Останалото » Истории
|
Ако бяха BG филмиЗащо родният зрител да преживя пуканките си на нискокачествени бози като Аватар?!
|
Maxim предлага няколко касови идеи, които да бъдат презаснети от гениални режисьори като Димитър Митовски и другите там – за да спасим родното кино!
Милко от МарсПопфолк-мюзикъл с елементи на сай-фай. Главен герой е малкият звезден мустакатко Милко, който живее в малък град на Марс, по цяла нощ съзерцава небето и мечтае да отиде на планетата Пайнер и да се запознае с нейния митичен владетел Инженера. Иначе Милко е обикновено дете, като всички други марсианчета. По цял ден лови ръмбели в близкия кратер, отглежда друнзели в аквариума си и си пише мръсотии с разгонени лелки в скайпа.
През лятната ваканция Милко е изпратен при баба си и дядо си на Фобос, където се учи на селскостопанска работа – сади каркасони, събира яйцата на чертодластерите и полива френеския щрумцел. Докато върши тези неща, момчето си припява леки баладки от репертоара на ранния Сашо Роман. Ала един ден, докато прекопава лехата с дрездомелони, Милко вижда в небето летяща чиния. След миг той е заслепен от ярка светлина и припада. Когато се свестява, момчето разбира, че е на космически кораб. Силно гримирани, застарели целулитни същества с по три огромни силиконови цици му обясняват, че е отвлечен от Певиците на Инженера, които душат из цялата галактика за нови таланти. Милко е отведен на планетата Пайнер и попада в двореца Плейбек, където живеят и творят други силно гримирани, звездни целулитни гаргобластери като Преслава, Галена и т.н. Всички те служат на Инженера и неговата Империя – Империята на Чалгаите, и имат “участия” с различни същества от Галактиката срещу определен брой минерали. (Когато Инженера най-сетне се появява, облечен в скъп копринен костюм, зазвучава злокобно Имперският марш “Тупалка”. Инженера е без каска, но не му и трябва.)
Милко започва нов живот, но и този живот е изпълнен с премеждия. Коко Динев отвлича мустакатия талант и започва да го наглася да го люби, но го пуска, когато разбира, че Милко не е жена. Финалната сцена е чутовна битка между армиите на Чалгаите от планета Пайнер и мъглявината БГ Радио. Пайнерите са по-многобройни, но пък бегерадистите имат повече статуетки, с които целят смъртоносно врага. Накрая всички оцелели играят Маането на победата, в което се долавя и рап
Титаник 2: Забранена любов
Тя е българка от заможно семейство и почива с родителите си на Несебър. Той е помак и кара корабче за разходки по морето. Богатото момиче се качва на лодката, погледът й среща погледа на помака и между тях нещата пламват от пръв поглед. Но и двамата знаят, че това е невъзможна любов. Една нощ момичето решава да избяга от деспотичните си родители, качва се на лодката, диша тежко и след дълга пауза, в най-добрите традиции на БГ киното, казва на помака: “Карай!” “Накъде?”, пита той след още по-дълга пауза. Минават има-няма още 20 секунди и тя драматично прошепва: “Няма значение”.
Помакът подкарва лодката в бурното море. Следва любовна сцена, която трябва задължително да е изнасилване, иначе няма да е БГ филм. И тук идва гениалното режисьорско решение – момичето изнасилва момчето! Отхвърлила свян и задръжки, загорялата богаташка дъщеря отмества дънцето на бикините си от Ла Перла встрани, сяда върху соления рязан патлак на помака и го чука толкова диво, че едва не му скършва гръбначния стълб. По време на акта текат мъчителни реминисценции, от които става ясно, че дядото на момичето е участвал във възродителния процес и с бой и унижения е сменил името на бабата на помака.
Но какво от туй, си вика широкоскроеният, толерантен към верските различия БГ зрител. Нали любовта все пак побеждава? Ала докато двамата се сношават като бесни, а широкоскроеният, толерантен към верските различия БГ зрител си вика “какво от туй”, лодката се заплита в мрежи за цаца, поставени от бащата на помака – беден рибар и алкохолик-шегаджия (например Стефан Мавродиев). От мрежите и бурното вълнение лодката се преобръща и младите се давят в каданс, под звуците на тъжна музика
Хубава жена от Люлин
Ако сантименталната боза Хубава жена се барне от БГ режисьор, тя може да се превърне в ярък социален филм с дълбоки художествени послания за годините на прехода. Но първо: Джулия Робъртс не става за ролята. БГ режисьорите си разбират от работата и неслучайно не толерират хубавите жени, а залагат на вътрешната им красота. В нашия случай най-подходяща ще е Мартина Вачкова, за да може средностатистическата БГ зрителка да се идентифицира с нея – едра, но с добра душа. Второ: в холивудския филм липсват извращения, а те са основна движеща сила в БГ киното. Главната героиня трябва да е преживяла някаква драма в миналото – например била е изнасилена от чичо си, или още по-добре от дядо си, което ще видим в мъчителни реминисценции, съпроводени с късаща нервите музика. Бизнесменът също трябва да е отблъскващ. Не Ричард Гиър, а, да речем, Володя Стоянов (използването на чалга-звезди е изключително печеливш ход в родното кино). Срещата между двамата е ключов момент във филма и тя трябва да бъде разработена психологически – с дълги паузи и въздишки, от които зрителят да разбере, че главните герои са опустошени от живота. Любовната сцена, естествено, е заснета в най-добрите традиции на БГ киното, според които сексът винаги е насилствен и мъчителен и за двамата. Писъците на главната героиня огласят смълчаните панелни блокове на Четвърти микрорайон в 4 сутринта, за да подчертаят бездушието на обществото към драмата на индивида
Запузнай са с нашти
19-годишната Станка от Разград е с огромни, естествени лудогорски цици. След няколко безуспешни опита да нахлуе в попфолка, тя тръгва по резервния път към половия успех – Нов Български Университет. Специалност психология. Академичната среда жестоко я разгонва и тя страстно изчуква преподавателя си по “Детска когнитивна депресия” – 43-годишния доцент Алгафаров. Сцената е заснета в традициите на БГ киното, т.е. като мрачно изнасилване. Алгафаров обаче се оказва щастливо изнасилен, щото от мъчителните реминисценции по време на акта става ясно, че досега той е бил девствен, ако не се броят безутешните му мастурбации пред клиповете на Камелия.
Връзката устройва и двамата. Алгафаров за пръв път в жалкия си преподавателски живот спи с нещо различно от дясната си ръка, а делиорманката Станка е набарала “суфияньец”, при това – “учен чуйек”. Време е да го запознае с родителите си. Експертът по детска когнитивна депресия качва Станка на двайсетгодишния си голф и потегля към омайващата красота на Лудогорието, където за последен път е бил през 1987-а на един фрустрираща бригада. Колата на доцента къса ремък край Павликени, но Алгафаров проявява съобразителност и приспособява чорапогащника на Станка. Станка е възхитена от сръчността на любимия и в знак на благодарност се опитва да му духа в кратката отсечка Гецово-Разград, но членът на Алгафаров е стресиран от инцидента и отказва да се вдигне. Тук се появяват и първите пукнатини. “Ни мъ ли обичаш вечи?”, пита горчиво Станка, проточила безутешна разградска лига над скоростния лост. Алгафаров мълчи като истински доцент от НБУ.
Пристигат по тъмно. Бащата на Станка вече е пиян и разказва мръсни вицове. Майката се притеснява с думите “Ангиле, излагами са пред чуйека”, но имитира веселост. Масата е сложена. Ядат пръжки от буркан. Бащата говори несвързано. Твърди, че има братовчед в София, който познава един, който познава братовчеда на Слави Трифонов. Алгафаров от стрес изпива три домашни ракии и припада. И не чува съдбоносните думи на бащата на Станка: “Утри ша заколим прасьету”. Кулминацията е на следващия ден, когато Алгафаров, още махмурлия, е въвлечен в езически практики, противоречащи на академичния му светоглед – вандалско клане на свиня, затова той решава да избяга от кръвопролитието и да се прибере на автостоп в София. Във финалната сцена виждаме доцента разплакан в скута на ректора. Академичният хуманизъм е победил варварщината, а финалните надписи потичат на фона на изоставения в Разградско голф
Мисия Лом
Романтична приказка за етническата толерантност. В китното градче Лом расте млад ром. Той се казва Мариян Огнянов и мечтае да стане велик футболист, но е принуден да се препитава с дребни кражби. Един ден обаче мечтите му се сбъдват и той попада в Шампионската лига. В тази паметна вечер съдбата е благосклонна към цветнокожите – Дрогба вкарва три гола, а Мариян – един. Целият стадион е на крака, отхвърлил етническите предразсъдъци, заживял в свят, в който всички са братя. Режисьорът съзнателно подчертава темата за толерантността към малцинствата, като комбинира кадри от триумфа на Мариян с потресаващи картини на мизерията в циганските гета. Този похват е важен, защото основно правило в БГ киното е да не оставяш зрителя да се радва много. Той трябва да страда през цялото време, да изпитва безпричинно чувство за вина и да му е гадно. Още по-гадно става, когато младият герой се връща в родния си град, почерпва се с приятели и отказва да плати сметката, а кръчмарят го спуква от бой. Героят е пребит заради десетина лева. В какви жестоки времена живеем! Докато текат финалните надписи, звучи химнът на Шампионската лига, т.е. “Първосвещеникът Задок” от Хендел, нескопосано миксиран с тъжно циганско маане (в което, разбира се, се долавя и рап)
