Останалото » Мода
МОДА: The Fucking Iggiest!
Кръстникът на пънка и на всичко Иги Поп – във... фашън-сесия за Maxim! Хем срам, хем гордост!
Ебаси, викаш, тоя е още жив, а?! Навремето шансовете на Иги да чукне трийсетака се оценявали на почти нула, но днес, на 63, великият изрод си е жив и здрав и изглежда, кажи-речи... на 30 (докато през 70-те мязаше на смъртник). Добре дошъл в крайно Maxim-ския свят на г-н Джеймс Нюъл Остърбърг-младши – креслива, жилава, вечно полугола икона, която се въргаля върху натрошени стъкла и хрипти секс-проповеди като “Lust For Life” и “I Wanna Be Your Dog”! Преди 4 десетилетия, когато бандата му Дъ Стууджис се превърна в символ на брутално агресивния (и супер влиятелен след това) детройтски пънк, едва ли някой е предполагал, че през 2010-а Иги Поп ще се радва на слънцето в Маями. И, както обикновено, Иги вижда преди всичко изродщините в живота. “Маями – летен курорт, плажове и купон?! Хванете ме за кура. За мен това е градът на скитниците, имигрантите, адът на Америка. Аз съм същият, все едно един от тях – така че като ме видят с дълга коса и средна класа кола, не ме закачат”, хили се легендарният певец. На 63 той е абсолютно чудо на природата – с хърбаво тяло на тийнейджър-анорексик, лице, сбръчкано като слонско коляно и централна нервна система, претърпяла повече бомби и от мостовете на Нови Сад. Наскоро мичигънският гений дори успя да издаде нов, 15-ти албум – Preliminaries, колекция от... ами, сори, лежерни, джазирани парчета.
Трудно е да се каже кое е по-абсурдно – че през 2010-а Иги Поп е сравнително кротка, порядъчна рок икона, или че Иги Поп изобщо доживя 2010-а, за да се види в тази светлина. “Като се замисля, обществото отива натам, откъдето аз се връщам. Аз се култивирах, а светът се игизира”, мъдрее ветеранът.
За да запише Preliminaries, Иги се затваря в черупката си: “Построих си нещо като звукозаписно студио за сам човек. Сложил съм си няколко китари, усилватели и обикновен сет барабани, за да мога да пиша песни, без разни продуценти и велики инструменталисти да ми дишат въздуха. Когато стигнеш моята възраст, ти стига, че трябва да влачиш собствените си говна от миналото – нямаш нужда от чуждите”.
Студиото де факто представлява бунгало в сърцето на квартал Литъл Хаити в Маями, отдалечено на километри от имението на певеца в покрайнините на града и декорирано с хаитянски тотеми, снимки на дъ Стууджис, персийски килими и възглавнички по земята. В дъното на помещението седи юбер-цицеста мацка с гигантска афро-прическа; за съжаление на Иги (и на нас) – пластмасова, а отвън ни посреща градина с гъста лоза и гръцки скулптури. “В имението съм заедно с жена ми, кучетата, котките, басейна и тики-тата (маорски талисмани от някъв зелен камък). Вкъщи се старая да съм нормален – и съвършената глава на семейство, но тук съм си аз. Всеки артист има нужда от подобно място. В моя случай това е гениално извинение за изродския ми характер – ей, артистичен съм, затова съм такъв гъз!”
Напоследък пънк-иконата прослушва всичко – от Лиъл Уейн и Сигур Рос, през регетон до млади жицари като Ноу Ейдж и Кингз ъв Лиън. Старите фенове обаче със сигурност ще се шокират от сериозния му фетиш по белканто-албумите на Синатра от 50-те – например “Only Тhe Lonely”. “Това е една от най-любимите ми плочи! Музиката, която слушам за удоволствие, е Франк и Луи Армстронг, а не пънк или, да не дава господ, Дейвид Боуи”, признава Иги. След 40-годишна кариера в бранша, той продължава да слуша и стари блусмени като Джуниър Кимброу: “Музикантите, на които се възхищавам, са черни, бедни, стари, и средно с по 25 деца. Когато най-накрая космическият кораб кацне, Уил Смит го няма, за да ни спаси, човешката раса загине, а извънземните започнат да избират албумите, които да запазят, познай какво ще харесат, копеле! Познай! Джуниър Кимброу, сто процента! Бийонсе?! Директно на боклука!”
Сърдито старче!
Шок: стейдж дайвинг ноу мор, копелеИги Поп не само се е култивирал, както признава пред Maxim, но дори е загърбил старата си любов – стейдж дайвинга. Това обяви самият той в края на март, няколко дни след нелеп инцидент в Карнеги Хол. По време на шоуто на новия вариант на Стууджис кльощавият дядка се засилва от сцената, и, както обикновено, се мята в публиката. Това, което бай Иги не е преценил обаче е, че пънк културата е чуждица през 2010-а, а реакцията на първите редове е да се дръпнат, за да не ги удари падащият скелет. Резултатът – мистър Поп се размазва като сопол директно на земята. “Много болеше, мислех, че умирам, ама ми беше кеф – какъв по-як начин да си отидеш от стейдж дайвинг в Карнеги Хол, for fuck’s sake?! Погледнах нагоре и шибаните фенове ме гледаха супер изненадано, в стил “дедка, кво правиш?” Че ще се възстановя – ясно, но поне в близките месеци забравям за салтата в масовката”, категоричен е певецът.
Само седмица преди това Стууджис бяха приети в Залата на славата на рокендрола, редом с Холийс, Дженесис, Джими Клиф и АББА. На церемонията дедо Иги скъса вратовръзката, размаха среден пръст на останалите и запя “I Wanna Be Your Dog” – заедно с гост-звездите Били Джо Армстронг от Грийн Дей и Еди Ведър от Пърл Джам.


