Мишмаш
|
Алкохолен гений №3!Трета серия, в която се сблъскваш с пиянството на колоса Марлън Брандо
|
Покойният мастодонт на актьорството никога не е признавал разните му там морални норми – с нескрито удоволствие нарушава всяко табу, което му се изпречи на пътя. Алкохолът за него е направо родово ирландско проклятие, което обаче гигантът не смята за нещо срамно, напротив – гордее се с него. Брандо е роден в Омаха, щата Небраска, през 1924. “Кръвта на баща ми”, казва той в началото на 70-те, малко след като отказва Оскара за главна в Кръстникът, “се състоеше от равни части спирт, тестостерон и адреналин. Мама пък направо я обожавах – вместо да ни досажда с възпитаване, тя всяка вечер предпочиташе да се надере като животно.” Учи във военно училище, където постоянно попада в беда – я щото се е напил, я щото е изсипал нощното си гърне връз главата на учителя. Пред военната комисия по-късно изиграва блестящо луд, а в графата “раса” вписва “човешка”; толкова е добър, че в крайна сметка не го взимат в армията. След като пристига в Ню Йорк, почва да ходи на уроци по актьорско и да пие. Година по-късно, 27-годишен, се събужда известен след великата роля в Трамвай Желание – на бруталния самец Стенли Ковалски, герой на новото американско време. В Дивия става още по-див и митичен, с мотора и коженото си яке. Див и в живота, Брандо пие, бие се и не се къпе редовно; предпочита компанията на разни пролетарии пред звездите и тъмнокожите жени пред белите. Холивудското общество бърчи нос, нарича го “вандал”, “секс-животно” и пр. “Не ме канят на коктейли, щото се боят да не се изпикая в саксията с палмата”, смее се той. През 1963 купува остров в Полинезия и имение на Мълхолънд Драйв, което нарича “моят публичен дом”; там заселва за постоянно няколко десетки свои “наложници” – проститутки и всякакви. От Брандо постоянно раждат: за целия си живот припозна “едва” 11 деца, но винаги се е говорело за поне 3 пъти повече. След великата роля в Кръстникът (1972) Брандо става все по-странен: снима се във всевъзможни “скверни” филми (Последно танго в Париж на Бертолучи), живее си предимно на острова и пие на провала, заради което стига близо 120 кг. “Събужда” го старият боен другар Копола, навивайки го да изиграе полк. Кърц в Апокалипсис сега (1979): поредната роля, която за други актьори би била равносилна на цяла кариера. В края на 70-те намира верен другар по чашка в лицето на Шон Конъри; шотландецът отбелязва, че “Марлън кърка като кон, но – чудо – рядко се напива до смърт” (характерна черта на потомствените алкохолици). През 80-те получава инфаркт и за пръв път се кротва, даже почва диета. Скоро след това пак почва да пие, но доживя чак до 80. И наистина стана и си остана “contender” (част от култова реплика в Трамвая), въпреки че в началото на новия век беше безобразно дебел
