получават възможността да се учат на занаят и в крайна сметка да произведат собствен бленд уиски. Леката вметка е, че в този половин месец шампионите живеят царски в луксозен апартамент, ходят на уроци по голф и сърф, получават 5 хиляди лири джобни и правото да организират VIP парти в родината си. Тоест – мечтата на всеки средностатистически мъж, минус Меган Фокс.
Миналото лято състезанието бе поединично, а в крайна сметка пред очите на представител на MAXIM купата на Bushmills вдигна българче! Иван Иванов отвя конкуренцията и прекара цял месец по брулените ирландски хълмове; година по-късно местните постоянно го дават за пример. „Айвън е страхотен, всеки ден ми пише мейли и мечтае да се завърне тук. Изпрати ми бутилка от вашето бренди (ракия – бел.ред.). Половината стои на почетно място в офиса ми, останалото го изпих. Бая е силничко”, разказва Колъм Игън – мастър-дистилър на Bushmills (да се чете – човекът с най-яката работа на света) и председател на журито на Bushcamp
Bushmills
Цялата работа е толкова специална, защото дава шанс на ентусиастите да се запознаят с всеки детайл от най-старата лицензирана дестилерия за уиски на планетата. Изградени през 1608-а, покоите на Bushmills се отличават с факта, че всичко – от първото зрънце ечемик, до залепването на етикетите, се случва на едно място. „И не даваме никаква фира – разказва един от работниците в дестилерията. – Зърната, които остават, ги даваме на прасетата и кравите. Погледнете колко щастливи животни има наоколо!”
Действително Северна Ирландия е рурална картичка с много зелено, много добитък и абсурден климат. В един ден, дори в един час можеш да усетиш четирите годишни времена, а производителите на уиски се хвалят, че имат по един бленд за всяка атмосферна приумица. Единственият, който е непознат както за България, така и за останалия свят, е 12-годишният Bushmills, който се продава само на място. След две чашки от Божественото екипът на MAXIM престава да се озърта като лалугер, а просто премрежено следи приключенията на Марин и Кирил в борбата за титлата
Тренировките
Едва стъпили на белфасткото летище „Джордж Бест”, 22-годишните пловдивчани започват да обсъждат предстоящите дисциплини. След първия ден в Бушмилс, в който домакините обясняват процеса на производство на разходка в дестилерията, всички гости и участници си спретват импровизиран коктейл на едно от чудесата на света – Пътя на гигантите, отстоящ на няколко километра от селото. Ако не знаеш, става дума за огромен залив, осеян с абсолютно симетрични, като че фабрично произведени вулканични камъни, наредени един върху друг (Марин: „Плочките на Графа са по-криви, честно!”). Още тук нашите момчета кроят стратегии за състезанията на следващата сутрин, а когато привечер са представени всички двойки, единственият реален конкурент изглежда Южна Африка. Шон и Джонатан са атрактивни и ухилени пичове, които освен че са приятели от детинство, са женени за... близначки! Сред останалите се открояват представителите на Ейре – но не за друго, а защото са словаци с плажен английски, и на Русия – шантав химичен инженер и мълчаливият му авер, които веднага биват прекръстени на Менделеев и Коперник. Журито също е знаменито – освен вече споменатия Колъм Игън тук са басистът на нашумялата инди рок група Ту Доор Синема Клъб Кевин Беърд, шефът на популярното звукозаписно студио DFA Records Джонатан Галкин, както и редакторът на Whisky Magazine Роб Алансън
Състезанието
Сутринта на втория ден започва с горещ махмурлук и мокър вятър на плажа в Бушмилс, където двойките се надпреварват в търкаляне на бъчви. В предварителните пресявки нашите атлети попадат в група с Белгия и Чехия и остават втори в оспорвана борба, в която стероидните бицепси на чехите в крайна сметка надделяват. (Кирил: „Това е най-трудното нещо в живота ми, майна, изплюх си дробовете! Повече няма да пуша!”) На финала, подобно на футболните първенства, печелят Зи Джърманс, а нашите надежди се прехвърлят към турнира по голф.
Оказва се обаче, че почти никой не е играл голф. 90 процента от замахванията са напусто, навсякъде хвърчи влажен пясък, а единственият що-годе опитен – американецът Пол Ковалски, носи победата на тима си на финала с Холандия. (Марин: „Момчетата плачат в съблекалнята, надявам се да се реваншираме пред феновете.”)
Следващата дисциплина е най-приятна – дегустация на различните видове Bushmills с цел правилното им подреждане. Тук отново немците печелят с 4 правилни отговора от 6 възможни, нашите са втори с една точка по-малко, но шансовете остават – тепърва ще се правят коктейли, а в правенето на коктейли нямаме равни.
Българският Irish Apple е произведение на изкуството – не само като вкус, но и като украса (Кирил успява да издялка детелинка от ябълка, като междувременно почти отсича левия си показалец) – и преди да бъдат обявени крайните резултати, е време за последния кръг. В него медии не се допускат, противници – също. Всички двойки имат 60 секунди, за да обяснят защо точно те трябва да спечелят – и тук вече българският гений се развихря. Марин и Кирил декламират прясно написана поема на тема приятелство, спортна злоба и ирландско уиски, с която впечатляват журито и взимат първа награда. При общото точкуване – състезания, амбиция и харизма – златото обаче отива при южноафриканците, които цял ден огласят тихия ирландски бряг с вувузели и футболни скандирания.
„Заслужиха си го момчетата. Бутнахме им малко гювеч, понеже хегемонията е скучна”, признават Марин и Кирил, след което се включват във финалния тост на мастър-дистилъра. А той е както следва: „Когато пиеш, се отпускаш. Когато се отпуснеш, заспиваш. Когато заспиш, сънуваш. Когато сънуваш, не вършиш грехове. Когато не вършиш грехове, отиваш в Рая. Нека пием, за да отидем в Рая!” Slainte!
Colum speaks!
Мъжът с мечтаната работа обяснява мечтаната си работа
Защо точно такива дисциплини? Искахме да изпитаме приятелството на двойките. Във всяка дисциплина е нужно да се работи заедно – при бъчвите например липсата на синхрон води до въртене на едно място. Тоест – отборният дух е най-важен. Всички в Bushmills сме едно семейство, което личи от работата в дестилерията. Затова държим победителите да могат да си помагат, да се държат заедно и да притежават нашата ценностна системаКакво е чувството да имаш най-яката работа на света? Страхотно е, макар че съпругата ми постоянно ми се ядосва. Когато отидем в бар или ресторант, винаги пробвам да накарам хората наоколо да опитат Bushmills и да разберат за какво става дума
Как стигна дотук? Разбира се, че трябва да притежаваш някои специфични качества – развити сетива, инженерни умения, дори талант в сферата на човешките ресурси. Но най-важна е страстта, с която вършиш работата си
С какво Bushmills е толкова специален? С любовта, която вкарваме във всяка бутилка. Може да звучи банално, но го вярвам. Естествено, и с вкуса – мек и приятен заради тройната дестилация, с леки плодови нюанси, тъй като не опушваме ечемика при сушенето. Третото най-важно е огромната гама продукти, които предлагаме – имаме по нещо за всекиго
Кой е твоят любим вид Bushmills? Бихте ли попитали някоя майка кое от петте си деца обича най-много? (Смее се) Харесвам всички, но универсалният ми любимец е Bushmills Original – обожавам да го пия чист, с лед или примесен с джинжър ейл
Нямаш ли някаква по-странна рецепта? Всъщност веднъж накарах нюйоркски бармани да забъркат Bushmills с бекон! Сериозно! Винаги се опитваме да излезем от матрицата и това ни се получи! Пробвал съм също уиски със сурово яйце и резултатът бе адски вкусен
Промотирате идеята за Bushmills Brothers – ти имаш ли Bushmills Brother? Разбира се! Казва се Джон, израснали сме заедно и до днес сме първи приятели. Вярвам, че всеки трябва да има такъв човек до себе си
