Останалото » Истории
|
Апокалипсис сегаЗеметресения, наводнения, изригвания, бури и нескончаеми тежки дъждове... Тръпки ни побиват само като си спомним телевизионните кадри със заляти къщи, смачкани автомобили, кални свлачища, пожари и трупове. И когато ни обясниха, че за всичко било виновно глобалното затопляне, решихме да научим повече за това зло копеле
|
В историята на Земята се редуват топли и студени епохи, а в последните 10-12 000 години става все по-горещо: факт, който досега ни беше убягвал. За последните 150 години пък климатът се затопля с темпове, невиждани от 20 000 години. Средногодишната температура за този период се е качила с 0,8 градуса – и преди мижавата на пръв поглед цифра да ви разсмее, да добавим, че днес ледът в Арктика е толкова тънък, че ако намалява със същата скорост, през 2060 г. може въобще да го няма.
Планинските ледници се свиват, снежната и горската линия се изкачват във височина. Това са чувствителни екосистеми, които реагират на промени в температурата, неустановими с каквито и да е сензори и компютри. Всички тези случки естествено водят до апокалиптичната история за глобалното затопляне и парниковия ефект.
Парниковият ефект всъщност е благородно в намеренията си явление. Водните пари, въглеродният двуокис, метанът и азотните окиси образуват покривало около Земята. То загрява вторично атмосферата с около 300 градуса, благодарение на което повърхността е достатъчно топла, за да поддържа не само доброто настроение в Слънчев бряг, но и живота въобще.
В един момент обаче парниковият ефект неусетно е минал към лошите. Възможно ли е било да предотвратим този мерзък акт? Не. Покачването на температурите е установено чак през 1980-те и дори тогава човечеството продължава нехайно да си бърка в носа – отчасти защото да правиш топчета от сополи е много яко, отчасти защото все още няма бързи компютри и интернет, и отчасти защото опасността е подценена. С появата на компютърните климатични модели през 1990-те обаче на всички става ясно, че в следващите 100 години температурите ще продължат да се повишават, а Венеция да потъва.
Тези факти най-сетне са взети под внимание и през 1992 г. под шапката на ООН е създаден Междуправителствен съвет за измененията в климата. Той научава, че затоплянето е пряко свързано с отделяните от индустрията и земеделието газове, които удебеляват парниковото покривало и водят до допълнително загряване. Изчислено е, че ако не бъде ограничено, за един век замърсяването може да доведе до повишаване на планетарната температура с 50 градуса.
Но проблемът не е само в него. И да не изпускаме никакви газове (отнася се и за теб, много внимавай), процесът на затопляне е неизбежен епизод от по-висш космически цикъл, за който трябва да се говори шепнешком. Все пак световната индустрия произвежда към 7 милиарда тона въглероден двуокис годишно, докато естествените процеси на планетата – от сорта на гниенето и вулканичната активност – изпускат около 200 милиарда тона.
Да не говорим, че в цялата история на Земята върху климата е оказвал влияние един невероятно мощен естествен замърсител – вулканите. Свръхвулкан може да унищожи цивилизацията за няколко дни, като предизвика... глобално захлаждане. Вероятността нещо подобно да се случи е едно на няколкостотин милиона, но е добре да се има предвид.
Прочее картината е от мрачна по-мрачна. Ние, разбира се, сме твърдо решени да се удавим в ром далеч преди многоетажните вълни да залеят Каварна и Децата на Дио. Любимата ни София пък може да е спокойна поне още двеста години. Наводнение на тази височина (550 м) дотогава едва ли ще е възможно. И да, сори, улиците ще останат мръсни
