Останалото » Истории
|
Перфектна буря!Ти може и да нахлузваш дъждобрана след първата капка
7 снимки
|
Ти може и да нахлузваш дъждобрана след първата капка, но двама австралийски ентусиасти стават от канапето само за над 25-метрови вълни
Звездите на австралийското риалити Storm Surfers Рос Кларк-Джоунс и Том Каръл са си поставили за цел да открият най-страховитите вълни на планетата и да ги обяздят – и това в продължение на цели 15 години.
„Гигантските вълни се срещат рядко. Не се случва всеки ден да попаднеш на нещо такова, обяснява 44-годишният Рос, който зарязва кариерата на тривиален сърфист в средата на 90-те, за да търси по-силна тръпка. – Предпочетох да обикалям света и да карам на места, които не съм смятал, че ще видя, вместо да участвам в разни турнири. Големите вълни са ми фетиш още откакто бях на 11.”
В годините, в които гонят цунамита, Рос и Том са преживели (разбирай – карали по време на) тайфун, а
най-големият им „улов” са 28-метрови чудовища,
които яхват по време на черен флаг в Северен Хавай. Когато си спомня за епичната схватка (кадри можеш да гледаш в YouTube), Рос се разтреперва от вълнение: „Бяхме на около 4 километра от брега – и както си пърпорех с джета, се натъкнах на уникално природно чудо. Имайте предвид, че съм онемявал пред Пиренеите и други планини, но дотогава никога не бях виждал планина от вода. Океанът просто се изправи – като че цяло футболно игрище се издигна пред очите ми!” Дали се е страхувал? „Абсурд. В този момент няма как да те хване шубе,
просто си в някаква паралелна реалност, хипнотизираш се от вълната
Изглеждаше сюрреалистично”, разказва Кларк-Джоунс. Той веднага се мята в основата на вълната и кара в продължение на две минути. „Водата се движеше адски бързо, никога не бях виждал нещо подобно. Оттогава започнах да използвам GPS, който да измерва скоростта – често съм удрял 80 км/ч, които всъщност са си 120, тъй като се движиш ти, а под теб се движи и вълната. Карал съм автомобили с бясна скорост, но когато си на сърф-дъска и поддържаш баланс с две гумени каишчета, преживяването е съвсем друго.”
Когато живееш в екстремни ситуации, логичният въпрос е не рискуваш ли прекалено много. „Естествено, че има опасност. Но навсякъде около нас съществуват рискове – а когато четвърт век вършиш едно и също, постепенно свикваш и го приемаш за нормално. Спомням си обаче един случай, в който действително щях да умра – цял ден обяздвахме все по-големи вълни в Тасмания, а на следващата сутрин трябваше да си оперирам гръбнака, пак заради инциденти на сърф. Бях решил, че ще достигна абсолютния максимум – и тогава езикът на огромна вълна се стовари върху ми. Като че някой опитваше да откъсне главата от раменете ми.
Чух силен пукот в шията, а лицето си чувствах напълно разместено – носът ми беше на мястото на ушите
В продължение на 24 часа бях в шок и постоянно кървях. Наистина мислех, че времето ми е изтекло. Но пък си заслужаваше – заради кадрите ми подариха водоустойчив телефон”, смее се Рос.
Колкото по-абсурдна е идеята, толкова повече двамата австралийци я прегръщат. Така например двамата веднага се съгласяват да сърфират върху почти замръзнала повърхност в Нова Зеландия („за такива случаи носим специални костюми, които са нещо като електрическо одеяло и подгряват бъбреците”), върху планински склонове, дори по Амазонка. Най-големият кахър на ловците на вълни пък е непредвидимостта на природата. „Добре, че вече има интернет, преди беше много трудно да уцелиш момента. Сега, когато възможностите ни са по-големи, започнахме да снимаме филми, а все повече хора се асоциират с изживяванията ни. Вярно –
често ни мислят за луди, но разбират нуждата от адреналин”,
коментира Рос.
От няколко месеца той и партньорът му в психарията разчитат на нов механик – „млада, свежа и секси дама”, която по цял ден мисли за нови модели сърфове и изтрещели идеи.
„Преди два дни ни попита дали бихме се съгласили да караме откъртени врати. Върху 25-метрови вълни. През нощта”, натъртва Кларк-Джоунс. Но отказва да издаде какво са й отговорили.
Едва ли обаче някой вярва, че са казали „не”




