Останалото » Ревюта
|
АватарAvatar От 18 декември ****
|
Най-хубавото на Джеймс Камерън не е, че удави Леонардо ди Каприо, а че филмите му нямат нищо общо с машини на времето, зли извънземни, решени на всичко терористи или подводни чудовища. Най-хубавото е, че колкото и да е сай-фай сюжетът (например тук), той по същество си остава човешки – и буквално, и преносно. Сега отново имаш хора от плът и кръв, начело с инвалида Джейк (Сам Уъртингтън), които трябва да се сборят с местното хуманоидно население на планетата Пандора, и оттам следва и заплитането на приказката (като междувременно съзнанието му трябва да се превърне в аватар – синьокожо длъгнесто създание, нещо като Питър Крауч в трико и чорапогащник на Челси, но не казваме защо, че ще ти преебем изненадите). В битката на помощ му се притича местната мацка Нейтири (супер сексито Зоуи Салдана) и, в течение на приключенията, двамата – че и ти – най-общо откривате човешкото в човека. Звучи малко като разказ от Йовков, и донякъде е – само че футуристичен и високобюджетен. Задължителният филм на декември
