Останалото » Истории
|
Аз сме много!В главата на средностатистическия човек обикновено живее около една личност
|
В главата на средностатистическия човек обикновено живее около една личност; мозъкът на Били Милигън обаче е приютил над 20 различни алтер ега, които си виреят задружно и не се карат. Почти
Били едва-едва отваря очи. Както винаги първата му работа е внимателно да се огледа наоколо - сиви стени, железен нар, прозорец с решетки, през който почти не влиза светлина. Решетки - всичко е ясно, той пак е в затвора! Били се изправя, хваща се за главата и започва монотонно да се поклаща. Отново! Отново са му откраднали времето. Позната история още откакто навършва пет – да се ококори на съвършено непознато място, в най-добрия случай - в легло, но понякога - по средата на диалог с непознат (без изобщо да знае за какво иде реч), зад волана на автомобил (при положение че изобщо не може да шофира) или в пандиза.
В началото Били смята, че такива неща се случват на всички. Като малък е чувал майка си да казва: „Изгубих цял ден, а за какво - не знам.” После обаче разбира, че нещо не му е съвсем наред. С години търпи и опитва да се приспособи, но накрая му писва и решава да сложи край. Самоубийството обаче така и не му се получава. Пореден опит - Били се изправя, засилва се и решително удря глава в бетонната стена. „Ето! Казах ви, че не трябва да го будим”, казва строг далечен глас със славянски акцент. Били губи съзнание, а в килията нахълтват надзиратели.
Симулант?
Гадна февруарска сутрин. Гари Швейкарт, служебен адвокат, току-що е дошъл на работа, направил си е кафе, седнал е зад бюрото и е започнал да подрежда разхвърляните по него материали. Гари е не съвсем спретнат брадат брюнет. Видът му е суров и леко гнусен, а причините за това са очевидни - 33 години, тъпа кариера, недоспиване и безнадеждно дело, което наскоро са му натресли. Журналистите са кръстили извършителя „Университетския изнасилвач” и го изкарват едва ли не Джак Изкормвача, макар да не е убил никого. Фактите са следните - през 1977 в кампуса на университета в Охайо една след друга са ограбени три студентки. Във всеки един от случаите престъпникът е проникнал в автомобила на жертвата, заплашил я е с пистолет, заставил я е да излезе извън града, след което я е изнасилил и обрал. След третия път лошият е заловен. Оказва се някой си Уилям Стенли Милигън - вече подсъдим за други грабежи. Две от момичетата го разпознават категорично, а в колите им са намерени негови отпечатъци. Що се касае до третата жертва, улики липсват. Тя по принцип е подозрителна, защото май е проститутка, но това с нищо не помага. Били го грозят 20 години затвор и даже най-печеният адвокат на света не би могъл да го отърве при тези доказателства. Единственото непонятно за Гари е защо асистентката му Джуди си дава толкова зор по това дело. След първата й среща с подсъдимия тя казва на шефа си, че нещата не са толкова прости и че обвиняемият не е съвсем наред с главата, на което адвокатът нервно отговаря: „Ми, да, изнасилвачите по принцип не са в час!”. Но Джуди настоява, че става въпрос за невероятен клиничен случай. Човекът рязко сменя настроенията си, има дупки в паметта и понякога дори не разпознава познатите. Асистентката държи на психиатрична експертиза, а Гари е уверен, че Милигън се прави на идиот просто за да отърве затвора. Когато лично отива да се срещне с него, 23-годишният младеж изобщо не изглежда луд. Гледа надменно и с известно раздразнение му разказва за предишната си работа като техник в строително-ремонтна фирма. После заявява, че не знае нищо за никакви студентки.Джуди влиза и разтревожено изстрелва новината на деня:
- Били е направил опит за самоубийство! Разбил си е главата в стена, в момента е в лазарета на затвора!
На това адвокатът с лека ирония казва, че Били съвсем честно си е заслужил психиатричната експертиза. Асистентката обаче продължава да се вълнува:
- Гари, не разбираш! Не го е направил заради експертизата, напротив. Две седмици се опитвам да го убедя да ти разкаже за какво става въпрос и той се съгласи. Трябва му специален доктор! Вътре в него едновременно живеят няколко човека, съвсем различни един от друг. Трябва да го видиш, за да повярваш.
Гари гледа доста скептично на пресилената женска тирада, но се навива. Щом на Джуди й е толкова важно, защо да не отиде и да се позабавлява със симуланта. Какво пък толкова може да стане?
Реалност
Джуди и Гари влизат в стаята за разпит. Били Милигън е с бинтована глава и седи мрачен зад празна маса. Когато вижда своите посетители, той видимо се притеснява, скръства ръце и инстинктивно се свива. В момента подсъдимият няма нищо общо със самоуверения тарикат, когото Гари познава от първата им среща.- Дани, ти ли си? – пита внимателно Джуди, а Били кима утвърдително.
- Доведох чичо Гари, точно както ти обещах. Не се бой от него, той е тук, за да ти помогне.
- Няма ли да ме биете? – шепне Били Милигън.
- Разбира се, че няма – успокоява го Джуди и продължава: - Дани, можеш ли да отстъпиш мястото си на някой по-възрастен?
- Не знам. Ако решат, ще дойдат. Мога да ги попитам.
Изведнъж лицето на Били увисва и губи своето изражение, очите му се разфокусират, а устните му потрепват без звук. В следващия момент сякаш отново идва в съзнание и физиономията му придобива онзи познат надменен вид.
- Добър ден, господин Швейкарт. Какво ви тревожи този път? - казва Били, докато гледа адвоката право в очите.
- Това е Алън - пояснява Джуди. – Струва ми се, че с него сте разговаряли първия път.
- Младежо, изнасяте много любопитно представление – казва Гари саркастично.
- Казах ви, че никой няма да повярва – обръща се Били към асистентката. – Както и да е, нека продължим заради мадмоазел…
- Не се сърди, Алън. Моля те, разкажи на господин Швейкарт за петното! – след което Джуди се обръща умолително към своя началник. – Остави го да обясни.
Адвокатът махва с ръка и се обляга удобно в стола си. Били му хвърля нагъл поглед:
- Господине, може ли една цигара?
Гари хвърля кутията неучтиво, Били пали, дръпва си блажено и пита какво точно иска да знае собственият му адвокат.
- Били, госпожица Джуди твърди, че в теб живеят няколко човека едновременно. Вярно ли е това?
- Аз не съм Били, казвам се Алън. И - да, истина е.
- Кои са другите?
- Видяхте Дани, той е малък и се бои от всичко. Тук е Раген, който ни защитава. Може да се бие и стреля отлично. Самият Били също е тук. Той е от самото начало, но през цялото време спи. Не му разрешаваме да застава на петното, защото веднага се опитва да се самоубие. Наскоро имаше рожден ден и Артур реши да го пусне. Сами виждате как приключи това.
- Какво е това петно?!
- Ами… Представете си тъмна стая и прожектор. Този, който застава под светлината на прожектора в светлото петно, той контролира съзнанието. През останалото време другите могат да спят в креватите си или да се занимават с нещо друго.
- Кой от вас изнасили момичетата?
- Господине, вече ви казах, че не знам.
- Можеш ли да извикаш онзи, който стреля добре?
Били потръпва няколко пъти, отпуска се, очите му отново гледат в нищото и изведнъж изражението му става свирепо. Изненадващо започва да говори с силно изразен славянски акцент.
- Какво искате?
- Ти ли си Раген? – пита Джуди леко изплашена.
- Да - кима Били. Вижда недопушената цигара и с отвращение я гаси в пепелника. – А вие кви сте и къв ви е проблемът?
- Аз съм твоят адвокат. Тук съм, за да те защитавам, но за целта трябва да знам истината! - казва Гари и неволно започва да става част от представлението. – Ти ли ограби и изнасили момичетата от университета?
- Първо, лично на мен не ми трябва никаква защита, мога и сам да се грижа за себе си. – Били хвърля презрителен поглед на адвоката. – Второ, може и да съм взел малко пари от тия богати буржоазни кокошки, защото си изгубих работата, а малките имат нужда от зимни дрехи и храна. Но не съм изнасилвал никого!
Разговорът продължава в този дух около два часа. От него става ясно, че в Били живеят над десет човека. Някои от тях са деца - като вечно изплашения Дани и тригодишната Кристин, която е живо весело момиченце. Възрастните много обичат децата и се грижат за тях.
Алън е нахакан музикант-барабанист, който обикновено разговаря с останалия свят. Интересен е и Раген – югославски комунист, който притежава удивителна физическа сила. Друг важен в компанията е Артър – изтънчен британски интелигент, който по метода на дедукцията е преброил останалите и ги е научил да общуват помежду си. Именно той контролира кой точно да застане под прожектора. Там е и Томи – сръчен техник и специалист по бягствата. За него не е никакъв проблем да разбие която и да е ключалка или да се измъкне от белезници. Има и женски персонаж – Адалана, която e много полезна с това, че готви и чисти вкъщи.
През повечето време всички в главата на Били съжителстват съвсем комфортно. И нито майка му, нито приятелите, нито дори гаджетата подозират за навалицата зад очите му. Все пак има извънредни ситуации, в които Артур губи контрол над светлото петно и личностите започват да се сменят произволно. Точно в такива моменти на Били му се случват доста тъпи неща, например инцидентът с грабежите и изнасилванията.
Гари излиза от стаята за разпит потресен от видяното. През цялата си кариера като адвокат той не само не се е сблъсквал с подобно нещо, но дори не е и чувал за психическо разстройство от такъв мащаб.
История на заболяването
Съдебният процес срещу Били Милигън се радва на огромен интерес в целия щат Охайо. Швейкарт успява да привлече като експерт единствения американски доктор, който се занимава с раздвоение на личността и дори има написана книга по темата. Милигън е признат за невменяем (което е прецедент по това време) и е изпратен в клиника за принудително лечение. В болницата по време на „синтеза” (терапията за съединяване на личностите) изплуват удивителни подробности за предишния живот на Били.Както при повечето луди, всичко започва с напрежение в семейството. Бащата на Били е комик неудачник, който приключва кариерата си със самоубийство, когато синът му е на 4. Майката се жени за друг – пияница и садист. Докато новият упражнява шутове и крошета върху Били, личностите в съзнанието на детето започват да никнат като гъби след дъжд. Милигън помни как в най-страшните моменти преди побой изчезва някъде и идва в съзнание, когато всичко вече е приключило. Белезите по тялото му са там, но не помни как точно ги е получил. Точно тогава в главата му се появява малкият Дейвид, който застава под прожектора, за да понесе болката.
След Дейвид се раждат и другите. Прирастът на населението в главата на Били секва, когато навършва 16 и отчаян от неразбориите в мозъка си за пръв път опитва да се самоубие. Тогава останалите го приспиват завинаги. В този сложен за разбиране момент „семейството” се състои от 24 личности. Тринайсет от тях попадат в графата „нежелателни” - озовали са се там, след като нещо са сгафили и вече не им е позволено да застават под прожектора. Един е хулиган от Бруклин и е пряко свързан с грабежите, които вкарват Били в затвора за пръв път. Тогава никой няма и най-малка идея какво се случва с него. Нежелателен е и австралиецът Уолтър, който редовно дезорганизира живота на останалите, като през цялото време мисли само как да отиде на лов в гората. В тази групичка се намират още четиригодишно глухо детенце, момиче, което има непреодолимо желание да пречука доведения баща на Били (заловена е с оръжие и е обявена за обществено опасна), ортодоксален евреин (забранен поради обясними причини) и още подобни досадници.
Другите десет са тези, които живеят живота на Били Милигън. Сред тях се открояват Артър и Раген. Само те могат да провъзгласят някого за нежелателен. Артър командва в нормална обстановка, а Раген поема нещата в екстрени ситуации. Британец посвещава по-голямата част от времето си на самообразоване в библиотеките, изучава медицина, изкуства, история и чужди езици, шофира много добре, но понякога забравя, че трябва да се движи в лявата лента. Има само един случай, в който останалите негодуват срещу него - когато Артър заминава за „родния” си Лондон. Налага се разговорчивият Алън да осигурява парите за обратния полет.
Раген има поразително бързи реакции, владее бойни изкуства и може да „концентрира силата”, т.е. да предизвиква прилив на адреналин, който му позволява да прави невероятни неща. Веднъж някакъв надзирател се присмива на рисунката на едно от децата. Раген става, с едно движение изкъртва тоалетната чиния и я хвърля в стената с такава сила, че порцеланът се пръска на малки парченца. Оказва се, че в миналото Раген е имал връзки с наркопласьори и е доставял кокаин на най-известните хора в щата (никоя от останалите личности на Били не подозира това). В квартирата на „семейството” Раген има сейф, в който крие от децата пистолет, водка и амфетамини. През цялото време Артър подозира, че сърбинът нарочно е извършил грабежите над студентките, за да могат всички да влязат в затвора, където обстановката през цялото време е опасна - и така сърбинът да придобие изцяло властта над светлото петно.
Друг много активен персонаж е Томи – човекът, който изкарва най-много пари. Разбира от всякакви механизми и като млад ходи в библиотеките заедно с Артър, за да чете технически справочници. Томи е и талантлив художник, който рисува пейзажи. Още няколко от хората на Били обичат да рисуват - Алън е добър портретист, а Дани прави отлични натюрморти. Всеки има право да се разпорежда с парите, които сам е изкарал, и в това отношение най-добре се справя Томи.
Огромна изненада поднася личността на „тихата” Адалана. Оказва се, че е активна лесбийка и точно тя е изнасилила студентките! По принцип всички мъжки образи в „семейството” са посъветвани да стоят далеч от жените, доколкото това е възможно, защото според Артър те са в състояние да разкрият странната им задруга. За женските персонажи това правило не важи и точно от тази вратичка се възползва Адалана. В живота на Били има две по-дълги любовни връзки - едната е на Томи, другата на Алън, като и двамата са убедени, че отношенията им с любимите са чисто платонически. Това, което не знаят обаче, е, че нощно време Адалана тайно превзема съзнанието и поставя нещата в съвсем различна плоскост. Точно затова гаджетата на Били си затварят очите за всичките му странности - в леглото „той” е страстен, нежен и съвършено добре знае какво искат жените!
По време на грабежа, замислен от Раген по „социалистически” подбуди и извършен грубо от бруклинския хулиган Фил, организмът на Милигън е под въздействието на наркотиците от сейфа. Така се обяснява агресивното поведение на иначе кротката лесбийка, която насилва момичетата.
Най-невероятното откритие обаче се оказва последната, 24-а личност. Това е Учителя. Той никога не се меси в събитията, но наблюдава внимателно всичко, което се случва. За разлика от останалите, чиито спомени обхващат само собствената им активност, Учителя помни всичко. Точно този свръхперсонаж разказва цялата историята на писателя Дениъл Кийз, още докато „семейството” е в психиатрична клиника. Документалната биография „Умовете на Били Милигън” веднага се превръща в бестселър на американския пазар.
Епилог
След седемгодишно лечение в лудница Били Милигън е признат за вменяем, въпреки че личността му не е напълно синтезирана. Важното е, че е в състояние да контролира съзнанието си. С печалбите от книгата на Кийз Били покрива всички разходи за лечението и дори му остават пари, за да си отвори малко киностудио в Калифорния. Журналистите го тормозят дълго време след случая и това толкова го дразни, че пуска няколко съдебни иска за защита на личното пространство. Из Холивуд се носи слух, че Джеймс Камерън е написал сценарий, наречен „Пълна стая” (базиран на книгата) и даже се говори, че Лео ди Каприо ще играе главната роля, но проектът така и не вижда бял свят. В крайна сметка студиото на Милигън не продуцира нещо смислено и той изчезва сред тълпата обикновени луди в Калифорния. В момента никой не знае къде се намира. Само родната му майка твърди, че всичко с него е наред, че е жив, здрав и напълно щастлив без присъствието на досадни журналисти.
Личностите на Били Милигън
1. Били Милигън – ядрото – този, който съществува до разцеплението. Държи се и реагира като дете. През повечето време спи
2. Артър – британски интелектуалец, който говори с характерен акцент и винаги е на около 22. Първи се досеща за съществуването на останалите. Носи очила и взима решенията, когато няма извънредни ситуации.
3. Раген Вадасковинич – 30-годишен югославски комунист. Говори с тежък акцент. Специалист по оръжия и източни бойни изкуства. Взима решения в опасни ситуации, пие водка и гълта амфетки
4. Алън – 18-годишен художник и музикант. Доволно умен и общителен, затова му отстъпват място под прожектора, когато трябва да се комуникира с външния свят. Това, че е твърде млад, понякога му играе лоша шега. Той е единственият, който пуши
5. Томи – 16-годишен механик, специалист по битова техника и електроника. Рисува пейзажи и изучава техниките на Худини
6. Дани – 14-годишно нервно дете, което се страхува от мъже. Доведеният баща издевателства предимно над него
7. Дейвид – 8-годишен. Единственото му предназначение е да поема болката. Застава в петното, когато на Били му предстои да изпита болка
8. Кристин – 3-годишно британско момиченце. Пускат я под прожектора или когато е спокойно, за да си поиграе, или когато Били не желае да мисли и да разбира каквото и да е
9. Кристофър – 13-годишно хлапе, което обича да свири на хармоника. Брат на Кристин
10. Адалана – 19-годишна лесбийка. Срамежлива е и обича да пише стихове. Застава в петното, за да прави секс с други жени
11. Учителя – обединяваща личност без възраст, която вижда, чува и разбира всичко, но никога не се меси
„Нежелателните”
12. Фил – 20-годишен хулиган от Бруклин. Достъпът му е ограничен заради няколко грабежа13. Кевин – 20-годишен съратник на Фил. Има по-аналитичен ум и планира престъпленията. По време на „акция” се сменя с Фил. Покрай него попада в групата на нежелателните
14. Уолтър – 22-годишен австралиец, който обожава туризма и лова. Непрекъснато се изнася в гората, което силно дразни останалите
15. Ейприл – 19-годишна курва от Бостън, която иска да убие пастрока на Били
16. Самуел – 18-годишен набожен евреин. Пускат го под прожектора само по време на религиозните празници от уважение към родния баща на Били, който също е евреин
17. Марк – 16-годишен дебилен аутист. В началото го използват да извършва монотонни дейности, например работа във фабрика. После Артър счита подобен род експлоатация за унизителна
18. Стив – 21-годишен патологичен лъжец. И без това Били постоянно е обвиняван в лъжи, защото не помни действията си и отрича всичко. Всякакви фантазии в „семейството” са забранени
19. Лий – 20-годишен, обожава дебелашките шеги, за което Били си пати в затвора. След този случай е наказан
20. Джейсън – 13-годишно истерично момче, което крещи, когато чувства несправедливост. Заради него Били често се набива на очи и точно затова е в списъка на забранените
21. Робърт – 17-годишен мечтател. Обожава да чете приключенски романи. Достъпът му е ограничен, защото е безполезен
22. Шон – 4-годишно глухо детенце. В началото застава под прожектора, за да заглушава крясъците на майката на Били, когато вторият й мъж я бие. После става неудобен
23. Мартин – 19-годишен сноб от Ню Йорк. Фукльо, обича разкоша, забранен е, понеже пилее парите твърде неразумно
24. Тими – 15-годишен младеж. Единственият, който се оттегля сам, защото започва да му досажда някакъв хомосексуалист - собственик на цветарския магазин, в който работи
