Останалото » Истории
|
Бъдеще на карта!Годишните загуби от банкомати само на територията на САЩ са над $150 милиона
 13 снимки 
|
Според американските тайни служби годишните загуби от банкомати само на територията на САЩ са над $150 милиона - приблизително по $400 000 на ден. Част от тези пари (заедно с огромни суми, събрани из цяла Европа) пристигат в България и се превръщат в законен бизнес, в сгради, коли, жени и дрога. Искаш ли да знаеш как става?
Някъде в Република България
Мръсно сребристо ауди паркира пред квартално кафене. Отвътре бавно излиза нашият човек. Изглежда съвсем обикновен, не тежи 150 кила, дори не носи шмайзер. Влиза, здрависва се силно и още преди да е седнал на масата, си поръчва странната комбинация от фанта портокал и кафе.
„Тва фотоапарат ли е, пита с широка усмивка. – Я си го заврете някъде, днес снимки няма да има.”
Кирчо Маринов живее край морето, има жена, деца и името му е тъпо, защото е измислено, но той много си го харесва. В момента като повечето хора, които живеят край морето, Кирчо се занимава със строителство. Не е ясно дали притежава някоя сграда на първа линия, дали продава цимент на дребно или носи тухли, но със сигурност не се занимава с електронни банкови измами. Кирчо не е доволен от финансовото си състояние, казва, че бизнесът му върви трудно, парите едва стигат и въобще всичко покрай кризата е тъпо. На нас това ни изглежда нормално, защото живеем в реалността, но нашият герой се е завърнал в нея сравнително скоро.
Преди година Кирчо е изкарвал по 1000 евро. На ден.
Почти всеки ден. И то – за няколко часа пред компютъра. Звучи точно като работата на редактор в Maxim, но без частта с парите.
„Преди имах малко кафене, по-тъпо дори от това тука. Припечелвах по малко и правех по някоя дребна далавера. В един момент нещо се засраха нещата и парите почнаха да не стигат. Жената, децата, знаете как е…”
Слава Богу, още не знаем и молим да продължи, защото, след като вече знаем заплатата, нямаме търпение да разберем как точно се почва. Историята се оказва стандартна – един ден се вижда с приятел от училище, който също движи някакви дребни схеми. Кирчо има гениалната идея да купува бракувани компютри от Европа, да ги поправя тук за дребни суми и после да ги шитка като нови в интернет. Дружката му се смее и казва, че ако наистина иска да прави пари, има нещо много по-яко. Две седмици след тоя разговор Кирчо вече е в далаверата с кредитни карти.
В бизнеса с електронни измами всичко е страшно потайно. Кирчо обяснява, че самото предложение да влезе в схемата е акт на огромно доверие. Вече му личи, че се чувства некомфортно и още се чуди дали да ни светне по въпроса. След кратко лирично отклонение поръчва още една жълта фанта, без да е изпил предишната, и продължава по същество.
Измамата с банкови карти, най-общо казано, е следната: едни хора копират данните от нечия банкова карта, правят нейно копие и с клонинга теглят пари от банкомат. Както се сещаш, банките са направили всичко възможно това да е най-трудното нещо на света. Но се оказва, че не е, и си струва парите.
За да направиш клонинг на банкова карта, ти трябват данните, записани на нейната магнитна лента (някои карти имат и чип, който кодира информацията, но и за него има лек). С тези данни можеш да се сдобиеш само ако картата мине през специален четец, вграден във всеки банкомат и POS терминал. Трудното, дори невъзможното обаче е да накараш някой да прекара картата си през такъв и доброволно да ти предостави данните си. Затова са се появили така наречените скимъри. Това са устройства, които четат информацията от картата незабелязано, без изобщо да пречат на транзакциите.
Има няколко вида скиминг устройства
Стандартните се инсталират пред отвора за картата и записват данните, преди пластината да е влязла в четеца на самия банкомат. Дизайнът се връзва с този на банкомата и трудно можеш да се усетиш, че е периферно устройство. В последно време банките хвърлят доста пари, за да инсталират на машините си антискиминг устройства. Ефектът от тях е спорен (да не кажем катастрофален), защото те масово се крадат, превръщат се в скимъри и се инсталират обратно на банкоматите. За потребителя става адски тъпо, защото никога не може да е 100% сигурен дали това, което стърчи, е скимър или антискимър.
„Аз лично гледам изобщо да не ползвам банкомат. Ако все пак се налага, дърпам смело всичко около входа за картата. Ако нещо ми остане в ръцете, ясно за какво говорим.”
Скиминг устройството струва от 3 до 10 хиляди долара, но се изплаща много бързо. Най-обикновеното се състои от четец, USB памет и батерия (най-често от мобилен телефон). Информацията от банковата карта е достатъчна за изработката на карта дубликат, но клонингът е безсмислен без истинския ПИН код. Скимърите всъщност са инсталации от две части, които освен че прочитат магнитната лента на картата, записват и ПИН кода, докато собственикът го въвежда. Това става чрез скрита микрокамера, залепена върху банкомата. Обикновено я слагат под декоративна лайстна някъде в горната му част, огледалце или някакъв друг предмет в близост. Ето защо, когато въвеждаш ПИН, е хубаво да прикриваш с другата ръка. Срещу дублиращата клавиатура обаче няма спасение. Тя се инсталира директно върху истинската и записва всяко натискане.
Най-добрите скимъри са с GSM предавател
Разликата при тях е, че прочетените данни от картата и дублиращата клавиатура се изпращат веднага чрез кодирани SMS-и. Така дори устройството да бъде открито от полицията, данните вече са заминали където (не) трябва и не се губят. Кирчо ни напомня и за една митична NOKIA 1100, чрез която с дребни доработки могат да се улавят GSM сигналите от POS терминалите на касите в луксозните магазини. Това дълго време е голям хит сред нашите в Испания. Просто трябва да държиш телефона в джоба и да се разхождаш из мола – той записва всичко, което прихване.
„Затова един тъп джиесем, който нов струва под 100 лева, се продава в интернет за над 2000, някои са стигнали и по 10 000 евра. Но това е само за една определена серия с уж случаен дефект в хардуера. Търсят я само просветени.” Сещаме се, че сме виждали един як българин с такъв телефон на летището в Мадрид. Още помним силиконовите цици на гаджето му.
„Ето, водил я е за дрешки по моловете, смее се Кирчо и отпива голяма глътка оранжада. – Между другото, в чужбина по хотели, ресторанти и магазини, в които се плаща с карта, има вербувани служители, които плъзгат картите ви през скимъри, прикрепени към POS терминалите на касите и вие изобщо не разбирате.”
Вече не се чудим дали някога ще ни откраднат парите, чудим се кога ще стане
Даже започваме леко да се възмущаваме и да гледаме укорително, но г-н Маринов прави разбиранията ни за добро и зло на пух и прах.
„В началото и аз имах съмнения, съвестта ми се обади. Викам си, някой е бачкал здраво за тия пари, а ние му ги взимаме. Това си е долна кражба.”
Оказва се обаче, че зад електронните престъпления на нашите се крие желязна справедливост. В бизнеса си има правила, които според Кирчо сега се нарушават от някакви нови „глупаци, които бързо ще изгорят”.
Пръв и генерален принцип на българите в занаята е да не гепят в България. Парите, източени в чужбина обаче, се харчат и инвестират тук, за да се подпомага икономиката на страната. Благородно!
Второто е самоконтрол. Не се точат целите сметки, а се взимат умерени суми. В противен случай дебелият американец, който борави непрекъснато с кредитната си карта, веднага ще разбере, че някой го е източил до дъно, и ще се разсмърди. А като му оставиш някакви пари, се усеща късно, а може и изобщо да не разбере, че от сметката му липсват няколкостотин долара.
Трето – всъщност не се краде от хората, а от банките, защото парите в картите са застраховани, и ако ти се случи подобно нещо, те са длъжни да ти възстановят парите. Банките според Кирчо са най-големите крадци – той започва разпалено да ни обяснява за корумпираната монетарна система и как парите са най-голямото зло на света. Нещата започват да стават извратени и това явно се чете съвсем ясно в очите ни. Дойдохме да говорим с бивш измамник, а изведнъж пред нас се оказва активист на движението Цайтгайст…
„Взимам от богатите – това са банките, и давам на бедните – това съм аз! Аз съм шибаният Робин Худ в електронен вариант!” – казва гордо Кирчо.
Но как точно става?
Групата, в която се е включил, е отлично организирана. На върха й стои приятелят му от училище. Той има доверено лице, което при нужда вербува нови хора и комуникира с тях. Съществуват минимум двама човека, които ходят заедно на „екскурзии” и поставят скимъри из Европа и САЩ. Данните от картите се пращат на непознат човек, който чрез специална програма ги дешифрира. Този непознат е Кирчо Маринов.
„Донесоха ми флашка с програма, която на пръв поглед е малоумната уиндоус игра Solitaire. Но не е. Защитена е с няколко пароли и дори да я отвориш, не можеш да разбереш за какво е. Все едно си в някакво DOS приложение и нищо не можеш да правиш. Дори да отвориш файл с данни, който обикновено пристига като повредена MP3-ка, не знаеш какво гледаш – пълна анархия от цифри и букви, които представляват сложни кодове и алгоритми. Но по това как са групирани, можеш да разбереш през какъв тип устройство е минала картата. Аз превръщам всичко това в двоичен код.”
Отбелязваме, че тия думи звучат твърде сложно,
но Кирчо ни уверява, че когато знаеш какво точно да гледаш, е по-скоро рутинна работа. Когато е готов с файла (в един може да се съдържа информацията от 50-100 карти), той праща новата дешифрирана информация на интернет адрес, който се сменя всеки ден. Новите адреси се разбират от предишните и достъпът до тях е защитен със сложна система от кодирани съобщения. Това са ключови думи, които непознат за него, но просветен човек може да превърне във верните пароли. С данните от Кирчо този човек произвежда физически клонираните карти. По друг канал получава и съответните за тях ПИН-ове. Когато са готови, клонингите се тестват за грешки и чак след това попадат при екскурзиантите, които теглят парите от банкомати в чужбина. Целият събран кеш се прибира в България, като се разхвърля на малки суми, за да не буди подозрение. Дори някой да бъде заловен, той не може да издаде другите, защото наистина не ги познава. Комуникациите са в интернет и се използват прякори на животни. Ако някой загази и влезе в затвора (обикновено това е някой „екскурзиант”), се ползва терминът „отпуска” и тук се грижат добре за семейството му. Накрая паричните потоци се събират при съученика на Кирчо, който разпределя хонорарите на всеки от групата.
„Ходех често в офиса му, където се водех на някаква фиктивна заплата с осигуровки и всичко останало, но на практика получавах страшна сума. Не знам как разбираше колко точно карти съм дешифрирал, но парите винаги излизаха точно. Говорим за по 20 000 евра средно на месец, понякога и повече!”
Най-сложното при тези пари е да се узаконят
По това време Маринов отваря още едно кафене, за да оправдае по-високите си доходи и да пере сумите, плаща си данъците. Купува си и сребристото ауди, но на старо. Държи да знаем, че вътре е с телевизор и навигация. Семейството му си има всичко, но много внимава как и за какво харчи. Признава, че дълго време живее в страх.
„Ако почнеш да се фукаш и да парадираш, с теб е свършено. Веднага ще надушат, че правиш нещо нередно. При мен имаше момент, в който кешът започна да ми идва в повече, пробвах някои забранени неща, но успях да се удържа и почнах да инвестирам в сегашния си строителен бизнес. Представете си кво е да имаш много пари, ама да не можеш да ги харчиш както трябва!”
Според Кирчо неговият човек пък е направо в космоса и изкарва милиони. Той най-вероятно също се отчита на някого и със сигурност около него често се върти някакъв политик. Независимо на кого плаща, организаторът влага парите си много разумно и в един момент те започват да му се връщат съвсем законно.
Точно тогава той предприема най-невероятния и гениален ход. Спира!
„Много ясно, за какво му е да рискува чисти пари? Аз направих същото и въпреки че сега ми е по-тегаво, не съжалявам. За разлика от много лакоми глупаци, ние излязохме от цялата работа чисти. Отървах се от всичко, което може да ме свърже с тая история, освен от вас”, казва Кирчо, без да се смее, а ние леко изтръпваме. Вместо да ни убие, добавя, че според последните проучвания по темата измамите с банкови карти са основен бизнес на всички световни мафии, защото са прекият път към парите. Наркотиците, оръжията, трафикът на хора и проституцията започват да минават на заден план. Човекът с фалшиво име е убеден, че българите сме едни от най-добрите в занаята с банкови карти, почти гениални, но вместо да държим на родолюбивата „Робин Худ” платформа и да се ебаваме справедливо с монетарната система, започваме да се крадем на местна почва. Ей такива неща много натъжават Кирчо Маринов. Толкова много, че изпива фантата на екс и очите му леко се насълзяват. Трябва да му признаем, че е симпатичен бивш крадец
Мъничка звезда
Момчил Врайков
Нашият принос към световното хакерство
Пробва се като международен футболен съдия и се проваля зрелищно. После опитва като играч на големия Гигант Белене, но приключва спорта с решителна глава в мутрата на бивш колега рефер. После плюе на тоя идиотски живот и отива да бере портокали в Испания. Там явно се запознава с хора, защото наскоро е хванат да точи банкомати в Ейре. Полицаите намират в него пари, фалшиви карти и скимиращо устройство. Пред съда Момчил казва: „Тези неща не са мои. Тази карта и тези пари не ми принадлежат. Не съм виждал тази карта. Не съм я носил и не съм я използвал.” Истински Maxim герой
ЗВЕЗДИТЕ
Отмъщението на смотаняците
А тези превземат света ти с клавиатура
Кевин Полсън
Хаква телефонните линии на радиошоу, за да се окаже слушател № 102 (и между другото да спечели порше). Вкарват го в затвора, когато започва да рови из базата данни на ФБР. Сега е на свобода и е… журналист
Адриан Ламо
Действа от кафенета, библиотеки и интернет клубове, но никога от дома си. Затова го наричат Бездомния хакер. Пробива нагло мрежите на големите корпорации и след това им се обажда да се похвали и да им каже колко им е тъпа защитата. В момента е… журналист (ако си бивш хакер, се обади в редакцията, за да те назначим)
Кевин Митник
Днес е шеф на компания за интернет сигурност и твърди, че неговото никога не е било хакване, а социално инженерство. През 1995 обаче е арестуван като най-опасния киберпрестъпник в САЩ и лежи 5 години, защото нанася щети за над $160 000 на телекомуникационни компании. Тогава се превръща в нещо като хакерския Исус
Свен Яскан
Едва на 17 бледата шваба създава Netsky и Sasser – най-опасните червеи през 2004. Когато го залавят е непълнолетен и получава условна присъда от 3 години. Още в съда го наемат на работа с огромна заплата, ама не като журналист
