Останалото » Истории
|
Кризисен шопинг!Срам, не срам, отидохме на софийския битпазар, за да си вземем неща за плажа
 11 снимки 
|
Щото сиромашки гъз знае две и двеста, в случая – 20 лева, 88 стотинки и няколко стари броя на MAXIM
„Какво е това”, питаме, макар да е очевидно.
„Кур, най-естествено отговаря продавачът. - С калъфче.”
До софийския битак, както до повечето софийски забележителности, се стига трудно и е най-добре да се появиш с голям стар мерцедес, за да заявиш мигновено сериозните си намерения (на почит са големите неща, но още повече – старите). За да влезем, плащаме паркинг. Двата лева са си чист обир, защото тук парите имат съвсем друга стойност – цифрата 2 по-скоро отговаря на цифрата 35 в реалния свят.
Изпълваме се с умерен песимизъм,
защото една десета от предварително гласувания бюджет (2х10=20 лв.) заминава още в началото.
Битакът е условно разделен на две части. Предната е по-спретната, почти представителна и нещата, които се продават (гуми, въдици, униформи, брадви), изглеждат нови. Стоките са с фиксирани цени, а продавачите рядко се пазарят. Тая част е скучна.
Границата с територията за напреднали е силно уловима, сякаш минаваш през портал за друга вселена. Съвсем ясно е, че оттук нататък не е безопасно и се изисква известна концентрация – най-малкото трябва да се бди над парите, документите и бъбреците, за да не сменят собствеността си набързо. Генералната идея на това място е
всичко да смени собствеността си,
а с кинетичната енергия, която генерира напрегнатият стокообмен, вероятно може да се захранва малка извънземна цивилизация.
На пръв поглед разнообразието от артикули е безкрайно – всевъзможни джунджурии са подредени с артистичен, на места – сюрреалистичен, замах върху чаршафи, покривки или картони на самия асфалт. Търговските обекти образуват няколко магистрални шопинг коридора, по които се движат и комуникират герои от приказките. Това наистина е свободен пазар, който не страда от културни, естетически, етнически или каквито и да било други задръжки. Още на първата сергия можем да избираме между солничка, стоп за Волга, мобилни телефони и кардан от нещо. Много ни се ще да си вземем кардан, но решаваме да направим разузнавателна обиколка и да видим има ли например плавници, без които ще е срамно да се появим на плажа.
Преди минути е станало 9, а атмосферата вече
вибрира мощно в ритъма на жизнерадостен кючек
Зоната за напреднали си има два музикални сета. На единия самотно и някак мълчаливо стои огромен двукасетъчен “магнет” с вързан за него портативен DVD плейър. Хард музиката обаче идва от другия сет, където техниката е по-сериозна – пулт с усилвател и колони, идеални за озвучаване на новобранска вечер. Огромната изненада в картинката е диджеят – нисък бял чичак с очила. В денс парчето, с което ем си-то инжектира алъш-вериша, се разправя за хора, които гонят прасе и псуват – музиката направо гали ушите на търговците. Отнякъде се изстрелва чевръст ром с поднос, който предлага топли банички на висок тон.
„Вас ист дас? Лампа с газ!”
– провиква се на чист немски далечен потомък на Аладин.
Набелязваме няколко неща, които фигурират в списъка със задължителни за плажа. Питаме за цената, която винаги е смешна, но клатим глави с изразено възмущение и отминаваме грациозно. Това е част от играта – кои сме ние, да не се съобразяваме? Купчината неразпечатани списания, които носим под мишница, пък безшумно допринася за ескалацията на напрежението. Твърдо сме решени да разменим старите броеве за някои от пособията, които искаме. На теория сме чували, че е възможно – а условията на рецесия са идеални за практическа проба.
Първото, което купуваме, са сигнално жълти слънчеви цайси тип „Хаселхоф”. Мургавата продавачка им иска 50 стотинки. Вадим шепа с дребни монетки, оказват се 42, но въпреки това ги даваме (всъщност бяха 38, ама си трай). Доволни от първата сделка решаваме да пробваме
търговия в най-чиста форма, тоест – в натура
Срещу два стари броя (единият – с DVD, другият – с календар) се сдобиваме със стилен GSM. Единственият му видим проблем е, че няма копчета. Защо ни е тогава, питаш? Защото може и да работи, отговаряме! Продължаваме, окрилени от факта, че MAXIM е конвертируем – до този момент на битака се мяркат само вехти броеве на Playboy със слепнали страници, но лято 2011 маркира официалното стъпване на най-голямото мъжко списание и на този пазар.
Следващата сделка е с жена, облечена като муджахидин. Срещу 1 списание взимаме руса гола мацка с изпечени крака – изобщо не е глупост, а летен символ с цел „предразполагане”. Изведнъж на пътя ни се изпречва друга жена. Познаваме я.
Това е бабата от Черна котка, бял котарак!
Опитва се да ни пробута маркови парфюми. Има Гучи, Армани, Версаче… Има и топор. Въпреки него почваме да се пазарим, цените падат главоломно, пак опитваме да менкаме, но в крайна сметка не стигаме до консенсус и всеки продължава по своя бизнес път. Нашият ни довежда до едно от най-важните неща в списъка – плавниците. Първоначалната цена от 5 лева е абсурдна, но след кратка лекция по инвестиционна политика получаваме стоката за 2,50 и един Maxim с DVD, който някога е струвал 7 лева. Доволни, че вече имаме най-важното, забелязваме чуден шнорхел. По пътя се спираме при „IT специалисти”, които предлагат някакви изтръгнати платки. „Какво е това”, питаме нетърпеливо. „Това е… рутер – казва по-младият, след като баща му си признава, че не е много запознат. – Става за компютер. И за лаптоп става. Отваряш, слагаш го, пускаш му програма и то почва да отчита. Като в компютерните клубове, сещаш ли се? Пъхаш му кабел и – готово. Е тука има и за други кабели… Абе, много е хубаво, казвам ти!”
Отминаваме модерните технологии в посока Дядото. Дядото продава шнорхел, носи очила (значи е умен – бел.а.) и се оказва печен бизнесмен. Преговорите са трудни – не иска бартер за списанията, единствен поглежда датите и вижда, че са стари. Отсича, че ще се продадат много трудно. Опитваме да окрупним сделката и вече преговаряме за джапанки плюс надуваем дюшек. Не постигаме желаната цена от 6 лева за всичко и решаваме да отложим пазарлъка за известно време.
Междувременно на терена се е появил най-големият професионалист. Това е
сръбски циганин, който изнася върховно шоу тип телешоп. На шията му има приспособление, за което с черно тиксо е залепен микрофон – така ръцете му са свободни да демонстрират възможностите на някакъв
турбо уред, който реже стъкла, точи ножове и клепа коси
(за косене). Гост звездата е във вихъра си – опитва да си пререже вените с тъпа коса, после прокарва 3-4 пъти уреда по острието и почва да реже хартия като с бръснач. Твърди, че всяко дете го може. Отминаваме с отвращение – само за да сключим сделката на деня! Фотоапарат (без лента и батерии) срещу два броя! Влизаме в ритъм и правим още една ударна обиколка. В потребителския ни найлонов плик (бонус към една от покупките) вече има шорти, потник и две шапки (шапките са чисто нови, но някоя от другите ни покупки май мирише).
За 50 стотинки купуваме и очила за плуване. Малко по-късно забелязваме, че
едното уплътнение липсва, ама нищо – можем да плуваме и с едно око
Преди да се върнем при шнорхела, минаваме край диджея. В близост до неговия сет се продава подходящо облечена надуваема жена с червени прашки за 40 лева. Пробваме да я вземем за 15 без очилата, но не става, затова си поставяме цел – да пробием при Дядото. Срещу 6,50 плюс едно списание пазаруваме тръба за дишане под вода, джапанки, надуваем дюшек и емблема на BMW! Ставаме толкова добри, че след минути отприщваме чара си и получаваме от една продавачка съвсем безплатно
три презерватива със срок на годност 2007
(т.е. много запазени).
По време на финалния маркет-спринт харесваме две страшни гребла, смъкваме цената до 5 лева и ги взимаме. Заговаряме продавача за ефектните му татуировки, но това се оказва огромна грешка. Миг невнимание – и най-неочаквано сме нападнати в гръб! Гневна смугла единица иска да се бием, защото снимаме – и тук идва моментът да се досетиш защо ти разказваме от първо лице множествено число! Много сме, а и сме като бойни мравки. С приповдигнато настроение и изпъчени гърди завършваме шопинг тура покрай надуваемата жена. Цената е паднала на 20 лева заедно с очилата и перуката, но ние имаме 2, а и не я искаме. Все пак не сме дошли тук, за да купуваме глупости, я!
/ЦЕНОРАЗПИС/
Паркинг – 2 лв.Слънчеви очила – 0,38 лв.
Очила за плуване – 0,50 лв.
Шорти с потник – 2 лв.
Шапка - сламена – 1 лв.
Бейзболна шапка USA California – 1 лв.
Плавници – 2,50 лв. + 1 MAXIM
Шнорхел, джапанки, надуваем дюшек, емблема BMW – 6,50 лв. + 1 MAXIM
GSM – 1 MAXIM
Фотоапарат – 2 MAXIM-а
Гребла – 5 лв.
Руса кукла – 1 MAXIM
3 презерватива – подарък
