Останалото » Истории
|
Правилото Льохман!Благодарение на него Сол Кембъл, Оуен и Джо Коул вървят с етикет „предател”
 5 снимки 
|
Благодарение на него Сол Кембъл, Оуен и Джо Коул вървят с етикет „предател”, а Кристиано печели над 1 млн. евро месечно. Днес Жан-Марк Босман е социално слаб депресиран алкохолик – досущ като редакторите на най-голямото мъжко списание, които се сетиха за него
Ръката на Жан-Марк потреперва, докато налива червено вино в дълбока пластмасова чаша. Мъжът, чиято петгодишна съдебна битка роди революционното правило „Босман”, в момента води съвсем различна борба – срещу финансовия колапс, депресията и алкохолизма. „Изживях много, много трудни години. Може и да спечелих делото, но в крайна сметка се оказа, че точно аз съм този, който плати”, шепне 46-годишният белгиец. Личното му въстание срещу несправедливите трудови договори във футбола даде възможност на играчите свободно да сменят работното място след края на контракта, което пък накара клубовете да предлагат мултимилионни сделки, за да избегнат риска да загубят звездите си без пари. Казано накратко – точно Босман е причината Манчестър Юнайтед да се огъне пред исканите от Уейн Рууни 200 хиляди лири на седмица, и пак той е отговорен за някои от най-скандалните трансфери в последните петнайсетина години – на Стийв Макманамън от Ливърпул в Реал Мадрид, на Сол Кембъл от Тотнъм в Арсенал, на Майкъл Оуен от Нюкасъл в Манчестър Юнайтед и на Джо Коул от Челси в Ливърпул. И макар да изглежда потенциален кандидат за канонизиране от страна на футболните синдикати по света, днес тревожно оплешивяващият наднормен мъж живее от социални помощи в олющена къщурка в покрайнините на Лиеж.
Единствената мотивация да се събужда сутрин, както сам твърди, са синовете му – Мартин е на две, а Самюел скоро ще навърши половин година. И за да бъде драмата пълна, Жан-Марк не може да си позволи да живее заедно с децата и майка им Карин, защото в противен случай рискува да му спрат даренията.
„Оцелявам на антидепресанти,
алкохол не употребявам от 27 декември 2007", твърди Босман и жадно отпива от чашата си. "Това е само в специални случаи, по мъничко.” Измънканото оправдание е последвано от виновен поглед през рамо. В дъното на двора майката Анжеле е заета с приготвянето на спагети със зехтин и босилек.
Като дете Жан-Марк наблюдава мачовете на местния Стандард от покрива на същата къща и бленува някой ден да играе за един от най-популярните белгийски клубове. Мечтата му се сбъдва в началото на 80-те, когато носи и капитанската лента на младежкия национален отбор. Недобре премислен трансфер в РФК Лиеж обаче слага началото на пропадането и през 1990, когато договорът му изтича, Босман решава да излезе зад граница, като дори се уговаря с френския Дюнкерк. Точно тук идва моментът, който предопределя славата му на съдебен, а не на футболен боец – макар контрактът да е свършил, Лиеж претендира за трансферна сума, която французите категорично отказват да платят. Като резултат халфът остава в Белгия с драстично намалена заплата – а несправедливостта го мотивира да заведе дело, базирано на европейския закон за свободно движение на работната ръка. Докато виси по съдилищата, Жан-Марк опитва да възроди кариерата си в полупрофесионалните дивизии на Франция и дори на остров Реюнион в Индийския океан, преди да се завърне в родината с екипа на Шарльороа. „Плащаха ми 650 паунда на месец заради репутацията ми –
смятаха, че бунтарят Босман е прекален риск
за клуба. В един момент замразиха заплатата ми. Поиграх още две години, колкото да поддържам тонус, но вече дори не можех да събера достатъчно за наем”, спомня си полузащитникът.
Той отказва да прекрати борбата срещу системата, дори когато му се налага да се изнесе в гаража на родителите си. По същото време бившата му съпруга го изоставя, като взима със себе си и малката им дъщеря, днес вече на 21. „Адвокатът ми изпрати писма на абсолютно всички клубове в Белгия, но отговорът бе един и същ: „Не, благодаря – желаем успех на мосю Босман, но вече си имаме достатъчно футболисти”, разказва Жан-Марк. В крайна сметка след две години в гаража и извън терена халфът побеждава – през 1995 Съдът на Европейските общности излиза с решение в негова полза, от което се облагодетелстват… останалите му колеги. Играчите вече имат възможност да се местят като свободни агенти, а амбициозни клубове от Италия, Англия и Германия пълнят съставите си със скъпоплатени чуждестранни звезди.
Градските легенди по онова време твърдят, че самият Босман сериозно се е облагодетелствал от успеха – сформираният от него синдикат ФИФПро първо финансира начинанието му с 200 хиляди лири, а после и съдът му определя лична компенсация, която според слуховете възлиза на 1 милион плюс приходите от бляскав бенефис. Хората в Лиеж шепнат, че Жан-Марк притежава две имения и две мощни поршета, но самият той само се подсмива: „Всички смятат, че съм натрупал огромно имане. Истината е, че
„имането” ми не може да плати надницата на Рууни за един ден
Парите от ФИФПро бяха погълнати от адвокати и съдебни такси, компенсацията бе в пъти по-малка и също потъна в нулиране на сметки, а планираният благотворителен мач не бе срещу Барселона, а срещу Лил – пред само две хиляди души. Колкото до поршетата – още преди процеса купих едно на старо, но го продадох бързо-бързо.”
Малкото останали пари от съда Босман инвестира в закупуване на къщата в съседство с родителите му, както и на малка вила в покрайнините на Лиеж. Първоначално дава централния имот под наем и живее в другия; много бързо обаче липсата на сериозни приходи го принуждава да продаде всичко. С половината останал кеш Жан-Марк плаща операция за поставяне на титанова пластина в бедрената кост, а другата половина пропива. „Напрежението беше огромно. Европейската общност се дърпаше, никой не искаше системата да се промени. Адвокатът ми бе наясно, че роня кървави сълзи, виждаше колко ми е трудно и на няколко пъти дори ме убеждаваше да се откажа, но се бях заинатил. Най-ироничното е, че по принцип след съдебна победа се чувстваш свободен, а в моя случай медиите в Белгия веднага ме захапаха. Депресирах се и започнах да се наливам все повече и повече. В един момент отказах да излизам от къщи – стоях в ъгъла и смесвах виното с бира”, разказва Босман.
Годините на саморазрушение дават видим резултат върху организма му – според медицински изследвания буквално няколко чашки концентрат са делели черния му дроб от непоправим колапс. Героят на футболисти от цял свят влиза в рехабилитационна клиника, след което, както сам твърди, е успял да събере парчетата от живота си. „Победата ми в процеса бе нещо голямо, но
истинският триумф е този над алкохола”,
гордо споделя Жан-Марк. Днес той оцелява с 625 лири на месец, включително безвъзмездна общинска помощ от 180 лири, с които си плаща парното. Приятелката му Карин получава същата сума, тъй като не може да работи покрай грижите за двамата им синове и 14-годишна дъщеря от предишен брак. Ако заживее заедно, двойката Босман ще събира точно 875 паунда месечно.
„Аз съм най-известният белгийски футболист, но никой не ме познава – с горчивина коментира Жан-Марк. - Единственият ми верен приятел в последните 15 години беше черният ми лабрадор Фрийдъм Файтър, който почина преди две седмици.” Въпреки здравословните проблеми Босман опитва да си намери работа, а новата му инициатива – уебсайт, в който неговият лик промотира аматьорските спортове, е голямата му надежда. Въпреки че отдавна се е разделил с професионалния футбол, той следи отблизо развитието на играта и критикува плановете на Сеп Блатер да наложи ново ограничение на чуждестранните футболисти – тъй нареченото правило „6+5”, при което отборите ще са длъжни да използват шестима играчи местно производство. „Това, което направих, ми гарантира място в историята. Битката беше тежка и смятах, че е победила всички ограничения и дискриминации. Щастлив съм, че колегите ми изкарват много пари, въобще не ревнувам – жертвах кариерата си и целия си живот, за да може футболистите в Европа да не бъдат третирани като роби. Единственото, което искам, е хората да се сещат за случая – всички цитират правилото „Босман”, но не осъзнават, че зад него стои мъж, който е дал всичко за нормални правила на труд. И чиято единствена битка оттук насетне е да осигури образование на децата си. Също – да остане трезвен.” Босман довършва чашата с вино, оглежда буренясалия двор и промълвява: „Нали знаете какво е казал Конфуций – най-голямата победа не е никога да не падаш, а да успееш да се изправиш всеки път, когато си паднал”
Босман for dummies
Правилото „Босман” дава възможност на професионалните футболисти да сменят клубовете си след изтичане на последния договор. Преди 1995 съществува практиката най-пресният работодател да изисква трансферна сума от евентуалния купувач, а във Великобритания в продължение на 14 години споразуменията са уреждани от трансферен трибунал. Според решението на ЕС играчите имат право да преговарят с потенциален нов работодател 6 месеца преди официалното изтичане на контракта им и дори да подписват предварителни договори. С правилото „Босман” също така отпадат и рестрикциите по отношение броя на чуждестранни футболисти в отборите – в момента съставите на повечето от страните членки на ЕС и УЕФА могат да разчитат дори на 11 чуждестранни титуляри, стига те също да са родом от държави от Евросъюза. Ограничение има единствено върху броя състезатели извън ЕС – общоприетият лимит е трима.Ефектът на „Босман” върху заплатите на футболистите е логичен – в стремеж да задържат звездите си клубовете предлагат нови договори далеч преди изтичането на актуалните, а в случай че остават шест месеца, конкурентите надцакват с високи заплати, като си спестяват трансферната сума. Модерната история помни редица случаи, в които иначе високо ценен футболист бива продаден на стойност далеч под реалната му само защото отказва да поднови изтичащ на следващата година контракт.
От 2005 насам УЕФА опитва да наложи нови ограничения, с които да „поправи щетите”, нанесени от Босман. Според евроцентралата свободният трафик на футболисти е подействал негативно на развитието на локалните детско-юношески школи и е отворил огромна пропаст между много богатите и по-малките клубове
