Останалото » Истории
|
Карго култ!Не ти говори нищо? Е, то си е идиотски вид религия, която действа на стария изпитан принцип “тате ще ми купи колело, ама друг път”. Нататък става още по-интересно!
 10 снимки 
|
Джон обеща да ни докара цял самолет, пълен с хубави неща - телевизори, хладилници, лекарства, часовници и кока-кола. Само че трябва да му се молим правилно, иначе тези неща пак ще останат само за белите.” Горе-долу това е символ веруюто на карго култа – тази най-млада световна “религия”. Тя се заражда и развива буквално пред очите ни, макар първите й наченки да са още от XIX в. Наистина,
тези вярвания битуват засега само сред населението на няколко острова в Тихия океан
което обаче включва над двеста племена. От стотина години насам белите етнографи и антрополози от цял свят със затаен дъх и увиснало чене следят как вярата на тези примитивни деца на природата се измъква от бебешките си пеленки и се опитва да се изправи на тромавите си крачета. На всичкото отгоре въпросните бели антрополози имат наглостта да наричат тази вяра с обидното име “карго култ”.
Февруари е, но на о-в Тана в република Вануату (бившите Нови Хебриди) още от сутринта е толкова горещо и влажно, че ти иде да излезеш от кожата си. В скромното вануатско селце, където по принцип колибите са разделени на мъжки и женски, днес се е събрал доста народ, включително бледолик. Всички гледат една чета голи до кръста местни младежи, маршируващи с бамбукови пушки, чиито краища са предупредително боядисани с червена боя – като щикове, които са били използвани по предназначение. На гърдите и гърбовете на левентите е изписано с големи букви “USA”. Парада приема брадат вожд в син костюм с лента през рамо. Той стои мирно пред грубо издялан дървен пилон, на който се вее избелял американски флаг. До него се развяват и по-малки знамена – на Вануату, на Франция (чиято колония бяха Новите Хебриди до 1980) и на австралийските аборигени, с които населението на Тана е солидарно в борбата за расово равенство.
Всяка година на 15 февруари островитяните честват своя
месия, наречен Джон Фрум – същия Джон, който им е обещал “хубавите неща”
Култът към Джон Фрум е класически пример за карго култ, което си е официален термин от модерната антропология. Парадигмата на карго култовете е една и съща, независимо дали става дума за ранни култове, възникнали в средата на XIX в., когато на островите пристигали кораби с мисионери и кралски наместници, които стоварвали купища невиждани машини и вещи, или за по-късни, от времето на Втората световна, когато на островите кацали военни самолети, от които пък се изсипвали странни самоходни возила, натоварени с хубави неща. И в двата случая островитяните остават зашеметени от огромното количество материални блага, които съпътстват пристигащите. След което
туземците стигат до единствения логичен извод в случая – че целият този разкош се изпраща на земята от боговете
Но не на всички. А само на онези, които се молят както трябва. За съжаление единствено белите умеят да се молят както трябва. Те самите не работят – не пасат добитък, не садят батати, не ловят риба, а само се молят и извършват странни ритуали. Крещят разни неща в едни малки кутийки, седят на маси и прехвърлят хартийки с тайнствени знаци по тях, маршируват в строй и пеят молитви. Строят високи мачти, окачват по тях странни тенекийки и медитират пред сандъчета с мигащи светлинки, а те понякога им отговарят с човешки глас.
Става ясно, че ако и цветнокожите хора искат да получат “карго” – стока, трябва да откраднат тайните ритуали на бледоликите и да правят същите неща като тях.
Джон Фрум = John From (America)
Интересното е, че карго култовете възникват независимо един от друг на доста отдалечени острови, при това отдалечени не само географски, но и културно. Забелязани са на Соломоновите о-ви, в Нова Каледония и на Фиджи. Най-ранният е документиран в края на XIX в. в Папуа–Нова Гвинея и е наречен “вайлалското безумие”. Местните жители – папуасите, вярвали, че ще пристигне призрачен платноход и ще докара умрелите им предци (които са се преродили в бели хора) заедно с консерви, инструменти и други полезни неща, каквито са виждали у белите. За да ускорят пристигането на платнохода, те престават да работят и започват да се наливат до видиотяване с кава (питие от листата на местно халюциногенно растение). Няколко месеца местните се шляят из острова в състояние на тежко наркотично опиянение, за радост на белите мисионери.
Днес най-развитата форма на карго култ е почитането на Джон Фрум. Преданието гласи, че Фрум се явява за първи път на старейшините от островчето Тана през 30-те години на ХХ в. Той им заявява (с местен преводач), че е дошъл да ги избави от мисионерите, които се отнасят с неуважение към техните традиционни обичаи. “Джон каза, че няма нужда да приемаме привичките на белите, че трябва да изоставим техните пари и техните дрехи, да си приберем децата от техните училища, да престанем да ходим на църква и да се върнем към нашите обичаи. Трябва да пием кава, да се молим на камъните и да танцуваме нашите танци”, спомня си престарелият вожд Кахувя, сякаш е било вчера.
И островитяните послушали Джон. Изхвърлили парите в морето и започнали безогледно да колят свинете, без да се замислят за утрешния ден, готвейки се да посрещнат с почести новия си месия. Икономиката на острова тръгва да се срива. Колониалните власти започват да се тревожат и арестуват най-пламенните проповедници на култа. През 1941 ги пращат в затвора на съседния остров, в столицата на Новите Хебриди, Портвил. Така
култът към Джон Фрум се сдобива и с първите си мъченици
От този момент нататък на култа започва страхотно да му върви, защото следващата година хиляди американски редници се изсипват на Новите Хебриди, които били много удобен плацдарм във войната с Япония. Американците построяват военни бази с болници, летища, пристанища, пътища и мостове и привличат на работа местното население (включително младия тогава Кахувя), на което плащат по 25 цента на ден, обаче пък го хранят богато. В базите се изливат несекващи потоци кока-кола, шоколад и цигари. За островитяните, свикнали от време оно да карат на бататна диета, всичко това е почти невъобразимо.
Още по-странно за тях е, че виждат как чернокожите американци ядат същата храна като белите, живеят в същите къщички и карат същите странни возила! “Това си беше по нашите обичаи. А мисионерите винаги ядяха отделно от нас”, спомня си вождът Кахувя. Тогава култът към Джон Фрум приема сегашния си американски облик. “Ако не беше Америка, Япония щеше да ни глътне. Джон не ни изостави по време на войната. Той беше облечен в светли дрехи като американските моряци и тогава разбрахме, че също е американец. Той каза, че като свърши войната, ще се върне на Тана с кораби и самолети, пълни с карго”, предава вождът чувствата на туземците.
Надеждата умира последна
За популярността на култа по това време може да се съди и по стремежа на американските военни да се отрекат публично от него. Те даже пращат на Новите Хебриди специална пропагандна мисия, за да убедят островитяните, че американските въоръжени сили нямат никакво отношение към Джон Фрум и въобще не го знаят кой е. Но нищо не излиза – мистицизмът около произхода на “каргото” се затяга все по-силно. Нещо повече, американците сами наливат масло в огъня на местните вярвания за непресъхващия рог на изобилието, когато в края на войната на съседния остров Еспирито Санто избутват с булдозери в морето вече ненужните джипове, резервни части за самолети и друго оборудване. 60 години по-късно гмуркачите продължават да вадят от дъното парчета от авиационни двигатели и неотворени бутилки кока-кола, а местността получава името “нос Милион долара”.
След края на войната жителите на о. Тана не остават да чакат завръщането на своя пророк със скръстени ръце. Те
изсичат гората в северната част на острова и правят там подобие на авиационна писта за кацане на самолетите с “карго”
На много от тихоокеанските острови населението строи бамбукови “диспечерски кули” с опънати лиани между “антените” от клони, за да привлече самолетите. Племената розо и микея от Папуа–Нова Гвинея, населяващи областта около летището на столицата Порт Морзби, смятат, че белите хора подмамват с хитрост самолетите, които не са предназначени за тях и затова си спретват на върха на един хълм наблизо собствено “летище”, снабдено с тръстиков модел на самолет почти в реален размер. Членовете на племето дават там денонощни дежурства, а през нощта покрай “пистата за кацане” палят факли. Отвъд хоризонта няма нищо, смятат островитяните, така че
големите метални птици, порещи облаците, идват направо от рая
Но в рая са само душите на предците ни. Значи самите те са построили самолетите и ги пращат. Обаче предците ни няма откъде да знаят, че на света живеят и бели хора. Значи всички прекрасни неща на борда на самолетите са предназначени не за тях, а за нас – потомците им. За да разберат предците какво всъщност се случва на Земята, туземците правят “мама-радиостанция” от най-дебелата, сиреч най-красивата жена в племето. Омотават я цялата в жици, след което специално избран “радист” танцува с нея и крещи в пъпа й заклинания от типа: “Първи, първи! Тук втори!” Но самолетите, пратени от предците, така и не започват да кацат до бамбуковите контролни кули и постепенно на самолетопоклонниците им се налага да се откажат от мечтата да станат богати и щастливи.
Но не и на остров Тана. В село Ламакара, в най-обикновена тръстикова колиба има
параклис на Джон Фрум, в който са подредени американско знаме и остатъци от военна униформа
От покрива на лиани висят глобус, каменна брадва и два зелени камъка. Има и две черни дъски, на които са написани заповедите на Джон Фрум към островитяните да не се избиват взаимно и да водят праведен живот (в недалечното минало в република Вануату все още се срещаха случаи на канибализъм). Всеки петък пред колибата се организират целонощни бдения, на които местните, почерпени с кава, пеят под звъна на укулеле химни, завършващи с тъжния припев: “Чакаме те, Джон! Кога ще долетиш с обещаното карго?”
Разбира се, както при всеки нормален култ, и тук не се минава без разкол. Пророкът Фред от село Ипикил завлича под крилото си половината почитатели на Джон Фрум и основава своята секта “Единство”, чиито вярвания съчетават елементи от местните обичаи, християнството и култа към Фрум, като последният обаче се явява само една от фигурите в пантеона на сектата. Туземците започват да вярват в него, когато той предсказва, че ще се срути дигата, разделяща местното естествено езеро от океана. Еретиците от Ипикил обаче влизат в побоища с правоверните от Ламакара, в резултат на което е изгорена църквата и няколко колиби и са ранени маса хора.
На честването на деня на Джон Фрум в Ламакара всичко върви по план. Под американското знаме на площадката излизат мъже и младежи в полички от листа с тръстикови модели на моторни резачки в ръце. Потропвайки, те ги размахват във въздуха и пеят: “Пристигнахме от Америка, за да отрежем всички дървета и да построим фабрики.” На въпроса от какво имат най-голяма нужда в момента селяните, вождът, без да се замисля, отговаря, че имат нужда от мотор за селската лодка, с която рибарите ще могат да ловят много повече риба.
Островитяните вярват, че
макар самият Джон Фрум да живее в Америка, духът му обитава дълбините на вулкана Ясур, чийто кратер се издига недалеч от селото
Вулканът изригва на всеки 10 минути, изхвърляйки купища прах и отровни газове. Бученето му непрекъснато напомня на жителите на Тана, че духът на Джон Фрум е изпълнен с мощ и рано или късно американецът ще изпълни обещанието си и ще достави товара с благините. А засега им остава да чакат и да се надяват.
Като се замислиш, сигурно и християнството е започнало така едно време. А последователите му и до ден днешен вярват и чакат Второто пришествие
Други нови религии!
От които окончателно ще се пукнеш от смях!Всички сме дошли с НЛО!
Основателят на раелизма, бившият автомобилен състезател Клод Ворийон, получава откровение лично от “създателите на земния живот” – хуманоиди с общото име Елохим (библейско име – “онези, които слизат от небето”). Ворийон започва да нарича себе си Раел и през 1974 основава движение, в чиято основа стоят принципите на индивидуална и сексуална свобода при колективна отговорност. (Моля?) Раелистите смятат, че Елохим са синтезирали човечеството по пътя на генното инженерство, затова вечният живот е постижим само чрез клониране. Според раелистите Елохим ще слязат на Земята, когато по-голямата част от населението й започне да живее в мир. В другите религии това се нарича Апокалипсис или Второ пришествие. През 1997 сектата основава компанията Клонайд, а през 2002 раелистите обявяват, че са клонирали човешки зародиш на име Ева. Тогава им повярваха малцина, но се вдигна голям шум
Спаси планетата – самоубий се!
Църквата на евтаназията е основана от “преподобния” Крис Корда в Бостън. С помощта на проповедници, музика и просветителски кампании тази секта обяснява (често в сатиричен дух, нелишен от черен хумор), че Земята е пренаселена. Основната заповед на Църквата на евтаназията е “Не се размножавай!”. Праведните имат четири начина да изпълнят заповедта: самоубийство, аборт, канибализъм (който строго се ограничава до трупове на вече умрели хора) и какъвто и да е сексуален акт, стига да не води до зачеване. Сектата е известна с шумни акции като нападение над банка за сперма с искане спермата да бъде освободена от затвора, или тиражиране на видео, в което кадри на мастурбация и еякулация се редуват с такива от терористичния акт над Световния търговски център в Ню Йорк от 11 септември 2001
Св. Марадона
Ако си пропуснал миналия ни брой: църквата на Марадона е основана от фенове на 38-ия му рожден ден през 1998 г. в градчето Росарио. Сега тя наброява около 80 хиляди поклонници от 60 страни по света. Летоброенето й започва от годината на раждането на Диего – 1960. Сред последователите й е много популярно съчетанието D10S, което съдържа номера от фланелката на Марадона – 10, и е като кръстоска от близкозвучащите испански думи diez (“десет”) и Dios (“Бог”)
