Останалото » Истории
|
Игра на нерви!Въпреки тоталната ни вманиаченост, съвременният футбол е пълен с разни неща, които ни дразнят. Е-ех, едно време беше по-хубаво, синко
 14 снимки 
|
Трансферните прозорци
Представи си, че ти е разрешено да пазаруваш в супера само през януари и през лятото. Какво ще стане? Ами много просто – за Великден ще ти е останала малко от домашната на тъста на дъното в тубата, няколко бири и бурканче възрастна горчица. Всичко друго, включително тоалетната хартия, ще е свършило. Накратко: щом нещо очевидно е малоумно в живота, е малоумно и във футбола. А и ще ни спестят взрива от слухове и обикновени глупости – тоя отивал там, онези предложили не знам си колко за Роналдо, Кака бил добро момче и т.н.
БГ стадионите
В задния двор на редакцията в Лозенец имаме морава, която изглежда по-добре от “Цар Самуил” в Петрич, ебаси! Как изобщо в Петрич (Перник, Варна и т.н.) очакват висока посещаемост и красив футбол, при положение, че топката отскача от чимове и къртичини, вратарското поле се превръща в плаващ пясък, когато заръми, а в съблекалните, както описателно се изказа култовият бат Венци Стефанов, “серат лястовички”? И то при положение, че телевизиите им снесоха некви луди милиони, за да си оправят терените? Фак ю ол!
Телевизията
Чудовището – в лицето най-вече на Скай Спортс – което погълна играта футбол. Случва се впрочем във всички по-големи първенства (в България е друго, тук мирише на прах за пране: и ученик от трети клас с помощта на сметало може да ти докаже, че няма как да има възвръщаемост – б.р.) Човек не е нужно да е икономист от ранга на Джон Мейнърд Кейнс, за да види какво не е наред: във футбола просто има твърде много пари. Схемата: телевизията плаща твърде много за правата за излъчване (BskyB даде 1,782 милиарда лири за три години мачове), а клубовете на свой ред дават твърде много за играчи. Като резултат, цените на билетите се вдигат, за да се покрият разходите по трансферите и най-вече дълговете (сезонна карта в Прем може да е от 300 до 3000 паунда, според отбора и ако броим и черноборсаджийството). Всичко това ще води и вече води до нещо като хиперинфлация. Самите ние сме свидетели – били сме на мач Челси-Вила през 1998 на Стамфърд Бридж срещу случаен билет за едва... 28 паунда, централно място в техния сектор А. Днес такъв билет би струвал поне 80, а на черно – и 180. (Преди две години наште от Maxim Лондон ни намериха билети за Арсенал-Тотнъм срещу 140 паунда парчето, и то на доста лоши места, а наскоро пък понечихме да ходим на Ман Ю-Ливърпул на 14 март – ако не си със сезонна карта, от 350 до 500-600 паунда, според къде, честито.) Светлина в тунела не се вижда – първият трансфер на футболист за над 100 млн. паунда ще се случи още това лято, все повече и всякакви олигарси ще нахлуват в английския (скоро – и не само в английския) футбол, а ценностите на играта, дори всеки гол да е със задна ножица, все повече ще девалвират. Положението с ТВ-излъчването у нас пък е доста особено, както всичко – накратко, някой по-умен се сеща пръв (Диема с английското), а малко по-късно другите си викат “ии, много са гледат тез мачове, ша знайш” и вече имаш идиотии като руското, немското, бразилското, португалското и пр. Чудим се как още някой не се е сетил за турското: какво му е? Пък и в Източна България ще ви го гледат почти като свое?
Номерата на фланелките
Сигурно не помниш, но едно време най-добрият играч беше с №10, център-нападателят – №9, вратарят – №1 и т.н. Не е ясно кой разреши на футболистите да си избират всякакви номера – може би някой малоумник от английската футболна федерация, гледал тайно американски футбол. Резултатът: Роналдиньо е №80 в Милан, Галас (централен защитник!) – №10 в Арсенал, а вратарят на Миньор Иво Иванов е... 99-ка (да, същият клетник, дето пусна осем гола с ЦСКА срещу Литекс). Пълни глупости. Със старата система от 1 до 11 (въведена официално през 1939 и почти непоклатима чак до началото на 70-те, когато Кройф настоя да играе с №14) човек веднага знаеше в каква схема ще играе отборът. Сега се стига до кретении като случая с мексиканеца Бофо Баутиста, който играеше в Гуадалахара с номер... 100!
Жълтите картони
За щяло и нещяло. Всеки момент ще почнат да вдигат и за опасно почесване зад ухото! При наште съдии пък, като добавиш и корупцията, става съвсем непредвидимо. Направо ебават майката на играта
Режимът
Ясно, че в БГ не го спазват, но има огромна разлика между натюрморта “Рабех ближе малко синьо джони в чалготека” и епоса “Джеки гълта кило пърцуца, вкарва гол с глава, драйфа в съблекалнята”. Освен Георги Димитров, едно време имаше и Джордж Бест – леко пиян по крилото, прави защитниците да си говорят сами; сега всяка Коледа английският Сън пуска снимки на звезди от Висшата лига, излизащи на зиг-заг от нощните клубове. Мъже сте бе, да му еба майката, научете се да пиете!
Автобиографиите
Това засега е предимно западно явление – пък и да не беше, българите вече не четат книги и съответно не биха дали грешни пари за инфантилните размисли на тоя или оня от А група. В Англия обаче явлението стигна идиотски размери. Някога играчите изчакваха да окачат обувките и чак тогава сядаха на чаша бира с някой журналист, който после ставаше съавтор. Днес средната възраст на футболиста-“писател” в Премиършип е... 24 години! Чели сме не една и две от тях и те уверяваме, че всички съдържат един и същ шит, горе-долу така: 1. Ритал в квартала като малък (редовно). 2. Тръгнал на училище. Училището не му харесало. Станал капитан на училищния отбор и вкарал 376 гола само първия срок. 3. Изгонили го от училище. 4. Почнал в юношите на местния клуб. 5. Дебютирал в мъжкия състав. 6. Дебютирал и за национала на Англия. 7. Почнал да ебе известни курвета, пардон – “гламър модълс”, а една от тях му станала постоянно гадже. 8. Хванала го в изневяра. 9. Пропуснал дузпа за Англия или бил несправедливо изгонен в много важен мач от някое световно. 9. Агентът му продал правата за автобиографията му за 6-цифрена сума в паунди. И т.н. Чакаме всеки момент на Острова да се появи и Berba: My Story So Far (от която с умиление да разбереш как в Благоевград малкият Митко нямал нищо за ядене и т.н.); а докато чакаме, любимият ни писател си остава Уейн Рууни. Той е на 24, но вече е написал 2 книги – точно една повече, отколкото е прочел
Неоповестените трансферни суми
Англичаните са прави да се сърдят – ако си клуб и ще харчиш пари на феновете от безумно скъпите билети, за да си купиш еди-кой си, те имат право да знаят колко си дал и каква заплата ще му кихаш. (А как ще криеш данъци, си е твоя работа.) Морален казус, който, уви, за България май все още не важи – всичко е такава изродщина, че нито футболистите могат да спират топката, нито феновете дават пари, нито клубовете в лицето на президентите-новобогаташи се чувстват длъжни да им обръщат внимание и т.н.
Голямата четворка в Англия
Досущ като някви гадни батковци пред блока не дават на по-малките деца да ритат с тях. Скука и половина
Треньорската зона
Знаеш я – едно очертано с бяло, понякога с пунктир, където единствено е разрешено на треньора да щъка. Но защо треньорът трябва въобще да щъка? Боб Пейсли да е имал нужда от “треньорска зона”, печелейки 3 пъти КЕШ и 6 пъти английското? Или Карлос Билардо – световната титла с Аржентина 86? Или пък Пената 94? Един горещ призив към всички треньори, по цялата скала от Кокала до Моуриньо – сядайте на скамейката и млъквайте, стига с тия циркаджийски номера
Футболните обувки
Част от вече милиардната индустрия покрай футбола. Тук няма да говорим за розовите найкита на Никлас Бентнер, а за нещо много по-просто: спомни си в училище кой беше най-добрият – ботагашкото дете със скъпи маратонки или бедният съученик със скъсаните гуменки, който ви правеше да си говорите сами? Нищо против технологиите, но да не се забравя, че или си добър (дори на босо, както доказват хиляди бразилски и аржентински дечица), или не си, ако ще да нахлузиш космически електрикови пуми
Схемите
4-4-1-1, 4-3-2-1, 4-1-4-1, 4-2-3-1, 4-2-1-3... Анализите са хубаво нещо, ама вече става скучно. Впрочем да живее Стоичков треньорът – известно време игра като гост на Швеция с нещо като 3-1-6, харманлийският гений! Дори Бразилия с Пеле и Карлос Алберто 70-а са се осмелили само до 4-2-4!
Ръкавичките
Ще ни се да викнем следното: Мите, Карлитос, Калу, Малу и т.н., това е Англия, не Якутск! В Англия, както сте забелязали, температурата рядко пада под нулата! Ако потичате 5-10 минути като хората, ръцете ви ще се стоплят! Т.е. ако следваме вашта логика, играчите на Луч Енергия (Владивосток) трябва да излизат по скафандри!
Клубните фен-магазини
У нас хич ги няма (или почти хич), но в Англия са в другата крайност – и показват нагледно нечовешката алчност, обзела родината на футбола. Балъците купуват всички възможни видове стоки с емблемата и цветовете на клуба, ама всички-всички. Няколко примера, които сме виждали с очите си: в този на Емирътс продават пълен комплект Арсенал-дрешки за... различни породи кучета; в този на Стамфърд Бридж имаше специални коледни Челси-бисквити 11 паунда за пакет с 6 броя (синя Коледа?! Кам он!); на Олд Трафърд пък вече продават цяла козметична линия за “мъже”, включително там кремче за изтощена кожа на лицето преди лягане и подобни педерастии. Искаш да си измиеш кухата тиква с Ман Ю-шампоан, а после да я наплескаш с Ман Ю-възстановяващ балсам? Никакъв проблем – всяка от двете тубички е по 12 паунда, честито!
Интервютата с треньорите след мач
“Играхме добре, но дрън-дрън, не си вкарахме положенията, дрън-дрън, гледаме напред, дрън-дрън, не искам да коментирам съдийството, но тоя престъпник се подигра с труда на момчетата, дрън-дрън, допуснахме някои индивидуални грешки, дрън-дрън” и т.н. Еми да, г-н философ, не си вкарахте кирливото половин положение, централните ти защитници са по-слабоумни и от тебе, от седемте засади, които не ви били свирили, имаше само една, а в момента “момчетата не плачат в съблекалнята”, а се гелосват и дискутират къде ще се отрежат довечера. Айде малко да се държиш като мъж, а?
“Личното мнение”
Хайде, разните там БГ журналистически “анализи”, в които грозно лъщи личната фенщина, поне понякога са забавни. Но заживяхме и в свят на перманентна форумна диария, при която всеки втори дебил смята, че личното му мнение не само е важно, но и свещено! И трябва да го изкаже – говеда, не, свине, не бе, Перуката е ваш, вас пък ви създадоха комунистите, да мрете, и вие да мрете, и т.н., и т.н. Съгласни сме, че заради проклетия интернет навсякъде е същото, но трябва ли и ти да си прост и необразован като средния, ощетен от живота и класовата структура английски провинциален бираджия, фен на Ливърпул или Юнайтед?
Симулациите
Толкова чести и отвратителни, че дори в новата версия на Pro Evolution Soccer има функция, с която даден номер 7 от даден настоящ европейски шампион се пльосва по корем и поглежда невинно към съдията! Навремето Герд Мюлер го ритаха по кокалчетата, щипеха го по гъза и му дърпаха ташаците, ама той пак влизаше с топката във вратата. Беше по-мъжко: сега разните там португалски и всякакви лайна падат като простреляни в челото, ако някой просто мине покрай тях
Чужденците в БГ на проби
Идва някъв клетник на тестове в Черно море и обяснява, че два пъти ставал шампион на Уругвай с Бела Виста. Бърза справка в Гугъл показва, че Бела Виста за последно са ставали шампиони преди 19 години, а геният в момента е на 26... Случаят с Гарба Лавал, който пристигна в Левски на 29, а няколко години по-късно подписа с шведски отбор пак на 29, е пословичен; за няколко нигерийски “тийнейджъри”, завъртели обиколки с ЦСКА на Панчарево, пък се говореше, че имат синове абитуриенти. Няма такава кретенска А група като нашта (пълна с Гунлаугсони, Да Кощи, Бензукани и Попари)
Бразилия
От половин век насам почти винаги са били най-добри, но след 5-ата титла през 2002 направо се превърнаха в нещо като пътуващ цирк а ла някогашните Харлем Глоубтротърс – т.е. повече маркетингов продукт, отколкото национален отбор по футбол. За последните близо 4 години роналдиньовците са изиграли само една-две приятелски срещи на родна земя – другите бяха по цял свят, в Осло, Кувейт, Стокхолм, 5 пъти в Лондон, Базел, Гьотеборг, Дортмунд, Монпелие, Чикаго, Бостън, Дъблин, Сиатъл... Това според нас им се отрази пагубно на световното 06; вярно, че наскоро разпраха Италия, но според нас в цялата работа има нещо бекъмовско, т.е. muito, muito гнило
Татуировките
Едно време татуировки имаха само затворниците, плюс някой и друг стар морски вълк. Сега е голям ташак – пълно е с бекъмовци и дори благовци, изрисувани с келтски кръстове, бодлива тел и китайски йероглифни сентенции, които най-вероятно значат “жена ти духа на китайски имигранти, ше те еба у чуждия призрак”
Контузиите
Като изключим изродските счупвания, от които ти прилошава – като с Едуардо от Арсенал, Вальо Найденов от Литекс преди години и т.н., футболът се напълни с нереални путьовци, чупливи като китайски вази. Някви разтежения, няква “футболна болест”, някви неразположения... И най-любимото – метатарсалната костица! Както каза един бивш английски защитник от 70-те, когато футболът си беше истинска игра за мъже, “ми аз тогава дори не съм знаел, че имам метатарсална костица”. Гейове!
Фракциите
София-Запад иска да маха Кокала, Изгрев бойс обявява война на институцията “Дуче” и пр. Навремето се пиеше, пееше и биеше, ама всичко се правеше заедно, един вид тийм билдинг за агитката. Сега Пешо обгазява Гошо с военна димка, понеже не смятал, че Фелипе да Коща ще пасне на тактиката за отиграване с едно докосване
Натурализациите
Освен ако не е най-старият жител на Аржентина, в момента Хитлер е в ада и ако има някаква божествена справедливост, се пържи в съседен тиган край другия най-голям исторически изрод, Сталин (Георги Димитров и Вълко Червенков са в по-малки тигани, щото убитите от тях на фона на шампионите са дребна работа). Най-изтънченото и дяволско мъчение за стария Адолф обаче не е тиганът, а немският национален отбор – той, който искаше всички да са руси северняци с плочки и правилни мисли, в момента гледа отдолу и не може да повярва на очите си – Асамоа, Одонкор, Овомойела, Подолски, Боровски, Троховски, Курани, Бърдарич, Гомес и т.н. (Хитцлшпергер е слаба утеха). Едно време беше така: за Англия играеха англичани, за Полша – поляци и т.н. В наши дни Пажин се хвана за българския герб на “Мила Родино”, а негърчето Олисадебе се разпра да вкарва за Полша! Това ако не е изродщина, не знаем кое е
Ротейшън, ротейшън, ротейшън
Ротацията е чудесно нещо, когато става въпрос за планети, но във футбола е просто тъпа. Защо ли? Ами ако пускаш най-силния си състав във всеки мач, просто ще печелиш повече мачове – а ония, които мрънкат, че са резерви, да го духат! Изглежда просто, но явно не е по силите на треньори като Рафа Бенитес да го схванат; специално Рафа можеше да попрелисти историята на Ливърпул и да прочете, че през сезон 1965/66 печелят титлата, ползвайки едва 14 играча във всички мачове; или пък че Фил Нийл е изиграл 365 последователни мача за червените от 1975 до 1983, т.е. 8 години без да пропусне нито един. Разбира се, треньорите настояват, че трябвало играчите да почиват, че мачовете били много и т.н. – но това са просто глупости
Шампионската лига
Нечовешки долна комерсиализация. Едно време имаше КЕШ: всички национални шампиони се теглеха в една и съща урна, всичко беше преки елиминации в разменено гостуване и който бие накрая, е най-добрият на континента. Сега? Ако спечелиш Шампионската лига, това просто значи, че си клуб, който дължи на някого близо милиард евро! Т.е. с помощта на чудовищни невръщаеми кредити си си накупил едни от най-добрите футболисти на света! Уви, футболът се напълни с всякви абрамовичи, рабиновичи, айсберги, вайсберги, глейзъри, джилети, арабели, дори… узбеки, ужас
Новите Марадони
Смятай – дотолкова няма футболист, който да ти грабне сърцето (освен донякъде Меси), че всеки, успял да подаде с “пита в пиналта”, както ликуват симпатично колегите от идна пловдивска тиливизия, моментално става новият “еди-кой си”. А най-често – новият Марадона! Дон Диего вече има точно 13 официални наследници – като почнеш от някой си Диего Латоре (с два мача за Фиорентина през 92-а), минеш през Ортега, Рикелме, Аймар, Д’Алесандро, Савиола, Тевес, Меси, Агуеро и т.н. Карлос Маринели от Мидълзбро пък беше определен като “новия Аймар”, който пък беше “новия най-нов Марадона” и пр. Запиши си: последният истински велик футболист засега се казва Зинедин Зидан, а Кристиано Роналдо можеш да си го завреш където искаш
“По взаимно съгласие”
Най-честата формулировка пред медиите, с която клубовете в големите първенства си сменят треньора, вече с почва и у нас. А треньорът или е напуснал, или, по-често, е уволнен – толкова е просто, няма защо да се мъчите да ни заблуждавате
Вечерните спортни ТВ-новини
Роман Павлюченко казал пред някъв руски вестник, че някой в съблекалнята на Спърс му казал, че Бербатов веднъж казал, че някой друг трябвало да му чисти обувките, и вторият, дето казал, казал още, че Бербатов бил “сноб”, а Павлюченко казал, че да, такъв футболист няма как да му хареса. Следователно, трещят простите ни патриотарски канали (и мърлячите от английския Нюз Ъв Дъ Уърлд), Павлюченко директно бил обидил Бербатов на “неприятен сноб”! Евала, професионалисти! Тая насилена логика на съчинения скандал не беше ли запазена за Сашо Диков?
Премиършип
Още по-долна комерсиализация. Едно време имаше Първа дивизия – и който спечели, е най-добрият в Англия. Сега? Ако спечелиш титлата в Премиършип, това просто значи, че си клуб, който дължи на някого близо милиард евро! Т.е. с помощта на чудовищни невръщаеми кредити си си накупил едни от най-добрите футболисти на света! Напълни се с всякви абрамовичи, рабиновичи, айсберги, вайсберги, глейзъри, джилети, арабели, дори… узбеки, ужас. Да не говорим за допълнителните опити за комерсиализация – 39-и мач от сезона някъде навън (обсъждаше се дори... Ню Йорк) и други американизми
Сашо Диков
Що ни дразни този Давид, изправен срещу Голиата на всякакви несправедливости? Щото не на шега се мисли за журналист на световно ниво (и по типично български мрънка, че системата не му е позволила да стане голям), щото по най-световен начин мляска, сумти и завършва почти всяка мисъл със загадъчното “тва е положението, зрителюуу” и защото половин БГ го гледа на литър ракия и сляпо му вярва, че засадите не са това, което са, и че букмейкърите контролират не само резултатите в А група, но и атмосферните условия в страната в съответния уикенд. Поне да върне Асен, за да може Асен да връща, а ние да му се радваме
Култът към личността
Нийл “Бръснача” Ръдък – онзи мъжествен ръб, който се опикаваше нарочно по време на мач, за да се топли, има няква кратка, мижава страничка в Уикипедия, докато феновете на педерастливото цигане Нани във Фейсбук са точно 68 868 (като не броим 506-те привърженици на “Нани и Роналдо”, популярна хомо-двойка, явно). Навремето никой не копираше кечарата на Скухрави и Уодъл (отпред късо, отзад модерно), а на световното 02 половината стадион беше с мохикана на Бекъм (и Юмит Давала). Другата половина – с пичия триъгълник на Роналдо (дебелия, не нежния). Съвремие, кво да се прави
Факти!
Почти всички клубове в Премиършип подлагат своите футболисти и треньори на специален курс по общуване с медиите! Единственият резултат е, че говорят скучни и “правилни” глупости, а не забавни глупости като наште!На световното в Германия Греъм Пол вдигна три жълти артона на Шимунич, ама забрави да го изгони (с което направо се обезсмърти). Наскоро Колина пък предложи оранжев картон за два жълти, с “хокейно” наказание десет минути навън!
Шефовете на Карлсруе не дадоха на хърватския защитник Дино Дърпич да облече фланелка с номер 69, понеже било “обидно” към клуба и феновете. Донякъде защото колегата беше изгонен от Динамо Загреб, след като си призна, че с жена му Нивес (неква местна сексбомба) се изчукали в центъра на терена на стадион “Максимир”
В най-известната футболна биография у нас – “Сто на сто Стоичков” – никъде не се срещат думите “пичка” и “лелина”. Съответно май не е истинска автобиография!
Първият случай на “професионализъм” датира от 1879, когато ФК Даруън привлича шотландците Фърги Сутър и Джеймс Лав, и тайно им плаща о натюрел – в риба и бира.
Първият таван на заплатите, през 1901, е... четири лири на седмица!
През 1999-а Пената излезе със схема 6-1-3 срещу Нюкасъл. На пресконференцията след мача сър Боби Робсън се счупи от смях на въпрос към Стратега каква е била функцията на Милен Петков (единственият халф)!
Във финал за ФА Къп през 56-а немският вратар на Ман Сити Берт Траутман си чупи врата 15 минути преди края, но... доиграва мача и прави нечовешки спасявания, преди да получи златния си медал (клюмнал под остър ъгъл). Чухте ли, г-да Роналдовци?
Бекъм се изфука с тату с името на жена си, написано на хинди. Обаче греда – известният съвременен хиндуистки религиозен философ Падемеш Гупта разчете татуировката като “ВиХктория”!
Съществува цяла теория на конспирацията, според която топчетата в урната за теглене на жребий се деляли за “затоплени” и “стайна температура” – с цел теглещият да се ориентира спрямо уговорките!
В една иначе добра ТВ-реклама напоследък – дето там дебело намеква, че очевидно става дума за Бекъм – се казва, че “през 99-а печелиш купата на УЕФА”. Това просто не е вярно – УЕФА 99 я спечели Парма, а Ман Ю взеха Шампионската в оня знаменит финал с неприятните баслеровци от Мюнхен
По наша информация, Асен от “Асене, върни” беше или още е културно или някакво БГ аташе в... Кувейт!
Булгериа!
Тук просто не знаем откъде да почнемНищичко не е в ред при нас – от БФС и дори сайта на БФС, та до самия механизъм, по който се случва родното първенство. Картинката набързо е следната, не че нещо ново. Средният президент/балкански новобогаташ ползва клуба като обикновена перална машина, която тихичко центрофугира ли, центрофугира. Тъй като клубът няма реален шанс да се добере до истински големите кинти в европейския футболен бизнес, инвестицията е мижава (обикновено в посредствени, евтини чужденци, което обаче обслужва футболните агенти, които пък са вързани с президентите и националния); мижавата инвестиция най-често се оправдава публично с факта, че държавата не пуска от потната си прегръдка имотите на съответния клуб; дори и да го приемем за добронамерен, съмнителният иначе наш президент няма нито размах, нито сметка да превърне нещата в истински едър бизнес, щото трябват колосални инвестиции, т.е. дългосрочно затваряне на големи пари. Парите обаче няма нужда да “чакат” по този начин, при положение че родният политически и икономически чернозем позволява бързо и безнаказано те да се плодят геометрично чрез по-бързоликвидни далавери; наред с лошите тоалетни, съблекални и най-вече бази и терени, като резултат получаваш и ниската мотивация на средния футболист, който така и така ще вземе средната си (ужасно висока спрямо показаното качество) заплата. А той не е съвсем тъп и знае, че поради ред фактори няма никакъв шанс да бъде продаден или дори видео с него да стигне до някой отбор с големи пари. Поради всичко дотук отделни мачове и дори първенството често се решават на трапеза, което влече със себе си и съдиите, за които нерядко се наддава; те не смеят да се опълчат срещу системата, дори да приемем наивно, че искат (в България може съвсем случайно да те набият някакви обикновени минувачи). Едно от многото пагубни следствия е, че никой не бил “луд” да дава дори десетки хиляди левове за развитие на собствена школа, защото шансът да продадеш юноша на Ман Ю е нищожен, така че по-добре да превъртиш пари през чужд играч; и т.н., и т.н. Безочливо нечестна система, при която крайният резултат винаги ще е 0:5 за работещата, т.е. интелигентно корумпирана система в големите първенства. Извод: в близко време у нас няма как да се случи нещо забележително, и при клубовете, и съответно в национала. Над всичко е и подозрителното ръководство на БФС – взряно, подобно на повечето президенти на клубове, в краткосрочната печалба (например това е мисленето тип “от УЕФА ни кихат едни милиони за детско-юношески футбол, ама що да не им ги вземем на глупаците и да ги преточим, докато може; той детско-юношеският ще се оправи някак, досега да не би да е взимал пари, айде де”). И най-забавното: ясно е, че цялата тази гнила система и жалкият краен резултат карат всеки здравомислещ да подозира всекидневна корупция, но според нас не е докрай така – много често дори не се налага да има задкулисни игри, защото замесените на всички нива са посредствени и некомпетентни от само себе си, без непремено да са част от някаква нечиста сила
Maxim казва: Мисловната и всякаква уредба в БГ футбола тъжно, но ярко доказва, че големият проблем в БГ организацията по принцип е не толкова мътната корупция, колкото кристално чистата некадърност! Т.е. трагично достигнатият отдавна таван на компетентност! Оле!
ТЕКСТ Каве Солекол, Христо Запрянов, екип на Maxim
