Останалото » Истории
|
Всичко било е насън!С такова оправдание можеш да отървеш затвора
 6 снимки 
|
дори да ти се случи да убиеш някого – ей така, без да искаш
В една лятна нощ на 2008 Брайън Томас внимателно сяда в семейната спалня, обръща се към съпругата си Кристин и я удушава в съня й. След това се завива и заспива спокойно. Преди четири месеца Брайън Томас е оневинен от съда, а драмата е поставена в графата „случаен инцидент”, при все че убиецът прави пълни самопризнания. Според следователите Брайън е жертва на агресивен сомнамбулизъм и въобще не е осъзнавал, че отнема живота на жената, с която е споделил последните 40 години.В деня преди трагедията двойката се сблъсква с група пияни младежи в английски къмпинг – и споменът за скандала изплува в съня на възрастния господин Томас. В показанията си той разказва, че е видял мъж с дънки и черен суетшърт да лежи върху съпругата му и моментално го е блъснал на земята, след което го е стиснал здраво за гърлото. Когато се събужда, осъзнава, че вместо предполагаемия нападател е убил Кристин, и моментално се обажда в полицията, за да се предаде.
Заради странните обстоятелства около ареста властите се свързват с д-р Крис Идзиковски, специалист по проблемите на съня от Единбургския университет. „В затвора окичихме Брайън с
всевъзможни сензори, които измерват мозъчните вълни,
движението на очите, на брадичката и на краката, дишането и кислородните нива”, разказва Идзиковски. Тестовете потвърждават първоначалното предположение – Томас страда от тежък сомнамбулизъм. „Търсех чисто научни доказателства – продължително прекъсване на дишането, конвулсивни движения на ставите и т.н. При Брайън всички те бяха налице.”
Тези резултати, както и свидетелски показания за отдавнашни нощни проблеми поставят диагноза „амбулаторна парасомния”, тоест сериозно сънно разстройство. Само по себе си това не е достатъчно, за да оневини убиец. „След тестовете случаят се разглежда като всеки друг – съществува ли мотив за действието, имала ли е двойката семейни проблеми... Винаги има и вариант заболяването да се преувеличава като алиби – затова работя еднакво в полза и на защитата, и на обвинението”, казва Идзиковски.
В случая с Томас всички улики са в негова полза, затова в крайна сметка е пуснат на свобода – но не и преди психолозите да заключат, че трагедията едва ли ще се повтори. Важното е „едва ли”. Никой никога не може да потвърди със стопроцентова сигурност, че Брайън Томас няма да убие отново в съня си, оттук нататък от него зависи да се справи със заболяването си. Историята помни подобен случай – с френски детектив, извършил убийство насън. Той също е
оневинен от съда, но е задължен да прекарва всяка нощ в затвора,
като превантивна мярка срещу нов инцидент.
Драмата на Брайън Томас не е новина – в последното десетилетие броят на сомнамбулите се увеличава постоянно, съответно расте и количеството престъпления. В един от най-известните случаи мъж шофира 20 километра, преди да намушка до смърт тъща си и да рани съпруга й. Всичко това – докато спи.
Според известния учен Креймър Борнеман мозъкът на сомнамбула реално дава на късо в ранните часове след заспиването, което е и причината за сенчестите разходки. При нормални обстоятелства нощем мозъкът преминава между различни фази – от REM сън (в който мозъчният ствол парализира тялото и не му позволява да „играе” картините в съзнанието), до не-REM сън (състояние на покой), като преходът между двете се случва между четири и шест пъти на нощ. „При сомнамбулите нещо се поврежда – изведнъж се отклонява електрически импулс, който застъпва двете фази и оставя жертвите хем в REM сън, хем с отпуснати мускули, хем с напълно реални и графични сънища. Най-просто казано
някои от мозъчните процеси са онлайн, други – не”,
обяснява Борнеман.
Какво обаче причинява агресията? „Хипоталамусът, център на вегетативната нервна система и контролен орган на съня, се намира в средния мозък, където се пази и информацията за ранните, първични навици. Отклоненият импулс събужда тази част на мозъка, но оставя „моралните” зони като фронталния кортекс да спят. Именно затова най-често срещаните реакции са на ярост и физическа саморазправа.” Зоната „първично поведение” е отговор на въпроса защо обезглавените кокошки продължават да тичат, както и своеобразен автопилот – благодарение на запаса от спомени сомнамбулите могат да шофират по познат маршрут, без впоследствие да си спомнят за пътуването. Става дума за примитивни неща – инстинкт за самосъхранение, ловен инстинкт, сексуално желание. Развитият човешки мозък е успял да потисне чисто автоматичните поведения, но не и да ги изтрие – при пристъпите на сомнамбулизъм уж спящата жертва детайлно преследва първичните си нужди – храна, секс и търсене на предмети. Най-честите случаи на убийства и наранявания пък са следствие на рязко пробуждане – тогава се активизира необузданият, рефлексен гняв.
Следва лошата новина – оказва се, че сънните разстройства са наследствени – над 50 процента от децата на сомнамбулите страдат от същите проблеми. В повечето случаи с времето мозъкът успява да се справи, но според Борнеман всеки човек има потенциал на сомнамбул: „Въпросът е разстройството да не се „отключи”, тоест – да се научим да спим спокойно.”
Стресът, светлината и шумът са най-честите причини за нощни смущения, съответно – за сомнамбулизъм. Д-р Пол Рединг от университетската болница „Джеймс Куук” твърди, че с
„добра хигиена на съня”
рисковете значително намаляват: „Консумацията на алкохол е сериозен фактор – не само интоксикацията, но и по-бързото запълване на пикочния мехур, объркването на биологичния часовник или заспиването на несвойствени места могат да доведат до сънни разстройства.” Според Рединг партньорите на сомнамбулите играят главна роля на предпазители. „Първият час е най-важен, затова се погрижете всичко да е тихо и спокойно. Ако все пак се натъкнете на нощни разходки, в никакъв случай не будете сомнамбула.”
Колкото до самите жертви, докторът има само един съвет. „Носете пижама! Ако не друго, поне ще ви спести голям срам на почивка или командировка!”
Съноубийства!
Докато убийствата насън са горе-долу разбираеми, то самоубийствата на сомнамбули – наречени също парасомнийски псевдосамоубийства, са чиста проба кошмар. През 2001 Майкъл Кокс от Глостър се обесва в съня си, а следователите разкриват, че вечерта преди да сложи край на живота си, Майкъл е гледал Списъкът на Шиндлер (включително доста графична сцена на самообесване). Според Креймър Борнеман е напълно възможно филмът да е повлиял на действията на Кокс: „По време на сън мозъкът ни прехвърля събитията от деня, затова не е изключено нещо толкова впечатляващо да се е запечатало в съзнанието на самоубиеца. И тъй като фронталният кортекс, който контролира логичните ни действия, е заспал, можем да класифицираме случая с Майкъл като случаен инцидент.”
Автопилот!
Мозъкът е виновен!(Така да кажеш на гаджето)
Случаят със сомнамбула, шофирал 20 километра, преди да нападне тъстовете си, звучи като градска легенда, но всъщност има логично обяснение. Всекидневните задължения и навици – като пътуването към офиса например – се наслагват ден след ден и в един момент се програмират в средния мозък. Там се пазят всички автоматични и рефлексни действия, които нямат нужда от много мисъл (включително любимата Берлускониева „бунга бунга”) – и благодарение на архивираната информация сомнамбулите могат да вършат куп сложнотии, включително да карат кола
Фронтален кортекс При сомнамбулите тази част спи и е заместена от средния мозък, който шофира по памет и причинява феномена, познат като „магистрална хипноза”
Амигдала и лимбична система Мозъчен скенер на сомнамбул показва повишена активност в тези зони. Те контролират емоционалните реакции на човека, а когато „логичният” фронтален кортекс е изключен, резултатът е първично агресивен
Среден мозък Пази автоматичните навици и позволява да се вършат безмислени, но смислени неща
Оле, затвори очички!
Как да поддържаш изрядна сънна хигиенаСпри пиенето
Ясно ти е, че алкохолът е първопричината и решението на всеки проблем – случаят е същият. Тройно уиски може и да те приспи, но същевременно ще бъгне прехода между различните фази на съня. Пиенето, също както и кофеинът пълнят пикочния мехур с двеста, заради което се будиш и не само разваляш съня си, но и предизвикваш плашещи картинки
Програмирай се
Ако следваш един и същ режим, ще помогнеш на хипоталамуса да контролира съня. Колкото по-лесно и бързо заспиваш, толкова по-бързо преминаваш началната фаза, която е най-рискова за сомнамбулите. С други думи – припадай преди полунощ, а не на катастрофално зазоряване след „Червило”
Дръж тъмно
Светлината потиска производството на мелатонина, т.нар. сънен хормон. Дори най-малкото излъчване – като включен телевизор например – може да накара организма ти да дръпне ръчна. Също толкова дестабилизиращо действат и внезапните шумове, затова най-добре убий кучето
Обратен дефект!
Нарколепсията, или изкуството да заспиваш от волеСамо във Великобритания регистрираните нарколептици са 25 хиляди – и симптомите при тях са абсолютно противоположни на сомнамбулизма. Как става? Фрагменти на REM сън нахлуват в активния ден, като предизвикват сънни атаки, халюцинации и внезапна парализа, позната като катаплексия. Според специалистите най-честият повод за нарколепсия е умората, но бурният смях и изненадата също спадат към причините. Сигурно е, че медицинската обосновка е „липса на хипокретин” – хормон, произвеждан от хипоталамуса. Когато нивата му са ниски, организмът ти лека-полека започва да се унася и в един момент удряш чело о бюрото
