Останалото » Истории
|
Смърт като на кино!В заледените гори на Северна Дакота е открит женски труп
 7 снимки 
|
В заледените гори на Северна Дакота е открит женски труп. Според следователите 28-годишната японка Такако Кониши се е самоубила от депресия, но легендата твърди, че става дума за неуспешно търсене на съкровище. Поуката – следващия път, когато ти кажат, че някой филм е по истински случай, не им вярвай!
Kултов филм предизвиква истерия по заровено съкровище” – е заглавието на мъничкото каре, с което през декември 2001 вестниците в Северна Дакота отразяват смъртта на Такако Кониши. За журналистите историята е тип „запълване на място” – толкова невероятна, че е публикувана колкото да се отбие номерът. В онзи момент дори търсачите на сензации не обръщат внимание на материала, в който се обяснява как пристигналата наскоро в САЩ японка замръзнала, докато търсела куфарчето с 1 милион долара, заровено от героя на Стийв Бушеми във финалните сцени на Фарго.Според статията месец по-рано 28-годишната жена напуска Токио в посока американския Среден Запад, а полицията я регистрира в покрайнините на щатската столица Бисмарк. На въпроса защо се разхожда хаотично из черните пътища, Такако вади недодялана карта и сочи къде би трябвало да е заровено имането от Фарго. „Опитахме да й обясним, че филмът е фикция, че героите не съществуват и че категорично няма куфарче с пари”, коментира един от патрулиращите полицаи. Кониши обаче настоява на своето и продължава търсенето, което в крайна сметка води до глупавата й смърт. Местен
ловец открива вкочаненото й тяло
в близост до село Детройт Лейкс по пътя между Фарго и Брейнърд.
Всеки фен на творчеството на братята Коен веднага ще отбележи, че голяма част от случките във Фарго всъщност са заснети точно в Брейнърд, Минесота, града на митичния дървосекач Пол Бъниън. Там юберзагубенякът Джери Лъндегард (в ролята Уилям Мейси) решава да разиграе отвличане на съпругата си, за да получи откуп от богатия тъст – и пак там планът жестоко се прецаква, труповете падат един след друг, а полицайката Мардж Гъндърсън (Франсис Макдорманд, която дори печели Оскар за най-добра актриса) умно и методично преследва некомпетентните, но агресивни престъпници Карл Шоуолтър (Стийв Бушеми) и Геър Гримсруд (Питър Стормър). Може би най-паметната сцена от филма представя героя на Бушеми в кола, паркирана на пусто шосе извън Брейнърд. С една ръка Карл притиска мърляв парцал към раздробената си от куршум челюст, а с другата отваря куфарче, пълно със стодоларови банкноти. Това е откупът за „отвличането” – с уточнението, че сумата е с около един милион повече, отколкото злодеят е очаквал.
„Ишуше Хриште, Ишуше Хриште”,
фъфли той, докато замъква парите до телена ограда, набързо изкопава дупка в снега, зарива куфарчето и забива червен пикел като маркер за мястото.
Това е поредният уж съвършен план, който не завършва както трябва – много скоро героят на Бушеми е уловен от мрачния си шведски колега, който го наказва, като го натиква в дробилка за дърва. Докато кървави парчаци от Карл хвърчат върху белия сняг, зрителят се сеща, че куфарът с банкнотите, който стои в основата на сюжета, ще си остане зарит. И макар надписите да позволяват, или дори да подклаждат вярата, че историята е истинска, по-голямата част от аудиторията просто се разотива от салона, без дори да помисли да търси заровеното имане. Не и Такако.
Оказва се дори, че същественият неочакван постмодерен обрат – сливането на реалността и измислицата, довело до фаталния край на Такако – вероятно е очакван от режисьорите. Фарго започва с категоричния надпис: „Това е истинска история. Събитията, описани в този филм, се случват през 1987 в Минесота”. Едва след като амбициозни журналисти месеци наред не успяват да открият информация за убийствата с дробилка за дърва, от екипа признават за нарочната измама. „Пробихме малка дупчица в балона от екранизации на реални случаи”, гордо заявява Уилям Мейси. Полицаите в Северна Дакота обаче не са толкова позитивно настроени, напротив – те вярват, че
фалшивата информация за „риалити елемент”
е в основата на смъртта на госпожица Кониши.
Няколко месеца след трагедията екип кинаджии решава да заснеме документален филм за последните дни на японката. За ролята на жертвата е наета азиатска промоутърка от Лондон, която веднага приковава вниманието на местните. Жителите на Бисмарк – или „Сибир със семейни ресторанти”, както сами описват областта братята Коен – веднага споделят спомени и тълкувания на случилото се, но са категорични, че облеклото тип „токийска ученичка 2001” (къса поличка, високи ботуши и кожена раница) не отива на Северна Дакота. „Момичетата тук не се носят така. Сигурно заради климата – коментира полицай Джеси Хелман, част от патрула, срещнал Такако в покрайнините на града. – Беше адски странно. Тя не говореше английски, аз не разбирах японски. Бях решил дори да привикам някой готвач от китайски ресторант, само и само да я разбера. Естествено, не ми се получи. Сега се чувствам адски гузно, но в същото време знам, че съм направил всичко възможно, за да й помогна.” Хелман си спомня намачкания лист с нарисувано шосе и дърво, който Такако сочела френетично, докато повтаряла „Фарго, Фарго”. „Въобще не ми помогна – където и да се обърнеш тук, все виждаш шосе и дърво. Не бях гледал филма, но колегата се досети за какво става въпрос и отгатна, че явно жената търси заровеното куфарче”, разказва полицаят. Въпреки опитите да я убеди, че съкровище не съществува, Такако е твърдо решена да търси и се качва на междуградския автобус за четиричасов преход.
„Единствената промяна в пейзажа за четирите часа са няколкото табелки с надпис „Фарго”. Останалото е снежна пустош”, разказват от екипа, заснел документалния филм. Мими от Лондон дотолкова се вживява в ролята на Такако, че в един момент се депресира ужасно, а допълнително я натоварва първият събеседник в мотела, в който трагичната героиня е прекарала последните си часове. Типичният евтин тираджийски подслон, осветен от жълти флуоресцентни лампи, разполага с типичния рецепционист.
Миниатюрни воднисти очички,
жълтеникава кожа, потни длани, смях, достоен за Фреди Крюгър, и чести хрипове, които прекъсват спомените за Такако. „Изглеждаше самотна, но в нощните ми смени повечето клиенти са такива. Не спомена нищо за Фарго – единственото, което успя да попита чрез джобен разговорник, беше къде трябва да отиде, за да погледа звездите. Учудих се, защото през ноември тук е много студено, но й нарисувах карта и тя ми се поклони от благодарност”, разказва страховитият тип.
Всичко изглежда като съвършена трагикомедия за сметка на наивната азиатка – дори въпреки опитите на полицията от Средния Запад да опише случая като самоубийство. „Такако е изпратила прощална бележка на родителите си”, твърди местният шериф Кийна. С уточнението, че никой никога не е виждал бележката. „Целият шум пречи на нормалния ни живот, историята придоби митични размери. Доколкото разбрах, жената е изпаднала в депресия, започнала е работа в сексиндустрията, преживяла е трудна раздяла и е дошла тук, за да сложи край на живота си – а фактът, че е търсила Фарго, даде храна на любителите на сензации. Става дума за
случайно преплитане на реалността
с един от култовите филми на нашето време – и най-малкото от уважение към Такако не бива да я вписваме като герой в Коен-ски сюжет.”
Оказва се, че действително японката е приключила връзката си с Дъг, женен американски бизнесмен с фирма в Токио. Според запознати обаче точно тя зарязала гаджето си, след което се е отправила в посока Северна Дакота. „Пълни глупости! А дори и да е така, значи виновни са режисьорите и продуцентите, които са поднесли фалшива информация в началото на филма”, отсича шериф Кийна. И отказва да обясни защо собственоръчно нарисуваната от Такако карта води до кол на телена ограда в снега по средата на нищото.
