Мишмаш
|
Дневникът на Симеон ДянковДаде ни го зам.-министърът Горанов срещу един студен чай, но ни закле да не го публикуваме. Сори, Горанов
|
2 юни 2010 Имах среща с учители, шит. Те са стигнали до философския извод, хауевър, че животът е тъжен, но за сметка на това заплатите им са смешни.
3 юни 2010 Жена ми публикувала стенограма от снощния ми разговор с нея.
АЗ: Хай, какво има за вечеря?
ЖЕНА МИ: Киуфтети уид чипс.
АЗ: Аман от тия кюфтета вече. Цял живот ли ще ям кюфтета?!
ЖЕНА МИ: Симеон, извини ми се веднага за това, което каза.
АЗ: Не съм го казал сериозно, просто така – да става шоу.
ЖЕНА МИ: Симеон, юр гетинг туу нървъс лейтли, дай да си ходим в Щатите.
АЗ: Не може. Имам си задачи тука.
ЖЕНА МИ: Симеон, ай кент стенд ю енимор!
АЗ: Успокой се. Заприличала си на Анджелина Джоли.
4 юни 2010 Дадох интервю. Обясних, че гражданите трябва да са спокойни – няма никаква причина за увеличаване на цените. Цените си се увеличават абсолютно безпричинно. За пореден път имам чувството, че не знам за какво става въпрос, но хубавото е, че и журналистите не знаят за какво става въпрос. Обичам България, писна ми от експерти.
5 юни 2010 Тотю ме пита какво ще правим със социално слабите. Аз му предложих за удобство на социално слабите да направим контейнерите за боклук по-ниски и не толкова дълбоки, що да се мъчат. Социално слабите аз не ги познавам, и не виждам защо трябва да ме безпокоят.
7 юни 2010 Говорих с Бойко. Той ми каза, че е готов да удари по финансовата криза с политическа.
8 юни 2010 Днес от 8:30 до 8:36 се гледах в огледалото. Трябва да променя нещо – в момента толкова приличам на Брад Пит, че се чувствам ембарасд. Може би да луузна очилата?
10 юни 2010 Имам си мечта. Ай хев а дрийм! Мечтата ми е всеки български гражданин сам да се учи, сам да се лекува, сам да се бори с престъпността и сам да се арестува, а когато дойде време за данъци, сам да ни ги донесе.
11 юни 2010 Често разговарям със себе си, но днес в медиите излезе стенограма от един мой разговор със себе си, което, честно казано, не беше честно.
АЗ: Всъщност аз съм ебати пича – и много умен финансист.
ПАК АЗ: Но не знам как да вържа бюджета.
АЗ: Дреме ми за бюджета. Нали заплатата ми върви и после ще си ходим в Америка.
ПАК АЗ: Нямам идея какво да правя с осигуровките – да ги вдигам ли, или да ги свалям.
АЗ: Хм. Ще направя и двете – първо ще ги сваля, после ще ги вдигна.
ПАК АЗ: Бойко си мисли, че си разбирам от работата, това е добре.
АЗ: Понякога дори аз самият си мисля подобни неща.
14 юни 2010 Пуснах слух, че слухът за предстоящия срив на българския лев е просто слух. Казах на Каролин да събира багажа – кризата приключи, поне в нашето семейство, връщаме се в САЩ. Така и не разбраха, че не знам нищичко за икономиката на България. Как се вади източноевропейска страна от калта в тая ситуация? Който ми каже, ще го черпя една кока-кола, заклевам се.
15 юни 2010 Ето ни в САЩ. България е супер готина държава. Като трупаш там, взимаш имоти и ги пишеш на офшорна фирма, никой не ти се сърди. Даже обратното. Нещата вървят и така, но ми беше много приятно, даже на Малдивите не сме изкарвали толкова приятно, колкото в София. Някой ден ще се върна
