Останалото » Истории
|
Мъртво отмъщение!Материал, в който най-детайлно ти обясняваме как да прецакаш лошия, докато те убива. Кажи сега, че не сме полезно списание
 6 снимки 
|
Дали заради естеството на опасната ни професия, или поради друга причина от известно време циклим върху тезата, че ще е много тъпо, като ни убият, престъпникът да се измъкне безнаказано. Нараненото чувство за справедливост дотолкова ни превзе, че решихме да се обърнем за помощ към инспектор Павлинка Иванова. Детектив Поли, както най-нетактично й казваме, е симпатичен разследващ полицай. Завършила е академията на МВР, може да стреля с автомат и помпа, подозираме, че под шлифера носи пистолет, и се чудим дали няма да отвърне на съмненията ни с кроше и белезници. За съжаление (пардон, за щастие) нищо такова не се случва.
„Да се разберем още в началото – ако продавате наркотици за милиони и движите с въоръжена армия, вероятно ще ви застрелят в главата или в сърцето и ще си умрете изненадани. Тогава няма какво да се направи” – категорична е Поли. След кратък увод в света на тежките престъпления става ясно, че ни интересува само доброто старо битово убийство. Там, където има клане, душене, удари с тъп предмет, побои, хаотична пиянска стрелба и прочие емоционално-артистични импровизации, очевидно има и начини да си отмъстиш посмъртно.
По ирония на съдбата
най-важното е да запазиш спокойствие, докато те убиват
Хладнокръвен май не е подходяща дума, но когато попаднеш в предсмъртна ситуация, трябва да прецениш обективно шансовете и колко ти остава до края. Много е важно да оползотвориш това време правилно – и тук изобщо не става дума за молитви, а за активно събиране на доказателствен материал и оставяне на възможно най-много следи. Спонтанните необмислени убийства, които възникват след някакъв скандал, обикновено са от типа „хендсфрий”, т.е. не си вързан и ръцете ти (а защо не и босите крака) автоматично се превръщат в тайното оръжие на разследващите органи.
Когато настъпи моментът,
не се колебай да дереш свирепо!
Идеята не е да нанесеш някакви сериозни поражения, а да събереш под ноктите си епидермис. Безценните парченца кожа съдържат ДНК-то на убиеца, а ноктите са едно от първите неща, които съдебният лекар проверява.
„Не е изключено при аутопсията да ви отрежат пръстите, за да станат обект на по-внимателно и задълбочено изследване”, казва Поли и допълва, че трябва да гледаме на фалангите като на органични флашки, в които е закодирано името на извършителя.
Все пак не бива да разчиташ само на уликите от пръстите. Докато са жизнени и цели, ръцете ти могат да свършат още много полезна работа.
Скуби го, късай дрехи и джоби!
Космите, както знаеш, също са отличен носител на ДНК. От човешката глава падат около 150-200 парчета на ден, тъй че криминалистите специално ще ги потърсят. Ти обаче не оставяй нищо на случайността, а граби с пълни шепи, разхвърляй ги навсякъде и ги пъхай по себе си. Ако копеленцето те души, обърни особено внимание на дрехите му. Късай копчета, опитай да се сдобиеш с парче плат – всяка тъкан, дори един конец е носител на уличаваща миризма. При възможност открадни незабелязано нещо от джоба му (личната карта е върхът, парите ги остави – вече не ти трябват), стискай го силно в ръка или го хвърли някъде, но най-добре опитай да го пъхнеш в джоба си. Не забравяй, че убиецът също изживява стрес и тия подробности като нищо може да му убягнат.
Наплюй го!
Така на пръв поглед ще изразиш безкрайна ненавист, но всъщност ще оставиш по дрехите му слюнка – горд носител на твоята ДНК. Поли твърди, че никак не са за пренебрегване случаите, в които заподозреният е задържан часове след като е извършил убийството. Тогава задължително се проверяват дрехите и когато по тях се открие слюнка от пресен мъртвец, става много трудно да обясни как точно е попаднала там.
Дотук звучи лесно, но винаги съществува вероятността да попаднеш на някой изверг, който ще те завърже, за да се гаври с теб и да те убива по-така. В такива случаи трябва да събудиш дивия звяр в себе си и да разчиташ на острите зъби.
При всяка възможност хапи като бясна хиена!
Изобщо не се притеснявай да късаш месца и да ги гълташ, без да дъвчеш, докторът много ще им се зарадва, когато ги намери в стомаха ти (не си прави илюзии – ако те открият, преди да си изсъхнал, ще те изкормят като рибок). Дори да не успееш да откъснеш нещо сериозно, по зъбите ти вероятно ще остане някакъв чужд човешки материал. Според нашия разследващ полицай така най-малкото ще маркираш убиеца с отпечатък от уникалната си лична захапка. Тези белези не могат да се скрият и изчезват чак след няколко дни, а вероятността през това време убиецът да се появи в управлението като заподозрян, е голяма. В тази връзка Поли съветва да нанасяме възможно най-много силни удари, независимо дали с ръце, крака, лакти или колене. Те оставят издайнически синки и натъртвания, които косвено могат да уличат убиеца. При удар с юмрук не е изключено по кокалчетата ти да остане негова кожа или кръв. Инспектор Иванова ни разказва за случай, в който изнасилвач е осъден заради следите от токчета, които жертвата е оставила по гърдите му. Любезно й обясняваме, че не носим токчета, но тя се връща към кръвта – понеже касапницата сигурно ще е свързана с много, основно наша. Оказва се, че често
неговата кръв е по-важна,
защото няколко капчици могат да го натопят генерално пред уважаемия съд. Трябва да направиш всичко възможно, за да се сдобиеш с тях. Можеш да си сигурен, че дрехите ти ще бъдат внимателно претърсени от съдебно-медицинския експерт, който ще търси точно това.
Приеми възможността, че след като умреш, убиецът вероятно ще се окопити и ще иска да се отърве от тялото ти. В най-добрия случай просто ще го зарови някъде, но като нищо може да му скимне да те разфасова и всички улики, които старателно си събрал, отиват на кино. Ето защо е много важно да осееш местопрестъплението със следи. Да речем, че те колят в неговия апартамент. Нормалната реакция ще е да се опитваш да спреш хвърчащата кръв, но е далеч по-добре да плискаш навсякъде, особено по тавана. Убиецът никога няма да може да я скрие, освен ако не запали жилището, но дори тогава не може да е 100% сигурен. Тук възниква логичният въпрос – какво да правиш, ако те убиват на открито?
„Замеряйте го със заобикалящата среда”, отговаря полицай Поли. Това означава да хвърляш по него пръст, листа, клечки, катерици и въобще всичко, което става за хвърляне. На пръв поглед е позорен акт на отчаяние, но по дрехите на убиеца могат да останат микрочастици, които да посочат на полицията къде точно е извършено престъплението.
Мисли как да оставиш тайно или явно послание
Може да познаваш своя убиец. Той може да се паникьоса и да избяга, след като те е ранил смъртно. Жертвите рядко умират веднага, известно време кървят в съзнание и точно това са безценните секунди, в които можеш да го прецакаш. Дали ще се обадиш по телефона, дали ще напишеш името му в тефтерче или с кървави букви на стената, няма значение – важното е някак да го назовеш или опишеш. В краен случай посочи името на някого, който те е дразнил зверски приживе – Устата, Алекси Сокачев и Камелия винаги са актуални!
