Останалото » Истории
|
Стар академи!Детско-юношеската школа на ФК Барселона, Ла Пасия, от край време е най-успешната в света – произвела е десетки супер футболисти, сред които Гуардиола, Фабрегас и Меси. Да видим как стоят нещата отвътре
 9 снимки 
|
Mеси, Хосеп Гуардиола, Сеск Фабрегас, Карлес Пуйол, Виктор Валдес, Шави Ернандес, Андрес Иниеста, Джовани дос Сантос, Олегер Пресас, Пепе Рейна, Микел Артета, Луис Гарсия, Алберт Луке, Иван де ла Пеня, Тиаго Мота, Жерар Пике, Фран Мерида, Жерард Лопес, Серхи Бархуан, Алберт Ферер, Жорди Кройф, Боян Къркич, Педро Родригес, Жефрен Суарес, Серхио Бускетс... Спокойно можем да добавим още толкова имена, които не са стрували на Барселона нито стотинка като трансферна сума – всички те са продукт на най-успешната ДЮШ в света; със система на огтлеждане и обучение, която може да отнеме дори 15 години, но гарантира чудовищен резултат!
“Повечето дечица пристигат при нас на 6-7 години”, разказва Кике Костас, съотборник на Йохан Кройф в Барса през 70-те и дългогодишен методист в академията. “Не можем да си позволим да подпишем с играч на 17 или 18, просто защото няма да е научен на барселонския футбол!” “Барселонският футбол” не е някакъв захаросано звучащ мит, а сериозна, смазващо професионална методика, разработена от самия Кройф. “Играчите трябва да мислят бързо, да действат интелигентно, да предугаждат следващия пас”, казва днешният треньор на каталунците Гуардиола. “Така са ни учили, и точно това очаква от нас публиката на Ноу Камп – атрактивни, но и ефективни разигравания.”
Школата на Ман Ю също се смяташе по традиция за изключително силна, най-вече заради Бебетата на Бъзби и бележитите асове на випуск’92, но краят на кариерите на Райън Гигс, Пол Скоулс и Гари Невил ще предизвика огромни въпросителни относно качеството на произведените наследници – освен ветераните от генерацията на Бекъм, единственият продукт на академията на червените дяволи в първия състав в момента е Дарън Флетчър, а с доста условности към него можем да прибавим Джон О’Шей и Уес Браун. Арсенал пък е възприел донякъде по-различна политика – Венгер с право е възхваляван за точното си око, когато става дума за чуждия пазар, но успехът му с британските кадри е нулев (ако не броиш “обезглавеното пиле” Уолкот, дошло от Саутхямптън). Докато на Ноу Камп точно 10 от общо 21 футболисти, картотекирани за ШЛ този сезон, са местно производство. Ако Арсенал не бе “задигнал” Фабрегас, Барса спокойно можеше да извади цял титулярен състав собствени юноши, при това – от най-висока световна класа!
Както повечето запалянковци по света, и тези на блаугранас предпочитат да виждат на терена “свои” хора, но винаги са признавали и възмутително талантливия внос тип Марадона, Стоичков, Лаудруп, Кубала и Роналдиньо. Когато обаче балансът между “своите” и външни трансфери се загуби, Ноу Камп побелява от размахани кърпички, както се случи в червивата от холандци ера на Ван Гаал в края на 90-те. Въпрос на философия, която може да се стори странна на външния наблюдател – Барселона, клуб с около 150 000 плащащи редовно членски внос фенове, и с най-високата средна посещаемост в Европа (79 000), предпочита да не вади големи пари за трансфери, а да заделя около 5 млн. евро годишно, за да развива собствената си академия. “Разполагаме с много широка скаутска мрежа – 25 човека работят само в Испания, отделно имаме съгледвачи извън страната”, продължава Костас, признавайки, че във формулата на Барса фигурира и щипка арсенализъм. “Всички скаути са инструктирани точно какво да търсят. За разлика от други клубове, ние не преследваме футболисти за конкретна позиция, а се интересуваме от техническите качества, психическата устойчивост и бързината – както като спринтьорски данни, така и като реакция на мозъка. Повечето момчета в тази категория играят като нападатели, и често се налага да ги преквалифицираме в защитници в юношеските им години. Но едно нещо не се променя – всички възрастови групи играят по схемата на първия отбор, за да могат младите да бъдат готови – в случай, че бъдат повикани при мъжете. Ако всичко се развива по план, успехът идва като следствие и от правилната работа, и от вградената любов към клубната емблема и история. Това са неща, по-важни от парите.”
Най-бляскавият пример за политиката на каталунците днес е Лионел Меси, в момента познат и като най-добрия футболист в света. “Детско-юношеската школа на Барса е идеалната основа за развитие на младите”, категоричен е аржентинският гений. “Когато си на 13, треньорите не те учат как да побеждаваш, а как да развиваш качествата си на терена. В родината ми всички се фокусират върху физическата част на играта, докато тук най-важна е топката! Много често ни налагаха да играем на миниатюрни терени, и то само с едно докосване! Двайсет и двама души! Представете си колко бърза трябваше да бъде реакцията ни! Отделно треньорите ни караха да сменяме позициите си, за да “виждаме” играта от гледната точка на съотборника. Естествено, физическите качества са важни, но дори по време на тренировките за физическа сила, топката винаги беше някъде наоколо.”
ДЮШ на Барселона се състои от 12 възрастови групи с отбори от по 24 души и треньори със задължителен УЕФА Про-лиценз. Настоящият наставник на мъжете Пеп Гуардиола започва пътя си в професията именно от подрастващите, а самият той е и един от най-известните випускници на академията Ла Масия (в превод от каталунски – “фермата”). Всъщност на въпроса кои двама играчи символизират блаугранас, повечето фенове отговарят категорично – Кройф и Гуардиола! Холандецът е пример за интернационалното влияние в и на отбора, а Пеп – на местния, здрав каталанизъм. Точно Кройф дава път на младия халф в първия състав през 1990-а, а оттам насетне днешният треньор записва почти 400 мача за синьо-червените, печелейки 6 шампионски титли на Испания, една КЕШ и две купи на Краля. Елегантен както на терена, така и извън него, Гуардиола е абсолютният местен идол. “Той дойде в школата на 12 – мършав и неугледен, но веднага преценихме, че у него има нещо специално”, спомня си Костас. “Реакциите му бяха много по-бързи от тези на средностатистическия футболист, а отделно от това притежаваше страхотна харизма. Може би в това се крие и успехът му като мениджър – играчите мечтаят да се събудят, да се погледнат в огледалото, и да видят Гуардиола!” Пеп: “Кройф имаше специфична теория за футбола. Учеше ни да играем с много бързо движение на топката, разчиташе само на играчи с уникална техника – точно такива качества търсят скаутите ни в момента.”
“Може би най-ценното завещание на Йохан е методиката, която наложи в клуба”, твърди баскът Хосе Рамон Алесанко, капитан на великия Дрийм Тийм в началото на 90-те, а в момента – също треньор в школата. Идеята е следната – скаутите привличат 6-7-годишни момчета, които се избиват за топката всяка събота, само и само да нахлузят синьо-червения екип върху хилавите си телца. Дори на тази възраст, разделени на два отбора от по 7 души и на половин терен, у тях се забелязват специфичните движения и действия на батковците от първия състав. В случай, че някой амбициозен родител реши да се намеси с компетентно мнение, треньорите веднага учтиво отстраняват “специалиста”, за да може момчетата да се наслаждават спокойно на футбола.
Имението Ла Масия е построено през 1709-а, а 250 години по-късно е купено от ФК Барселона, който по това време гради Ноу Камп в непосредствена близост. През 1979-а “фермата” буквално се превръща в дом на академията, а всички бъдещи звезди живеят в масивните каменни сгради. Около 60% от момчетата в общежитията днес са каталунци; останалите местни юноши тренират в Ла Масия и живеят при родителите си. Точно това е историята на настоящия идол на испанския национален отбор Шави Ернандес, който преди десетина години пристига на стадиона с метро, а минути по-късно записва официален дебют за Барса. В случай, че дадено дете изпита носталгия по дома и семейството, шефовете на школата го пращат обратно вкъщи, докато навърши 14.
Мечтата на младите таланти е да изминат успешно пътя до “Б” отбора на Барселона, който обикновено се състезава в трета дивизия. До 2008-а 21 от общо 182 випускници на Ла Масия заиграват в първия състав, други 31 подписват с елитни тимове от Примера, а още 74 съумяват да си осигурят професионални договори в различните нива на испанския и европейския футбол.
Най-сериозно присъствие местните кадри бележат, естествено, при Йохан Кройф като треньор на мъжете. В дадени мачове холандецът дава път на цели 8 възпитаници на “фермата”, играещи редом със Стоичков, Куман и Ромарио. Откакто легендарният наставник напусна поста през 1996-а обаче, макар статутът на Барса да е непокътнат, футболният свят коренно се променя. Така например ръководителите на блаугранас са шокирани, когато през 2003-а Арсенал отмъкват 15-годишния плеймейкър Франсеск Фабрегас, а през следващото лято Ман Ю прилапват централния защитник Жерар Пике на същия принцип. Макар днес Пике отново да носи синьо-червения екип, а слуховете за евентуален трансфер на Сеск на Ноу Камп да са всекидневие, по това време двама от най-бляскавите таланти на школата напускат в посока Англия, което води до по-агресивна и рестриктивна политика от страна на каталунците. Промяната носи резултат, и скоро след раздялата със Сеск, клубът намира подходящия заместник в лицето на надеждата на Реал Сосиедад Микел Артета. “Идолът ми като дете беше Михаел Лаудруп, затова, макар да играех за Сосиедад, спечелил шампионската титла в годината на раждането ми, най-нормално бе да избера Барса”, спомня си днешната звезда на Евертън, и добавя: “Никога не съм съжалявал за решението си. Имах възможност да се докосна до имена, пред които съм се прекланял!”
“Тайната на Барселона е в идеално работещата мрежа от скаути, и, разбира се, в репутацията на клуба”, коментира Жерар Пике. “Мечтата на всички деца, включително на Меси, е някой ден да заиграят на Ноу Камп. В момента Лео е най-добрият в света не само заради вродения си талант, но и заради възможността да играе за отбора, който обича от малък.”
Естествено, успехът на политиката на блаугранас не остава незабелязан, европейските конкуренти наострят уши за талантите от Ла Масия, а Арсенал дори назначава Франсис Кагигао за съгледвач на всички юношески турнири на Иберийския полуостров. Битката за свежа кръв става зверска, а клубовете от Премиършип също имат своето предимство – според испанските закони даден футболист може да подпише първия си професионален договор чак когато навърши 18, а в Англия възрастта е 16. “Момчетата от школата видяха развитието на Фабрегас и в момента мнозина смятат, че лесно могат да тръгнат по стъпките му”, обяснява Костас. “Родителите и мениджърите виждат в евентуален трансфер зад граница бързи и лесни пари, но не оценяват, че това е само временно решение. Футболната кариера не е спринт, а маратон – затова насърчаваме младите да бъдат търпеливи.”
Жерар Пике обаче не е съгласен, че парите са водещи при избора на следващо стъпало: “Сеск и аз търсехме ново начало, тъй като развитието ни в Барса зацикли. Ако бяхме останали, щяхме да стигнем най-много до резервния отбор – на моята позиция играеха Тюрам, Милито, Маркес и Пуйол, а конкуренти на Фабрегас бяха Деко, Иниеста, Шави. За клуба може би е прекрасно да има такава сериозна борба за титулярно място, но при младите футболисти това понякога поражда чувство на безнадеждност. Да, Ла Масия е изключително ефективна школа; випускниците, които намират място в мъжкия тим обаче, не са много. Добре, че суперзвезда като Лео Меси повлече крак, за да бъдат дадени възможности и на други продукти на академията – точно затова и аз се върнах в Каталуня.”
Докато Арсенал всячески се мъчат да завъртят главата и на Меси, Барса още повече “наточва” стратегията си и започва да внася южноамериканските таланти в комплект със семействата им – в много случаи това означава, че клубът намира работа на родители, по-големи братя и сестри и други роднини. И въпреки това талантите продължават да напускат. През септември 2005-а Фран Мерида, наречен “новия Фабрегас”, подписва с артилеристите, а блаугранас не получават дори евроцент за футболиста, който са изградили. Шефовете на Барса са толкова разгневени, че завеждат дело срещу халфа, и 2 години по-късно испанският съд разпорежда Мерида да плати близо 2,5 млн. евро на клуба за това, че не е изпълнил условията на предварителния си договор. “Оттук нататък английските отбори ще се замислят, преди да крадат млади испанци”, коментира адвокат Родриго Гарсия. Случаят с Мерида засега е единствен, но академиите на отборите от Примера и Сегунда Дивисион продължават да треперят над талантите си.
През 2006-а Барса открива тренировъчната база Сиутат Еспортива Жоан Гампер, на 5 км от Ноу Камп. Огромното ултрамодерно съоръжение включва пет затревени игрища (едното от които – с трибуна за 1500 души), четири терена с изкуствена трева и всички възможни екстри, нужни за подготовката на елитен отбор. След официалното откриване там се местят всички тимове на блаугранас... освен основния състав, който продължава да тренира на вехто поле между Ноу Камп и Ла Масия. Причините? Според близки до клуба става дума за сляпо следвана традиция. “Спечелили сме 3 КЕШ-а, използвайки точно този терен. Лошото в случая е, че мъжете и юношите са разделени, а винаги сме искали талантите да виждат идолите си”, обясняват от Барса.
Когато през сезон 07/08 синьо-червените регистрират поредица от слаби резултати под ръководството на Франк Рийкард, мнозина обвиняват тренировъчния процес – едва три пъти седмично, пред публика, от които веднъж на Ноу Камп, където се отиграват статичните положения за предстоящия двубой. Политикатата на отворени врати носи радост на британските туристи, но е в разрез с модата на големите отбори да изместват комплексите си в покрайнините на съответния град. “Това е част от психологията ни. В Барселона винаги има нотка шоубизнес – нека гостите на града видят нашия отбор, нека станат наши запалянковци и носят клубните ни атрибути с гордост. Дали се притесняваме от съгледвачи? В никакъв случай – най-много да докладват колко сме добри”, заявяват шефовете, но не всички са съгласни. “Първият отбор трябва да се премести възможно най-бързо, за да може младите да играят с батковците, както е било винаги”, инати се Алесанко, а що се отнася до заниманията в школата, Гуардиола казва: “Тренираме по същия начин, по който се опитваме да действаме по време на мач – с много енергия и интензивност, с постоянни пасове и опити да използваме топката по възможно най-умен начин. Играем агресивно, с вкус към атаката, към интелигентния пас с едно, към конкретната ситуация. Ако даден футболист е левичар, топката му се дава на левия крак и точка! Това са неща, на които другите клубове не обръщат внимание, но които бяха важни за Кройф и днес личат в изявите на Шави, Сеск и Иниеста (последният е роден в донкихотовата Ла Манча, но идва в Ла Масия на 12 – б.р.).” “Никога не се фиксираме върху резултатите”, категоричен е Алесанко. “Съветвам родителите да питат децата си как са играли, а не дали са спечелили. Чак когато поотраснат, юношите започват да се концентрират върху техническите, тактическите и физическите изисквания.”
Ако не успеят да достигнат първия отбор, повечето випускници на Барса винаги имат възможността да пробият в Испания или в чужбина. “Дори когато се състезаваш за резервите на блаугранас, пак си в силно първенство”, твърди Арнау Риера, бивш капитан на Барса Б, преминал през Съндърланд и Фолкърк, преди да се завърне в Атлетико Балеарес. “На Острова мачовете на резервните отбори са вид тренировка, докато в Испания става дума за сериозна битка – а това е от огромно значение. Бориш се за първото място, защото по този начин можеш да се класираш за Сегунда! В Аликанте например съм играл срещу опитни 30-годишни състезатели, пред осем хиляди души публика!”
За съжаление на английската голяма четворка, нито един професионален отбор на Острова не може да се възползва от привилегията Б-отборът му да играе сериозен футбол, затова резервните състави се използват за трупане на опит на твърде младите и за навлизане във форма на прясно възстановени от първия състав; по-талантливите надежди се изпращат под наем, та да свикнат какво е да те ритат и освиркват. Докато вторият отбор на Барса знае какво е конкуренция – просто защото, макар и “Б”, пак е Барса – противникът, когото всеки иска да победи. “Има и нещо друго – в резервите бързо се учиш на професионализъм”, продължава Риера. “Често ме взимаха на лагери с първия отбор, а традицията е младите да делят стая с по-опитните. На няколко пъти бях съквартирант на Ето’о, и – да, историите, които разправя за сексуалните си подвизи, са много забавни!”
Юношите от школата получават първия си шанс за изява най-често в Купата на Каталуня (нещо като Карлинг Къп за елитните английски тимове – турнир, в който се залага на неопитни състезатели). Така например през 2008-а за Барса дебютира 16-годишният израелски плеймейкър Ги Асулин, смятан за бъдеща звезда на Барса. Потенциалът на халфа е забелязан като дете, а когато през 2004-а го питат къде иска да играе, отговорът е категоричен – Барселона! Известният агент Пини Захави взима нещата в свои ръце и осигурява солиден договор с клауза за откупуване на стойност около 18 млн. евро, което засега се оказва достатъчно висока бариера дори за Ман Сити. Огромна роля за трансфера в Ла Масия изиграва и фактът, че школата предлага добри условия за завършване на средно образование. “До преди няколко години седях на един чин с Андрес Иниеста”, споделя Арнау Риера. “Когато обаче го повикаха в първия отбор, му изготвиха специална програма. Някак си нямаше как да каже на Рийкард, че ще пропусне мач от Шампионската лига, защото има контролно.” “Развиваме и футболиста, и личността – социално и интелектуално”, потвърждава Алесанко. “Знаем, че носим огромната отговорност да вкарваме младежите в правия път.”
Футболистите с по-добро образование имат по-голямо право на избор – и в Барса го знаят (най-малкото защото се оказва, че движещата сила зад трансфера на Фабрегас в Арсенал всъщност е... майка му, която държи синът й да се запознае с нова култура и да научи английски покрай престоя си в Лондон). “Попитах младоците в съблекалнята дали искат да играят в чужбина. Всички поклатиха глави стреснато – като че ли ги бях питал дали са виждали НЛО”, разказва испански футболист, който играе в Англия. И може би точно това е причината на Острова да са събрани толкова юноши на Барселона, а английската колония на Иберийския п-в да се изчерпва със скорошните гастроли на... някои си Гифтън Ноъл Уилямс и Карл Корт.
“Бъдещето изглежда розово”, категоричен е Костас, чийто възпитаници Къркич, Педро и Бускетс нахлуха с гръм и трясък в първия състав напоследък. “Но юношите трябва да подредят приоритетите си. Ако мислят само за джоба, най-вероятно ще имат трудни и недотам успешни кариери. Да, много често родителите взимат крайното решение, но ако оставят децата в наши ръце, няма да сбъркат! Искате пример? Добре. Чували ли сте за Лео Меси?”
Боян магесник!
Той е малък, но вече знае!Наричат го “новия Меси” и “новия Роналдиньо”, но ако търсим по-точно сравнение, би трябвало да е “новият Ето’о”. Съвършен нападател, с уникална скорост и изумителен баланс в дрибъла, Боян (или Божан, както му викат там) дебютира за Барса, току навършил 17, а качествата му бързо му гарантират и място в селекцията на Испания. Макар да не успява да се пребори за място при Луис Арагонес и съответно пропуска да вдигне купата на Евро 08, Къркич все пак облича фланелката на фурия роха на 10 септември 2008-а, на крехката възраст от 18 години и 13 дни. И докато синът на бившия защитник на Цървена звезда (също на име Боян) е голямата сензация преди 2 години, то новият хит в тима на Гуардиола се казва Педро Родригес. Миналата есен 22-годишното крило става първият футболист в историята, разписал се в шест различни официални клубни турнира в рамките на един сезон – испанската Суперкупа, Купата на Краля, ШЛ, Примера, европейската Суперкупа и световното клубно. Разбира се, постиженията на Къркич и Педро някак все още бледнеят, когато редом с тях едно грозновато момченце вкарва четири пъти на Арсенал на четвъртфинал в Шампионската лига!
Бедни роднини
“Другият” отбор на Барселона – Еспаньол, също притежава вълнуващи таланти, нищо че вечно свири втора цигулкаВъпреки успеха в отглеждането на млади футболисти, ФК Барселона не е монополист в собствения си град – местният конкурент Еспаньол също може да се похвали с добре развита ДЮШ. Макар да не притежават подрастващи израелци като Ги Асулин, синьо-белите наскоро стигнаха финал за УЕФА, където загубиха след дузпи от друг инкубатор на таланти – Севиля. “Когато поех нещата в свои ръце преди 18 години, академията беше нещо като самотно парче земя. С много труд построихме къща с три спални, а следващата ни цел е да вдигнем втори дом, по възможност – вила на брега на морето”, поетично-махмурлийски заявява директорът на ДЮШ на Еспаньол Хосе Мануел Касанова. “За последните две десетилетия 105 наши випускници заиграха в Примера, 32-ма от тях – в мъжкия състав на Еспаньол. Основната разлика между нас и тях е, че Барса притежава бляскавите индивидуалности – един Меси например може да засенчи цяло поколение. Аз съм на мнение, че е по-добре да се гледа цялостната картинка, дори без подобни личности, но трябва да признаем, че ФК Барселона съществува на друго ниво – при тях второто място е провал. Да, те търсят по-сериозното качество, но ако погледнете младежките и юношеските национални формации на Испания, ще откриете много повече представители на Еспаньол, отколкото техни. Ние не търсим специфичната звезда, а опитваме да изграждаме солидни отбори. През сезон 06/07 например 9 от титулярите ни бяха собствено производство, следващата година цифрата набъбна на 12 – от 18-те за даден мач. Колко отбора могат да се похвалят с това?”
ТЕКСТ Анди Митън, сп. FourFourTwo
