Мишмаш
|
Дневникът на Петела!Самият факт, че срамната легенда на БНТ Петър Василев все още коментира футбол, е изумителен
|
Но още по-изумителни са записките му от световното в ЮАР!*
9 юни 2010 Ма кво й е южното на тая Африка бе, батенце? Ше изпукаме от студ тука! Гледам колегите дошли с пуловери, с якета, а аз съм тръгнал с една хавайка и два чифта къси панталони! Ми богатата ми обща култура ме подведе. От нея знам, че през юни е топло, в Африка е топло, както и че на юг е топло. Значи през юни в Южна Африка би требвало да е най-топло! Обаче не е, да му еба майката! Това ни е проблемът на големите български журналисти – огромната ни ерудиция понякога ни изиграва лоша шега. Ибришима ми вика – що не си купиш един пуловер? А, ше харча аз живи пари! Аз съм в командировка, не съм тръгнал на пазар. Ще поискам назаем некоя жилетка от колегите.
12 юни 2010 Снощи имаше коктейлче по случай откриването на първенството, така, постарали се беха хората. Не липсваха и изненади. Хапнахме, пийнахме, запознахме се с колегите от другите телевизии. Добре, че знам чужди езици. На един холандски колега и му се представям и викам: “Найс ту мийт ю, ай ем Пепи Василеф–Дъ Кок!” А оня се скъса да се хили. Напушен ли беше, какво ли… Дъ Кок, вика, и се превива от смях. Йес, викам, Дъ Кок. А той продължава да се хили. Не ги разбирам тва чужденците. Кво му е смешното да ти викат “Петела”? След това се представих и на други колеги, и те реагираха по същия начин. Ма тия хора са побъркани бе, батенце! Това ни е проблемът на големите български журналисти – перфектното владеене на чужди езици понякога ни изиграва лоша шега.
14 юни 2010 Бахти студа! Ква Южна Африка, бе, батко, тука е студено като в Северна Гренландия! А сега няма засада, няма засада… Ох, много емоционално коментирам, раздавам се максимално в ефира. Такива сме големите професионалисти – гориме в работата. Обаче от тия африкански студове настинах и сега кихам, подсмърчам – ужас. Не заслужавам такава съдба. Аз съм жива легенда на спортната журналистика. Навремето аз измислих репликата “Господ е българин!”, обаче Мичмана взе, че я каза преди мен. Сега, моите уважения, Мичмана беше добър коментатор, обаче лафът за Господ го измислих секунда преди него. И тамън си отварям устата – и той го изтресе! Това е най-кошмарният случай в кариерата ми. Те това ни е проблемът на големите български журналисти – респектът към по-възрастните колеги понякога ни изиграва лоша шега.
20 юни 2010 Чухме се с Кедъра. Много добре си прекарвали в студиото в София. Лафиме си с Ели Гигова, вика, имаме си оркестърче тука, страхотно си прекарваме. Кого лъжеш бе, Кедърче? Страхотно си прекарвал! Изяде си гъза от мъка, че не го командироваха в ЮАР, а сега ми се прави на отворен.
Ми седи си при оркестъра, да те еба, аз па си живея живота тука, даже снощи даваха едни много хубави химикалки безплатно, аз си взех 30-40, така, да имам. Само дето трябва да коментирам мачове отвреме-навреме, та ми развалят почивката. Ей, ма тая Ели, батко, кви крака има... Ашколсун.
28 юни 2010 От тия вувузели ли, мумузели ли, ушите ми пищят, главата ме боли, вие ми се свят. Ма нищо де – снощи пак имаше коктейлче и се запознах с една много красива африканка. Ма черна, черна... Ако угасят лампите, нема да я намериш, батенце! Хахаха! Представих й се, викам: найс ту мийт ю, ай ем Пепи Василев–Дъ Кок, а тя изобщо не се засмя. Много възпитана жена, много културна. Каза, че на нея й викали Дъ Пуси, демек “котката”, разбрах го аз веднага. И по едно време ме пита: искаш ли един вувузел?
Аз първо викам, не. Щото от тия вувузели ми се драйфа вече. Ма после размислих и си викам: що па не, нали ми е безплатно! Тамън ще занеса нещо подарък на жената вкъщи, нещо африкански сувенир. Отидохме у тях да ми даде вувузела и се оказа, че нема никакъв вувузел. Егати измамницата! Вместо това взе да ме съблича и да ми прави, така, фелацио, батенце! Направо бех сащисан! И други работи после, да не казвам... По едно време нещо ми прищрака, разбираш ли, и й викам – ай хев нот мъни, а тя, разбираш ли, като се ядоса и взе да ме удря, не ти е работа.
Питай ме после как съм се прибирал пеша цела нощ от Рустенбург ли, Мустенбург ли, какъв там бург беше, едвам си намерих хотела. То имаше и рейс, де, ма билетът беше цели 8 долара. Ма как ше им дам 8 долара бе, батко? Не е прост Петела, ей!
3 юли 2010 Тая черната май нещо не е била наред, щото получих едни особени сърбежи и парене в съдийското флагче над кожените кълба. Те ти сега вувузел, Пепи! Какво ще казвам на жена ми, не знам. На стари години да се прецакаш... Нищо де, запознах Ибришима с африканката, но не му казах нищо. Нека и той да се прецака, нали е много отворен, да го еба
