Останалото » Истории
|
14 минути слава!Дойдоха, блеснаха, изчезнаха: виж какво може да направи един мондиал за кариерата
|
5 Луис Конехо
Коста Рика 1990
За него можеш да питаш клетите шведи и шотландци, вдишали костариканския прах на световното в Италия. За 3 мача в груповата фаза мустакатият вратар Конехо допуска само 2 гола, а латино-туристите бият европейските си съперници и почти измъкват нулев хикс на Бразилия. “Всички мислеха, че сме някакви дезорганизирани хипари, но ние бяхме гладни за успех. Преминаването във втората фаза бе пълна лудост”, спомня си Конехо. Той пропуска осминафинала срещу Чехословакия заради контузия, а отборът му пада с 1:4. “Още ме е яд, защото знаех, че съперникът играе с много центрирания, а точно това е силната ми страна. Така ни вкараха всички голове – с изсипвания в наказателното. Почувствах се като ученик, който е изкласил до завършването, но не е успял да присъства на церемонията”, разказва героят, впоследствие избран за вратар номер 1 на турнира
4 Илхан Мансъз
Турция 2002
Преди азиатския мондиал никой не е чувал за нападателя на Бешикташ, но с 1 златен гол в четвъртфинала със Сенегал и още 2 в малкия финал с Южна Корея Илхан става национална легенда. Турския Бекъм, както е известен роденият в Кемптен, ФРГ стрелец, става мигновен фаворит на публиката, която някак се асоциира с татарския му вид и емоционалната радост след всяко попадение; изригването обаче идва твърде късно за Илхан и той слага край на кариерата си само 4 години след световното, като играч на Анкарагюджю. “Вече ми е прекалено късно. Щеше да е хубаво да ме открият по-рано, но не се оплаквам”, коментира бившият футболист на Генчлербирлиги, Бешикташ, Самсунспор, Херта и Висел Кобе
3 Жозимар
Бразилия 1986
Десният бек се появява от нищото (качен в самолета буквално в последния момент заради контузия на титуляра Едсон), и зашива два от най-дивите голове в историята на световните – срещу Северна Ирландия заковава уникална тупалка от халите, спряла в горния десен на Пат Дженингс, а на осминафинала разминава цялата защита на Полша, преди да фалцира кълбото от почти нулев ъгъл в мрежата. Славата обаче му идва в повече и след само 16 мача за селесао Жозимар се изгубва. “Прекарах няколко години в любов и празненства, докато в един момент останах напълно сам”, разказва мощният бек. През 90-те опитва да съживи кариерата си в първенствата на Венецуела и Боливия, но се оказва, че алкохолът и поредицата оргазми са притъпили футболните му качества; за сметка на това синът му Жозимар-младши (един от многото, предполагаме) в момента има професионален договор с Вашку да Гама
2 Олег Саленко
Русия 1994
Първата поява на Русия на световно е доста сива – играчите бойкотират треньора, треньорът е ташак, а на върха на атаката е роденият в Ленинград Олег Саленко, изиграл един мач за родната Украйна, преди да се усети, че май ще му е по-лесно да блесне като руснак. На 28 юни 1994 същият този анонимен боец влиза в историята, като вкарва точно 5 гола във вратата на Камерун и бие всякакви предишни рекорди. Попадението от дузпа срещу Швеция пък оформя общата му сметка на 6, също колкото събира и наш Ицо, и двамата поделят трофея за голмайстор на мондиала. Впечатлени от качествата на Олег Анатолиевич, шефовете на Валенсия решават да го пробват за заместник на отсъстващия Любо Пенев, но провалът е пълен; още по-сив период за Рейнджърс е последван от плахи опити за възраждане на кариерата в Истанбулспор, Кордоба и полския Погон, преди най-сетне въздебелият Саленко да реши да спаси футбола от себе си, отказвайки се през 2001-а. Напоследък е затънал в дългове и даже обяви за продан Златната си обувка, искайки... половин милион евро
1 Салваторе Скилачи
Италия 1990
Абсолютен идол! Плешивият сицилианец с налудничав поглед нахлува на голямата сцена броени месеци преди мондиала през 1990-а, като само сезон по-рано галопира по поляните на Серие Б с екипа на Месина. На самото световно никой не очаква, че Тото ще хване ръка – въпреки сравнително добрата кампания в Ювентус, Скилачи е шести избор в атака след Баджо, Виали, Манчини, Карневале и Алдо Серена; в закучения мач с Австрия обаче Адзелио Вичини го пуска като резерва и резултатът е светкавичен – 1:0 за адзурите. Чак в третия двубой на тима – с Чехословакия, Салваторе излиза като титуляр и заформя страшен тандем с Роби Баджо. Анонимникът записва общо 6 гола, включително на полуфинала с Аржентина и в сблъсъка за трето с Англия. След мондиала Скилачи успява да добави само едно попадение за скуадрата – срещу Норвегия през 1991-а, и завършва кариерата си на национал с 16 мача и 7 точни шута. 3 години след това роденият в Палермо идиот отсвирва местното първенство и заминава за Япония, където приключва кариерата си в Джубило Ивата, а впоследствие си присажда коса, пуска мустак и решава да се отдаде на сицилианското слънце! Гений!
