Останалото » Истории
|
Рамбо от Нюкасъл!Медийният цирк, гордостта на работническата класа и Фейсбук превърнаха убиеца Раул Моут в публичен герой! Риалити шоу със специалното участие на Пол Гаскойн!
 6 снимки 
|
Раул е добро момче, сигурен съм, че няма да ме застреля! Искам само да му занеса малко пържено пиле и няколко бири и да поговорим, да му приложа терапията на Газа!”
Чел си Maxim, наясно си с перманентното пиянство на най-талантливия английски футболист от Ходъл насам и със сигурност ще се съгласиш, че едва ли има по-неподходящ посредник при преговори от Пол Гаскойн. За нещастие британската полиция – по-конкретно 160 въоръжени спецченгета – разсъждава по същия начин и не позволява на Газа да успокои приятеля си по чашка. Само няколко часа по-късно, малко след полунощ на 10 юли 2010, Раул Моут изстрелва последния куршум в живота си – директно в слепоочието, и по този начин слага край на най-масовото преследване в съвременната история на Обединеното кралство. След себе си 37-годишният монтьор от Нюкасъл оставя трупа на Крис Браун, все още живите, но сериозно ранени Саманта Стобарт и Дейвид Ратбанд и... статута на публичен идол!
Как така откровен стероиден психар, затворник с богато досие и хладнокръвен убиец се превръща в герой на цяла нация? Много просто – през цялото време, в което медиите със садистично задоволство следят случая, Раул Моут копира сценария на евтин екшън с, примерно, Майкъл Мадсън, а
уравнението “лъжлива кучка + финансов колапс, приписван на лошите ченгета + подозрения за афера на лъжливата кучка с лошо ченге = кървава вендета”
предизвиква съчувствието на лесно манипулируемия народ на страната, дала на света Алистър Кроули и Сид Вишъс.
Позабравеният пънк девиз A.C.A.B. (All Cops Are Bastards) се възражда като Боримиров в Левски, а във Фейсбук се раждат стотици групи в подкрепа на бръснатата мутра. Точно киберелементът в сценария кара мнозина да се асоциират с уж строгия, но справедлив Моут – на личния си профил в социалната мрежа Раул първо заплашва, че ще разстреля гаджето, после предупреждава, че излиза на открита война с униформените, а накрая, с вероятно неволен, но много точен популизъм, подчертава, че не смята да нарани нито един цивилен – освен, естествено, лъжливата кучка и новия й любовник.
Между февруари и юли 2010-а Раул Моут лежи в затвора в Дъръм за нападение срещу... деветгодишно роднинско момче. Самият бодибилдър има едно дете от връзката си със Саманта, както и още две от бивши жени; в досието му пък са записани 12 ареста за различни провинения и една присъда за едро хулиганство. Близките му го описват като лесно раздразнителен и прекалено агресивен характер, което отдават на честата употреба на стероиди и анаболи – в момента, в който излиза от пандиза, Раул тежи 108 килограма, а ръстът от метър и деветдесет, батбойковското изражение и прическата тип “канадска ливада” го правят заподозрян по начало. Два дни след като излежава петте си месеца, Моут пристига в къщата на родителите на приятелката си и прекарва няколко часа под прозореца, време, в което Саманта и новото й гадже, инструкторът по карате Крис Браун, се натискат и нагло хранят “психаря”. На него толкова му трябва – в момента, в който Браун излиза от входната врата, прибирайки все още пулсиращия инструмент, Раул го посреща с куршум в главата, а после на два пъти отстрелва и прелюбодейката – веднъж в корема и още веднъж в ръката. Мъжът умира на място, Саманта претърпява редица сложни операции, за да оцелее, а
убиецът се присеща, че нещо не е както трябва – няколко седмици по-рано, в пристъп на уплах, приятелката му го лъже, че го е сменила с патрулиращия полицай Дейвид Ратбанд, а не с някакъв каратист
В ранния следобед на следващия ден Раул Моут се обажда в полицейското управление в Ийст Дентън и предупреждава, че смята да убие Ратбанд. 12 минути след това стрелбата е факт – униформеният е тежко ранен в главата и гърдите, а по-малко от час по-късно в районното се звъни отново. “Защо не ме вземате насериозно, копелета”, крещи откаченият рецидивист, въпрос, на който спецчастите отговарят с бързо свикана пресконференция: “Мистър Моут, смятаме положението за много сериозно. Човекът, когото убихте – Крис Браун, няма никаква връзка с полицията. Призоваваме ви да се предадете, помислете за трите си деца.”
Журналистите, тези професионални гробари, веднага подхващат случая – от болничната си стая Саманта признава, че е излъгала за връзката си с полицая, а разплаканата й сестра Кели обяснява в ефир, че Раул е публикувал “черен списък” на профила си във Фейсбук, според който ще преследва членовете на семейство Стобарт до дупка и ще трепе всяка униформена гад, изпречила се на пътя му. Таблоидите пък откриват 49-странично писмо, в което Моут аргументира изтрещяването си: “Куките ще си платят за всичко, нормалните хора не бива да се страхуват. Отнеха ми къщата, свободата, децата, жената – какво да правя оттук нататък? Очевидно имам проблеми, но полицията направи всичко възможно, за да ме бутне от ръба. Докато съм жив, няма да спра!”
Масовата психоза достига върха си в следващите дни, в които местните барети затварят училища, блокират пътища и атакуват осем души, които приличат визуално на Моут. Отделно градските легенди раждат историята, че пандизчията е взел заложници и дори ги измъчвал – ей така, заради едничкия садизъм, а в отчаян опит да разберат как действа инстинктът за самосъхранение на преследвания, властите дори прибягват до услугите на Рей Миърс, местна ТВ-знаменитост от предавания тип Сървайвър. Чак на 9 юли, почти седмица след началото на преследването, Раул е открит на брега на река Кокет. Мръсен, парцалив и очевидно изнурен, 37-годишният мъж стои на колене с опрян пистолет в главата и заплашва, че ще стреля както по обградилите го 160 души, така и по самия себе си. На мястото веднага пристига най-добрият му приятел Тони Ледлър, след него – и Пол Гаскойн (леко фиркан, разбира се).
Полицията обаче отказва достъп на Газа до Моот. Футболната легенда обръща две бири, снима се за спомен с любопитната тълпа, след което се прибира, за да гледа развръзката по телевизията
А тя настъпва в момента, в който бившата звезда на Тотнъм, Лацио и Рейнджърс сяда на дивана. Напълно обезверен и психясал, Моут стреля само веднъж. В 2:20 следобед лекарите от Нюкасъл Дженеръл Хоспитал го обявяват за мъртъв.
Преследването е най-масовото в историята на Великобритания – цели 10 процента от всички активни униформени в цялото Обединено кралство се включват в търсенето на Раул, а огромния медиен и публичен интерес провокира гневна реакция от страна на властите – само месец преди случая “Моут” таксиметровият шофьор Дерик Бърд убива 12 души и ранява други 11, следен под лупа от нахъсани репортери, което според експерти е мотивирало нюкасълския билдър да изпълни плана си. “Медиите дръпнаха спусъка”, коментира Джон Хари в “Индипендънт”, а американският експерт по съдебна медицина Парк Дийтц обявява, че всяко популяризирано престъпно действие в Щатите води след себе си рязко увеличаване на убийствата: “Излиза, че стряскащата новина на първа страница е по-важна от спасяването на невинни хора.”
Подобно е и отношението към съчувствието, изразено в социалните мрежи. По повод на 37-те хиляди члена на Фейсбук-страница в подкрепа на Раул, премиерът Дейвид Камерън отсича: “Очевидно е, че Моут е закоравял убиец, точка! Би трябвало да съчувстваме на жертвите му и да скърбим за хаоса, който предизвика в обществото ни, но в никакъв случай не бива да се асоциираме със самия него!” На 14 юли британският парламент отправя официален апел към администраторите на Фейсбук с искане страницата да бъде изтрита – и молбата е изпълнена на 15-и. “Станахме свидетели на Шоуто на Труман в реален вариант”, пише “Гардиън”, а един туийт описва ситуацията така: “Моут получи собствено телевизионно предаване – новините”.
