Мишмаш
|
Алкохолен гений 2!Любимите ни велики алкохолици: след Бон Скот от Ей Си/Ди Си,
когото представихме преди време, идва втора серия, в която геният Джеймс Джойс, така да се каже, дринкс химселф ту дет
|
Дори да не си го чел (а трябва), ще се влюбиш в него само заради изречението “вино – каква красива дума” (от романа Одисей). Джойс, праотецът на постмодернизма, изобретателят на писането тип “поток на съзнанието”, в личния си живот е едно от най-големите пияндета, което някога е хващало перодръжка. Ирландският гигант е роден на 2 февруари 1882 в предградията на Дъблин, в бедно католическо семейство. Баща му бил зверски алкохолик, нацоцан 5-6 дни в седмицата; заради това не може да си намери работа и за семейството настават бая тежки дни (досущ като в Прахът на Анджела от прясно покойния Франк Маккорт). Джеймс, когото ще наричаме “Джими”, щото го чувстваме много близък, довършил криво-ляво образованието си в йезуитски колеж, щото било евтино, и още на 14 почнал не само да пише есета, ами се запознал отблизо с проститутките и алкохола. Бунтарче от ей такъв, Джими плюл най-официално на католицизма, а после зарязал и родината – “Дъблин е гаден град и хората тук са ми отвратителни”. Дълги години се скита из Европа, води супербедно съществуване и мечтае за слава. Животът на голяма част от героите му, досущ неговия собствен, протича повече по баровете, отколкото вкъщи.
Богоотстъпник и прогресиращ алкохолик, Джими храни религиозно чувство единствено към писането. Жена му Нора пише в дневника си: “Джеймс ме моли горещо да спя с други мъже, за да си намери за какво да пише”. Дори след 11 операции на очите и полусляп, Джойс не спира да пие и да пише. В края на живота си постига мечтаната слава, но не й се радва дълго, а умира след операция на жлъчката.
Посмъртната му съдба е не по-малко символична. Квантовите физици заимстват от романа му Бдение на Финеган термина “кварк”. Ирландия пък най-накрая го признава за велик, дори най-практично го прави един от туристическите символи на страната. Менютата по ресторантите в Дъблин изобилстват с гастрономически цитати от Одисей; такива дори има на табелки из града, които указват на посетителя къде да хапне и да пийне. Джими се мъдри върху банкнотата от 10 ирландски паунда, а почти във всеки пъб има негова снимка или портрет, обикновено с халба бира в ръка
