Останалото » Истории
|
Пиянска история!39-те легендарни дни на бившата звезда и настоящ алкохолик Пол Гаскойн като треньор на тимчето Кетъринг Таун. Много поучителна статия, прочети я
 8 снимки 
|
Играчите са доста обезпокоени от поведението на своя треньор. Дори в клубния автобус, докато пътуват за гостуването, си говорят шепнешком, че “тренерът” смърди на бъчва. По някое време пращат един от тях отпред, уж да го пита нещо – и да, до седалката на боса се мъдри наполовина изпита бутилка вино.
Мачът е пълен провал. Вечерта в Стафърдшър е зверски студена, а треньорът на Кетъринг Таун се разхожда с несигурна стъпка край тъчлинията, само по сако и разтворена почти до пъпа риза. Явно е “вкарал”, защото постоянно отказва да облече палтото, което помощниците му предлагат. Тимът му пуска гол още в 47-ата секунда – а отсреща не са Челси, а някак по-скромният Хеднесфърд Таун. Към 20-ата минута резултатът е набъбнал до 3:0, а треньорът се държи все по-странно – от време на време изтичва на самия терен, крещи нещо неразбираемо, преди да се върне зад тъчлинията. Видимо трепери.
Тактически, футболистите на Кетъринг са пълни дупки – но по някакво чудо в края, когато тренерът вече е седнал на скамейката (щото не може да стои прав), вкарват два гола и избутват хикса. Тимът се състезава в Конфърънс Норт (известна и като Блу Скуеър Норт, шесто ниво в английската футболна система), а г-н тренерът е не друг, а Пол Гаскойн – футболна легенда на Острова и, въпреки вечните си проблеми и забавни простотии, почти всеобщ любимец, направо радостта на народа. След мача обаче няма забавни простотии и смехове – настроението е под нулата.
Гаскойн се изправя в предната част на рейса и раздрънква връзка ключове, за да му обърнат внимание – имал да им казва нещо. Оттук насетне всеки футболист, обявен за играч на мача, щял да получава специален подарък – да покара Ламборгини в рамките на седмица. Играчите се споглеждат – вместо радостни възгласи, се чува мърморене. И само след дни се оказват прави – ламбо-то така и не е споменато отново.
Всичко дотук са нещо като ескизи от 39-дневния престой на Гаскойн начело на Кетъринг Таун в края на 2005-а.
39 дни на празни обещания, простотии и пиянски изцепки.
Хелоу, Кетъринг!
Главните герои в тая вмирисана на етил драма:
1. Пол Гаскойн. Най-великият английски футболист на своето поколение, герой за нацията от Италия 90 и домашното Евро 96, е на 38 и отчаяно иска да започне нещо, някаква що-годе кариера, каквото и да е – след серия от пиянщини и жалък край като футболист.
2. Имран Ладак. Амбициозен новобогаташ от индийски произход, натрупал милиони от търговия с медицинска апаратура и, забележи, доста успешна покер-кариера. Новата му цел е да си има футболен отбор – купува Кетъринг Таун и, в летящ Абрамович-стил, иска да вземе известен треньор. (Далеч след тази история назначи за “футболен директор” на клуба легендарния наставник на Англия и Юнайтед от 80-те Рон Аткинсън, т.е. не се отказва, парвенюто – б.р.).
Така съдбата събира двамата герои – уж в опит да съживят отборчето и евентуално да почнат да го катерят нагоре по стръмните скали на английския футбол. Една есенна вечер през 2005-а пристигат тържествено на стадиона Рокингъм Роуд и опичат работата с вече бившия президент на клуба Питър Малингър. Малингър, който чете вестници и знае за проблемите на Гаскойн с къркането, слага на масата само безалкохолно, но когато идва време да се разотиват, чува зад себе си как шкафът със силните напитки се отваря. Обръща се и вижда ухиления новоизлюпен треньор с шише Харвис Бристъл Крийм в ръка, което събира там прах от години (това е шери – супергадно сладко нещо, с което се черпят предимно английските бабички, и то по един напръстник – б.р.). Малингър му предлага картонена чаша, но Газа махва с ръка в стил “ти луд ли си, чаша” и почва да гълголи направо от шишето, докато се смее и вика нещо в стил “аре бе, сделка сме сключили, как да не я полеем”.
През 2005-а Газа вече изглежда съвсем различно – няма нищо общо с възпълничкото биче като футболист (с уникална техника за англичанин, впрочем; без да богохулстваме, и физически, и като отигравания на моменти напомняше Диего – б.р.). Отслабнал е почти анорексично. Разбира се, като при всеки алкохолик, няколко глътки шери веднага го удрят централно. Когато си тръгват от офиса на Питър, Гаскойн вече плете крака и се налага приятелят му (нещо като бодигард и постоянно присъствие) Джими “Петте шкембета” Гарднър да го носи. Малингър и Ладак не обръщат голямо внимание на случката, въпреки че тя ще е един вид ключова за следващия месец и нещо.
Първа седмица: high spirits!
27 октомври 2005: цялата английска преса и телевизии се стичат на Рокингъм Роуд, за да отразят първата пресконференция на новия треньор. Все пак той си е митичен за английския футбол. Гаскойн, във видимо добро настроение, отговаря приятно на въпросите, дори духовито. (Репортер на Дейли Мейл обаче ще напише, че Пол е изгубил зверски много тегло и “не изглежда като човек, който може да бъде треньор на каквото и да било, и на което и да е ниво”). На пресконференцията Гаскойн не дава признаци за жалката история, която предстои. Все пак тръгва слух, че наскоро е успял да се надере в конферентната зала на стадиона, и е заспал в собствената си повръщня на килима, но всичко е покрито, за да не разбере новият собственик. А футболът? Гаскойн, заедно с помощника си – бившият халф на Арсенал Пол Дейвис, поемат тим, който не е пуснал гол последните си 5 мача. Пети са в Конференцията и дори са си извоювали място в първия кръг на FA Къп. Супер. Още по-супер става след два дни, когато “ерата Гаскойн” почва с 1:0 над Дройлздън – нещо като среден пръст за всички, които си мислят, че пиянщината на Газа ще го провали моментално. Но посред радостта играчите забелязват, че преди мач новият мениджър е доста нервен, а ръцете му треперят. “За повечето от нас той е гигант, да”, споделя един от тях, “но нямаше грам самоувереност и беше супер нервен. Искаше ни се едва ли не да го прегърнем, да му кажем, ей, ти си самият Пол Гаскойн, да му еба майката, кво се притесняваш”. Първите дни очакванията са големи – Газа обявява край на грубия дефанзивен стил и казва, че оттук нататък ще играят като Арсенал, никакво зверско търчане и постоянни центрирания, а владеене на топката с множество къси пасчета с едно. Казва и още: всички играчи на полуаматьорския Кетъринг, които бачкат и нещо друго, за да се издържат, да напуснат работа, и че е говорил с президента Ладак да купи едва ли не готови “звезди”, макар и от по-долните нива. С една дума – революция!
Втора седмица: бира
Втората пресконференция на Газа, преди мача за FA Къп със Стивънидж, доста се различава от първата. Вместо нормалното – да е превъзбуден, ръцете му да треперят и да дрънка безкрай, тренерът седи, сякаш е глътнал бастун, а отговорите му са почти едносрични. Изведнъж му се появява тик – почва да се тупа постоянно и несъзнателно по рамото. Явно нещо с легендата не е наред. Псува вестник Сън, щото били пуснали залози колко дълго ще се задържи на поста, а след това избухва чутовно и казва, че той е преживял какво ли не (най-вече арести и съдебни дела, защото в началото на новото десетилетие пребиваше жена си Шерил пиян – б.р.), така че един Кетъринг няма да му се опъне, и който смята обратното, може директно да си ебе пичката лелина. Журналистите гледат ококорени и не могат да повярват какви заглавия им сервира бившата легенда.
Кетъринг-Стивънидж 1:3. Загуба, но все пак от отбор от по-горното ниво. На стадиона идват точно 4548 зрители – най-многото публика на Кетъринг от 11 години, явно резултат от “Газамания”-та. По-интересното е, че сред хората тръгват невероятни слухове – че новият им треньор ще доведе на Рокингъм Роуд серия бивши величия от своето поколение: вратаря Марк Боснич, Лес Фърдинанд, Стийв Макманамън, Греъм Льо Со, Дарън Андертън, дори Теди Шерингъм.
Преди тоя златен дъжд обаче предстои гостуване на Алфретън Таун – мач, в който всички ще разберат що за треньор са си взели.
В автобуса на път за срещата Гаскойн си сръбва три-четири бири, а може би и пет. То колко му трябва – докато стигнат, е готов: пада по лице от стълбите на рейса, след което се втурва на стадиона и почва да крещи на домакините, че умишлено са наводнили терена, да е по-труден. Кетъринг губят мача.
Трета седмица: евтино вино
“Този тим е велик! Ще стигнем дори до Премиършип!”, крещи пияният Газа след победата с 4:1 над световните колоси Сталибридж Селтик. Готов е още на самия мач – кандилка се край тъчлинията, пак влиза на терена с несигурна стъпка по време на игра, та се налага съдията да го завръща (не смее да го изгони, щото, нали, е легенда). Не го прави нарочно – просто е толкова къркан, че дори забравя правилата. Извън терена нещата също почват да си ебават майката – понеже Имран Ладак, като всеки новоизлюпен футболен президент, постоянно иска да участва в разборите и да се меси във футболните работи, Газа влиза в остър конфликт с него. “Това са моите футболисти и моят клуб”, крещи треньорът.
По-големият проблем е с играчите. Страхопочитанието пред легендата е чао, тренерът постоянно вони на алкохол, на разборите не му се разбира какво говори, а в съблекалнята се търкалят празни бутилки от евтино вино. Съответно си отива и уважението към бившия великан на терена.
Четвърта седмица: бренди
Ладак: “Знаех за проблемите на Гаскойн с алкохола и почнах да го следя чрез свои хора в клуба. Какво е правил в свободните си дни, дори не ми се мисли, но в ден на мач е на следната диета: 2-3 бутилки вино допреди първия съдийски сигнал, след което, на самата среща, си носи шише бренди на скамейката”. За футболистите Гаскойн вече е посмешище: кандилка се постоянно, а настроенията му се менят през минути – от “ще станем новия Арсенал” до “за нищо не ставате”. Най-смешното идва, когато един ден пияният Гаскойн се разкрещява на един от халфовете си, Брет Солкън. “Ей сега ще ти покажа как се центрира”, вика той, засилва се, не успява да уцели топката и пада по гъз. В Кетъринг Парк Хотел, където живее Гаскойн, вече са свикнали да го носят до стаята му след вечер на бара. Всичко това, разбира се, се отразява и на треньорството: Гаскойн вече абсолютно не е в час ни със схеми, ни с кой как се казва в отбора; в последните му мачове като “треньор” Кетъринг едва изчукват хикс с опашкарите Воксхол Мотърс и падат 1:2 от Редич, като и в двата случая футболистите си играят сами, на автопилот.
Пета седмица: краят
За 4-5 мача Газа успява да промени настроенията в Кетъринг от “имаме шансове да спечелим Конференцията” до “дай да видим как да не изпаднем”. Легендата вече дори не си прави труда да се обяснява: през повечето време седи заключен в кабинета си, кърка и даже спи там. Поисква от клуба нова кола – джип Тойота, и те, да не повярваш, му го осигуряват – но до края на престоя му джипът си остава на паркинга на стадиона, щото в нито един миг Газа не е достатъчно трезвен, че да го кара. Един от най-големите психологически удари по алкохолика е смъртта на “колегата” Джордж Бест на 25 ноември 2005 – друг легендарен футболист, починал след обречена битка с пиенето. След това събитие Газа абсолютно не знае къде се намира, въпреки че формално изпълнява задълженията си, доколкото може. Кетъринг падат от Гейнзбъро за FA Трофи; мачът остава в историята с това, че съдията казва на Гаскойн да се прибере вкъщи, защото “не е в състояние да присъства”. Последният му мач като треньор е срещу Бароу, които обръщат от 0:1 до 3:1. Става страшен скандал със собственика, който почва да си търси нов треньор. Междувременно пияният Гаскойн обсипва играчите си с жалки есемеси в стил “оня иска да ме уволни, с мене ли си или не”. На последната тренировка Газа е толкова къркан, че абсолютно не му се разбира какво говори. Уволнен е официално на 5 декември, като Ладак казва, че треньорът е бил пиян “преди, по време на и след всички мачове”. Отговорът на Газа е по Скай Спортс Нюз; появява се в студиото пиян (по ирония на съдбата, веднага след участие на благотворително мероприятие против наркотиците и алкохола в Ливърпул – б.р.) и настоява, че тоя Ладак ще го купи и продаде, щото Кетъринг – това бил той, Гаскойн. На въпрос дали наистина е пиел, легендата отвръща със стъклен поглед: “Мм... Последната година беше трудна... Бившата ми жена, децата... Заболях от пневмония... Дали съм пил преди мач... Ми да, пил съм... Ама то е нищо, преди пиех по четири бутилки уиски... Вече не пия...” и т.н. дрън-дрън. Ако въобще има нещо позитивно, това е че Кетъринг Таун, който от 39 години не са в професионалния футбол, изживяха своята 39-дневна медийна слава. Благодарение на един тъжен, провален герой, който като своя идол Джордж Бест се е запътил към гроба
