Останалото » Ревюта
|
Гадни копилетаДрагият Куентин пак е гений, като този път смело и пакостливо се мъчи да пренапише една от най-болезнените глави в човешката история с помощта на изразните средства на киното.
 3 снимки 
|
Заглавието на тая фантазия на тема “Втората световна” е вдъхновено от някакъв Inglorious Bastards на Енцо Кастелани от 1978-а; защо се е наложила правописната грешка в “bastеrds” обаче си остава загадка. (Предположение: за да обозначи измъчена препратка към величавия сблъсък между истински и измислени образи.) Филмът на Тарантино се люшка нервно между три езика и на практика няма нищо общо със споменатия италиански “оригинал”. Разправя се за групичка кръвожадни еврейски наемници от Америка, начело с простия полуиндианец лейт. Алдо Рейн (Брад Пит), които дебаркират във Франция, за да трепят нацистките окупатори. Нататък Тарантино пъха всичките научени трикове от любимите си второразредни филми. Всичко започва като спагети уестърн, превръща се в класически военен трилър и приключва като някакъв вид фарс – включително че по сценарий трябва да бъде взривено цяло кино в Париж, а с него и повечето важни клечки на Райха. Всичко, разбира се, е гарнирано с много кръв и куршуми, нали е Тарантино – “Копилетата” (т.е. бандата на Пит) действат като класически лоши каубойци, правят засади на немски патрули, скалпират ги в близък план, изрязват свастики с нож по челата им и т.н. Накратко, черна комедия с елементи на приказка, лек сюрреализъм и тежък екшън. А още по-накратко – завръщането на Тарантино (след като че слабичкото Бибрутално) към най-добрата му дивашко-сатирична форма
