Останалото » Истории
|
(Фут)болен мозък!Как днешният командир на либийските спецчасти си подари два мача в Серие А
 3 снимки 
|
Договорът на Ал-Саади Кадафи с Перуджа през 2003 чупи главите на всички футболни хора по света. Колкото и ексцентричен да е тогавашният собственик на грифоните Лучано Гаучи, трансферът на 30-годишния самозванец изглежда като плоска шега – при все че за предишните 12 месеца Гаучи първо уволнява корейската звезда Юнг-Хван Ан с аргумента, че голът му срещу скуадра адзура на световното е унищожил италианския футбол, а после се опитва да привлече голмайсторката на женския национален на Швеция Хана Люнгберг, за да играе в... мъжкия тим. Дори тези две действия на римския бизнесмен бледнеят пред сензационната новина, че третият син на полковник Кадафи ще играе в Серие А. До този момент роденият на 25 май 1973 нападател поритва в Ал-Ахли и Ал-Итихад от Триполи, за които вкарва общо 23 гола в почти 150 мача; подобен е и коефициентът му за националния отбор, за който се разписва само два пъти. Нещо повече – през лятото на 2000 Кадафи се предлага на малтийския шампион Биркиркара, но след дълъг пробен период е отхвърлен с
просто обяснение – липса на каквито и да били футболни качества,
дори за Малта.
Всъщност статистиката за участията и попаденията на Ал-Саади в местното първенство не е потвърдена. Според слуховете той „присъждал” точки и трофеи на отборите си независимо от резултата. Така например в един мач съдията подарява две дузпи и гол от засада на отбора на Кадафи, а когато противниковите играчи напускат терена в знак на протест, личната охрана на Джуниър ги връща със заплахи. По същото време Ал-Саади е и президент на местната футболна федерация, както и капитан на националния; точно в тази си роля е отговорен за уволнението на селекционера Франко Сколио, впоследствие работил и като мениджър на бургаския Нафтекс. „Той беше напълно безполезен. Оставих го резерва за три мача и записахме три победи. А когато играеше, бяхме като с човек по-малко”, коментира вече покойният италианец.
Затова и трансферът в Перуджа е толкова сензационен. Според едни Кадафи сам плаща, за да осъществи мечтата си и да играе в Серие А; други твърдят, че договорът е част от грандиозния план на полковник-баща Либия да организира световното през 2010. Със сигурност и в двете има доза истина – Ал-Саади изобщо не пести средства по страстта си – през 2000 плаща един милион лири на Мидълзбро с Пол Гаскойн в състава да играе приятелски мач в Триполи, по-късно кани Марадона на сватбата си, а големият му удар е
закупуването на 7,5 процента от акциите на Ювентус,
от които се отказва, за да играе в Перуджа.
„Играта” му продължава точно 15 минути като резерва в решен мач, в който не пипа топка. Веднага след това се проваля на допинг тест, което изобщо не е изненада на фона на информациите за еженощни кокаиново-промилни партита.
След изтичането на наказанието вече 32-годишният Ал-Саади предприема нов опит да изчисти името си на футболист и подписва с още по-големия Удинезе. Там също записва 10 минути в последния мач за сезона срещу Каляри, а след това – вместо да си признае, че притежава качествата на Бисер Иванов – преминава в Сампдория, но изобщо не влиза в групата за мач.
Това е и последният опит на Кадафи-младши да играе голям футбол. След изтичането на договора с Дория очевидно се концентрира върху българката Дафинка, а в началото на тази година се завърна на бял танк в родината, за да ръководи отбранителните действия срещу бунтовниците. На 4 март Интерпол обявява глобална тревога срещу цялата фамилия на диктатора, включително и срещу Ал-Саади. Според глобалната полиция командирът на спецчастите представлява огромна заплаха – нещо, с което вратарите в Либия, Малта и Италия едва ли ще се съгласят
