Останалото » Истории
|
Бунтовник с кауза!Ето го и най-тъжното Maxim-интервю със съвременната субкултурна икона Ицо Хазарта. Извинявай, ако такова
 2 снимки 
|
Вчера писахме нещо там за Кърт Кобейн и вътрешната драма на бунтаря – че хората, които ненавижда, корпоративното въобще, станаха негови фенове и го претопиха. Той обаче постъпи честно и си пръсна мозъка. Ти защо си жив? (смее се) Щото немам сърце! Не бе, ние не сме точно бунтари, кви бунтари, глупости. Просто сме на периоди – ту сме по-ядосани на некви неща от живота и ги превръщаме в песни, ту не сме
Типът хора, които те дразнят и евентуално за вдъхновение са хип-хоп поезия? Ми те са много, не са само хора, има и (натъртва) явления от съвременния живот. Да кажеме тия, които най-много държат да се покажат публично, тя простотията най обича да се афишира. Щото тия, които трябва моментално да се скрият, те най-много се показват
Значи в тебе зрее един фундаментален вътрешен конфликт с околния свят, които избухва в рими ли? (смях) Абсолютно. То няма конкретен тип конфликт – но тая показност на всяка цена ми идва много. Тя е присъща или на много пиян, или на много прост човек. А пияния все пак донякъде можем да го разберем и да му влезем в положението
Добре де, ама самото естество на това, което вие правите, предполага показност, ето ти пак кобейнова драма Значи, всичко е свързано с начина, по който се изкарват пари от музика у нас. И най-големият проблем е, че няма събираемост на парите, които си си заслужил от авторски права. Имаше една година, когато взех 1800 лева и ми ги връчиха така тържествено – “заповядайте, г-н Петров” – сякаш ми дават 7 милиона евро! Ако нещата функционираха нормално, можеше само с такива авторски да живееш добре. Ама като няма, тука идва любимата ви дума – “участия”, дет не ти е удобно да ги наречеш “концерти”. Но то проблемът не е толкова с нас, колкото с тия, дето никой не ги слуша и не биха взимали пари от авторски и от нищо. Те са най-големите фенове на участията – някой велик мозък е решил, че трябва да се популяризираш, като ходиш на най-различни места. И те ходат ли, ходат – примерно ходиш да готвиш мусака с патладжани, тип “гръцка”, при Иван Звездев или Ути, и така, докато режеш патладжаните, вмъкваш нещо, че имаш нова песен и клип. Или водещият вика (имитира) – в тая връзка, наскоро излезе твоят нов сингъл, кажи нещо, а ти седиш с престилката и викаш, ми да, направихме го, (натъртва) беше много готино. Друг път пък трябва да си “изненадата” в някое предаване. “Не липсваха и изненади”, както казват в репортажите
Значи стигаме до това, за което ние вече пета година тръбим с малката си тръба – че от тоя тип “звезди” няма никакъв смисъл, те нямат фенове и абсолютно не е ясно защо са публични Идиоти секви има, да. Основният проблем е, че нещата се променят много по-бавно, отколкото ни се иска. Тия звездиците ше почнат лека-полека да изчезват, щото няма пари. А при нас горе-долу е добре – ето, тая песен (“Мрън-мрън” – б.р.) за две седмици са я слушали 500 000 души, без никва реклама, без нищо. Трябва да се бачка, да правиш истински усилия и да пазиш няква нормалност
Хубаво, имаш 500 000 хита в нета – как да изкараш пари от това? В западния смисъл няма как, затова го правиме със спонсори, Mary Jane, Upsurd и т.н. Тайно се надявам, че тва със спонсорите не е дразнещо за хората и те разбират, че няма друг начин, щото е много просто – ако тях ги немаше, немаше да ги има и песните, дет толкова уж се харесват
Обаче глей сега кво се получава: в една и съща песен ти споменаваш продукта на спонсора, но със същата тая песен трябва един вид да произвеждаш независимост и бунт. Малко не се връзва – даже пак ни връща към Кобейн и как ги примиряваш вътрешно тия непримирими работи Компромисът все пак е малък, щот другият вариант е ясен – да не можеш да си произведеш парчето и клипа, но пък си си запазил независимост. Ние затова постоянно търсиме некви нови схеми, но сега това е положението
Ако не беше хип-хоп изпълнител, какъв щеше да си? Опитвал съм да мисля по тоя въпрос, но нищо не съм измислил. Като малък исках да стана футболист, в Септември София съм бил като дете, обаче това оттече. Сега ми е трудно да си представя какво бих бил – то нашто е една детска идея от 1996-а и целият ми съзнателен живот е минал в Ъпсурт
Добре де, представи си, че нещо стане, Бойко Борисов утре се нервира и закрие рапа. Какво ще правиш? Не знам. Имаше един период, 2002-а, беха много зле нещата, и тогава се научих да готвя...
Супер! Значи може да почнеш свое кулинарно шоу, а разни изпълнители да идват при теб в предаването, за да им споменеш новия клип! (смях) Обаче лошото е, че ше съм една имитация, като всичко у нас. Това с имитацията е жесток проблем, между другото, това нежелание да измислиш нещо собствено. Ние поне се мъчиме
А на 50 години кво – леко побелял рапър от Ъпсурт и джъст кавали? О-о, не знам. Мислил съм и за това, де. Само се надявам да не изглеждам смешен, каквото и да правя
Как се оправяш във всекидневието с това, че си известен? Ми оправяш се, немаш избор, гледаш да си ОК и да си си нормален. Наскоро имаше един случай с едни хамали, дето ми местиха багаж, и едното момче ми вика, шефът каза, ако искаш, дай да напраиме една снимка и да я сложиме на камиона да ни рекламираш фирмата, и ше ти напраиме отстъпка, нали. А то цената беше 200 лева. И аз, то да не ги обидиш, нали, обяснявам, така и така, ние сме по в друга ситуация, не сме подходящи за рекламни лица и така
Нещо, което ни засяга и нас: цял живот само ще иронизираш ли? Не е ли лесно да седиш отстрани и да се надсмиваш, не трябва ли да има нещо отвъд това, какъв ще ти е истинският принос? И за това съм мислил много, но без особен успех (смее се)
Щото така влизаш в схема – първата мисъл на всички, като те видят, е я да видиме сега къв нов лаф са измислили Ъпсурт Да бе, това е супер ограничаващо, но сте прави, че е верно. Те повечето едва ли не очакват в мерена реч да почнеш да им говориш. И на всеки 5 минути да казваш нещо, от което да ги заболи главата от смях. А като видят, че си нормален, си викат – “е тва ли е оня “страшния”, ебати, то нищо и половина, е кажи нещо смешно, де”
Ето пак стигнахме до началото – оня, когото презираш, се превръща в твой фен Еми така е, ама ние си ги правиме наште неща за определен тип хора, некви нормални, а оттам нататък ти не можеш да го спреш. То е като с афиширането – ако всичко беше нормално и си правехме пари от права, нямаше да ходиме на места, на които не ни се ходи
Нещо ни се струваш улегнал, да не кажем “примирен”. Възможно ли е все повече да мислиш как да си осигуриш живота, а не как да напишеш римата, от която да си доволен, и която поне малко да промени нещо я в мисленето, я в живота? Не знам. Сега не сме 60-те – с музика нищо не можеш да промениш. Просто си правиме песните, без да пестиме сили. Малката награда е, че като видиш после какви типове ги слушат, и си викаш “бе не съм аз ненормалният, слава богу”
Е кажи нещо смешно, де (дълъг смях)
Много ни харесахте при Слави – беше супер деконструктивистко. Нарочно ли мълчахте, че чак стана неловко? Той Слави е пич, обаче беше малко такова, несериозно, първо ни посрещна като негри, походки, това-онова, викам – чакай бе, брат! И после... Малко се държа с нас като с 14-годишни. Аз две деца имам вече, а си говориме некви глупости – кой е холандеца, кой е такова. После в интернет като прочетеш коментарите – от 100 всеки 99 са “леле, тия колко са напушени”. Един път да отидеме некъде читави, и 50 000 човека веднага, че сме били на черешата! Аз тоя ден къде ли не ходих – на вилата трева съм косил...
Ма само си я косил, нали? Абсолютно. После тренирах, Венци имаше неква работа, Краси (Буч – б.р.) болен – и отиваме там, а на другия ден – колко сте прости, колко сте напушени. Еби му майката. 15 години се занимаваме с тва, и пак – как го измисли, какво е посланието
Защо “Мрън-мрън”, откъде ви дойде идеята? (смях) Ето, точно за това говора. Даже същия въпрос ни зададоха на промоцията – и Венци вика, “ми идеята ни дойде от това, че с това се занимаваме”
Има ли стих, който много си харесваш? Не се сещам. За текстовете най-важното е биполярното ми афективно разстройство – в манийния период ми идват и ги пиша, а в депресивния се питам защо ги написах
Много ти благодарим. Получи се много Росен Петров-интервю Така е. Немате ли други въпроси?
Да, най-философският: какво предпочиташ – Ъпсурт да имат световен хит или никога повече да не правиш секс? А, умрел съм ви за хитовете (смях)
