Останалото » Истории
|
Партизани.ru!Няколко друзя от Кировский
 11 снимки 
|
Няколко друзя от Кировский превърнаха бунта срещу лошите ченгета в култ, преди да бъдат премазани от тежката милиционерска кубинка.
Ето я историята на руските рамбовци
И това сбиване започва като повечето скандали в нощни клубове – в ранната есен на 2008 две групи се разделят в двата края на дансинга, а пияни младежи се крият зад бара и пазят повече коктейлните си чаши, отколкото себе си. Разликата в случая е в продължението на историята – шестима приятели между 18 и 23 прекарват година и половина в тренировки, след което излизат на открита война срещу полицията; срещу тях е пуснат батальон от спецчасти с танкове и хеликоптери, които обикалят безкрайните гори на Източна Русия. Почти цялата държава пък прегръща постмодерните рамбовци и ги издига в абсолютен култ... Май не е съвсем обикновено сбиване в бар.
Част 1: Мир
Приморский край се намира в най-източния край на Русия, на седем часови зони от Москва и на границата с Китай и Северна Корея. Както можеш да си представиш от обяснението дотук, става дума за богат на природни красоти, но беден на природни богатства (и пари) район. Нещо повече – провинцията, колонизирана от каторжници и бежанци през XIX век, има славата на една от най-корумпираните части на Русия, а местната милиция, дори по изродените стандарти на братушките – е най-дивата и престъпно ориентирана организирана група в тези географски ширини. Слуховете твърдят, че местните униформени, познати като „върколаците”, се занимават с наркотрафик, проституция, рекет, отвличания и дори убийства. Както твърди един бивш полицай от Владивосток, „колегите ми правеха толкова много пари, че често забравяха да минат през счетоводството, за да приберат държавните си заплати”.
Шестимата младежи, които впоследствие ще получат прозвището „партизаните от Приморский”, пък са приятели, израснали в бедното градче Кировский, на 27 км от китайската граница. Както при повечето мъже от района, и при тях перспективите за бъдещето са жестоко ограничени – или към руската армия, или към най-популярната професия в Петровский – дървосекачи. „Нашите момчета не ходят в университет. Или ги мобилизират, за да се стрелят в Чечня, или буквално хващат гората”, разказва роднина на един от шесторката. С нула копейки в джоба, но с много свободно време приятелите разнообразяват ежедневието по традиционния руски начин – с пиянски скандали и постоянни неприятности, които ги правят добри познайници на полицията. Точно тази полиция, за която известен московски журналист пише: „Видиш ли ги, минаваш на отсрещния тротоар, за да не ги раздразниш.”
И до днес не е ясно какво е провокирало сбиването между шесторката и друга групичка близки до милиционерите младежи. Случилото се след това обаче е национално достояние – хоспитализираният след боя Андрей Сухорадо е пресрещнат от полицаи на излизане от болницата. Вместо да го разпитат, ченгетата го водят вдън гори Приморски, конфискуват мобилния му телефон и го събличат по бельо в минусовите температури. След това го пребиват жестоко – ей така, за профилактика, взимат дрехите и личните му вещи и отпрашват с ясната идея, че момчето ще умре.
Момчето обаче не умира, а някак успява да измине 17 километра на бос крак до цивилизацията, да разкаже историята на друзята си и да запали фитила на откритата война, която в крайна сметка 18 месеца по-късно ще даде желания от полицията резултат – смъртта му.
Част 2: Война
Шестимата приятели прекарват следващата година и половина в тренировки и разиграване на бъдещите операции. С всички налични средства (повечето откраднати) успяват да купят (и откраднат) достатъчно боеприпаси, които складират в горите около Кировский, но нито полицията, нито медиите са достатъчно схватливи, за да свържат първоначалните дребни престъпления със случилото се 18 месеца по-рано.
Първият удар на партизаните попада в графата „мистерии”. Пътен полицай е застрелян, а партньорът му – смъртно ранен в патрулка в покрайнините на Владивосток. Втората атака е опожаряване на РПУ в село Варфоломеевка, което пък е прието като инцидентен бунт срещу местната милиция. Чак когато на 27 май 2010 още един униформен е наръган фатално, а два дни след това при нова престрелка е ранен катаджия, властите идентифицират проблема. Изявление на партизаните в интернет твърди, че групата се е натъкнала на първото ченге в караулката му, където „той лежеше пиян като прасе. Не можеше дори да стане от пода. Убихме го както си се беше прострял”. В обръщението си шестимата обещават нови атаки, но вместо да уплашат гражданите, предизвикват точно обратното.
Част 3: Интернет сензация
За десетки милиони руснаци партизаните са глътка свеж въздух. Радиостанции и редакции са залети от мнения в подкрепа на шестимата, а анкета на „Эхо Москвы” показва, че над 75 процента от публиката застава зад т.нар. Приморско въстание и би помогнала на младежите при първа възможност. В цялата страна са регистрирани нови случаи на атаки срещу униформени, а в момента, в който изглежда, че ситуацията излиза извън контрол, се намесва държавата – на 12 юни, националният празник на Русия, над хиляда спецвойници заминават за Сибирските гори, за да открият престъпниците.
Престъпниците обаче изобщо не се притесняват, напротив – продължават да публикуват клипчета с пленени полицейски униформи и да се майтапят с аматьорщината на органите на реда. „Ще си ги въртим на малките пръстчета. Кучетата им не могат да ни надушат, защото постоянно минаваме през реки и ручеи. Досега поне 10 пъти сме били точно зад редиците на тези идиоти”, хили се Александр Сладких.
Част 4: Game over
Не е ясно защо шестимата напускат прикритието на гората и се местят в малка квартира в Усурийск, но само ден след пристигането на партизаните те са разкрити от преследвачите. На 10 юли по обед младежите са призовани да се предадат, а секунди след това започва престрелката.
За пет минути двама униформени са тежко ранени, а Александр Сладких и Андрей Сухорадо лежат безжизнени на земята (официалната теза – че са се самоубили – изобщо не хваща дикиш пред народа). Внезапната смърт на Саша и Андрей шокира приятелите им и те в продължение на шест часа водят преговори пред настръхналите дула. Едва когато на мястото пристигат роднини и адвокати, четиримата оцелели се предават.
В апартамента, обитаван от партизаните, полицията открива огромни запаси огнестрелно оръжие и видеокасета с обръщение от гората, която впоследствие изтича в интернет. На нея Сухорадо казва: „Ние сме честни хора, боклуците сте вие! Ще се бием до края – или докато победим, или докато умрем. Тази тъй наречена империя – Руската федерация, стои върху алкохолизъм, робство и страх. Един ден обаче ще се срине!” След финалната престрелка МВР обещава разследване на случая и на причините за бунта. До момента – почти година по-късно – официално становище няма. А и никой в Русия не се надява на такова
БАНДАТА ОТ КИРОВСКИЙ
Александр Сладких (19 г.)
Още от ранни тийнейджърски години се забърква в проблеми с дребни кражби и нападения. Говори се, че е дезертирал от армията една година преди бунта срещу полицията. През това време живее с баба си и дядо си
Андрей Сухорадо (22)
Точно побоят срещу него дава начало на въстанието. По-рано Андрей на два пъти опитва да стане военен парашутист, но е отрязан заради предишен опит за самоубийство
Владимир Илютиков (20)
Включва се към групата, за да мъсти за баща си, убит от униформени при „мистериозни обстоятелства”. Очаква се да получи доживотна присъда
Александр Ковтун (20)
Преди да започне да трепе полицаи, тренира с животни и веднъж дори успява да убие мечка. Според адвоката му Саша е бил измъчван жестоко в ареста след случая
Роман Савченко (17)
Запален кикбоксьор, чийто брат също умира заради полицейска бруталност. Самият Роман е зверски пребит по подозрения, че е откраднал сенокосачка
Максим Кирилов (20)
Приятелите му го описват като свенливо момче. След ареста милиционерите го спукват от бой и два месеца лежи в болница с опасност за живота
