Останалото » Истории
|
Ловецът на главиРазвълнувани от повторението на На всеки километър и приемането на новия закон за МВР, решихме за първи път в живота си да посетим Народната библиотека – и не изля- зохме оттам, докато не събрахме достатъчно факти за една от най-сатанизираните фигури в новата история на България: Никола Христов Гешев, палача от Лъвов мост
 4 снимки 
|
ТТой е обект на анализ в десетки исторически или псевдоисторически книги. Първообраз е на Богдан Велински (в ролята Георги Черкелов) от На всеки километър и е основен персонаж в романа на Христо Калчев А.М.П. – легендата Прудкин. Превърнат е в свръхестествен демон от комунистическата литература – получовек-получудовище, което се храни с кръвта на избитите герои и изтезава съвестта на народа дори със самото си присъствие в историята. Думата “полицай”, особено в съчетание с “Гешев”, става омразна на много българи в продължение на половин век.
Впрочем Никола Гешев не е харесван и от своите. Макар скрито да се възхищават (и плашат) от работохолизма и бързата му мисъл, те го приемат за необходимо зло, единак, който трябва да свърши черната работа и после да се прибере в мрачните си покои.
Или поне така твърдят романите. Истината, според клишето, би трябвало да е някъде по средата. Затова да се придържаме към познатите факти и да оставим оценките за тези, които си нямат друга работа.
Никола Христов Гешев е роден на 13 април 1896. Баща му, нотариус, се самоубива и, още дете, Никола остава с майка си, двама братя и три сестри. Завършва супермодната по онова време Втора мъжка гимназия, където му лепват – нищо, че е прегърбен – прякора Пергела. Съученици са му Станислав Балан (бъдещ личен секретар на цар Борис III и син на видния масон и първи ректор на Софийския университет – академик Александър Балан) и Трайчо Костов (бъдещ комунистически функционер и ерудит, осъден и убит през 1949 от другарите си).
Няколко месеца след като Гешев приключва със средното си образование, България ентусиазирано се включва в Първата световна война (точната дата е 12 октомври 1915). Никола и целият му випуск са задължени да отидат в Школата за запасни офицери, за да научат как да защитават родината и нейното знаме.
Той минава и това образователно изпитание без особени трудности и е разпределен в товарната батарея на 6-ти артилерийски полк край Дупница, макар да изгаря от желание да се включи в далеч по-опасния 22-ри артилерийски. По някое време генерал Георги Тодоров, чичо на Станислав Балан, окичва гърдите му с орден за храброст, най-ниска степен, но за големи заслуги, а като бонус получава и кратък отпуск.
Докато се шляе из София, Гешев е забелязан от орловия поглед на видния столичен адвокат Губиделников, за когото се твърди, че е истинският лидер на кръга около банкера Атанас Буров. Губиделников не губи нито ден, а направо вербува Гешев за агент – със задача да наблюдава внимателно военнопленниците, да му предава всичко, свързано с тях, да ги обгрижва непрестанно и да им прави малки, но запомнящи се подаръци. Сложната концепция на кръга Буров е след войната именно тези чужденци, разнежени от доброто отношение на определени среди по време на плена им, носталгично да вложат капиталите се в съживяващата се българска икономика.
Най-големият проблем за Гешев край окопите са мародерите, които плячкосват всичко, до което се докопат. Това пречи на конкретната му задача – военнопленниците се страхуват да се доверят на който и да е българин, бил той млад, благ и инициативен. Първата “полицейска” задача на Гешев е да издири лидера на местната мародерска група. Но това така и не се случва.
Едва години по-късно той случайно се запознава с мародерския капо ди тути капи – Димитър Чорбаджийски. Това се случва в кабинета на директора на Природонаучния музей проф. Иван Буреш. Вече бившият крадец Чорбаджийски иска да подари откраднатото на царя, за да плати той с него гигантските репарации, които България дължи след войната. Алтруистичната идея не сполучва и Чорбаджийски изчезва в Америка.
След Първата световна Гешев учи един семестър право в Софийския университет, но нещо не потръгва и се премества за година в Рим. По това време в Италия с бодри крачки настъпва Мусолини. Вдъхновен от размаха на фашисткото движение, Гешев става привърженик на крайните действия, което си проличава след завръщането му в София.
Тук той започва работа в полицията (януари 1925). Междувременно са приети Закон за защита на държавата и Закон за администрацията и полицията. По австрийски образец се изгражда Дирекция на полицията. В тази нова ситуация Гешев работи като преследвач-надничар и проследява дейността на противници на правителството на Александър Цанков, като не пропуска да вземе участие в колкото се може повече арести и побоища. По това време само в София са избити над 600 души, сред които са Гео Милев и Христо Ясенов. Гешев се издига бързо в йерархията. За девет месеца взима две категории за агент: III и II. Забелязали усърдието му, в началото на 1930 началниците му го изпращат в полицейската школа към Дирекция на полицията. След успешното й завършване го повишават в групов началник в Политическа полиция – отделение към Държавна сигурност. Там той ще остане до 1944, но вече не само като групов началник, а като завеждащ отделение А – за борба с комунистите.
Впрочем още през 1933 Гешев се внедрява във военен гарнизон в Разлог и разкрива всичко, свързано с местните комунисти – техния комсомол, явките им в София и страната, шифрите и симпатичните им мастила. 20 човека са вкарани в затвора.
След преврата на 19 май 1934 политическите партии са извън закона, профсъюзите също. Следени и репресирани са не само комунисти, а и политици като Никола Петков, д-р Г. М. Димитров, Александър Цанков.
В това размирно време Никола Гешев открива любовта. Някои източници казват, че той се отдавал на поривите си към агентите Гана, Стояна и подобните им, но други твърдят, че в сърцето му имало място само за Веселина Добрева Стоянова, родена в Силистра.
Гешев е абсолютен работохолик, чужди са му и всякакви долнопробно сантиментални чувства. Поради това, а и защото е напълно рационален и пунктуален, личните му срещи са само във вторник, четвъртък и събота. Веселина е с висше образование, но материално затруднена и се решава, след препоръка на Гешев, да започне работа в Държавна сигурност, бюро “Печат”, където отговаря за софийските всекидневници. Така срещите й с Гешев стават по-редовни. Разхождат се по тихите улици и тя тъжно размишлява как той се облича лошо, няма пари и поради тази причина понякога се срамува да излезе навън. Той от своя страна е доста ревнив, прекомерно груб, но понякога и прекалено влюбен – често предлага брак на любовницата си, а тя отказва, вероятно от страх.
И имало защо. Хората говорели всякакви неща за него. Че бил психопат, садист, хладнокръвен убиец. Че специализирал в Скотланд Ярд и в Швейцария, а преподавал в Москва. Бил чиста проба червен дявол, преследващ червени комунисти; изникнал от глъбините на Ада, страшилище от филмите на ужасите с Борис Карлоф. Шепнело се, че систематата му била тайна и строго организирана чрез секретни сътрудници, наблюдения и технически средства, а агентите му най-често били принуждавани да работят чрез изнудване. Извличането на показания пък извършвал по модернистично-инквизиторски маниер: поставял серпентини в ануса, огън в носа, киселина в пубиса, стягал главата в обръч или просто бичувал до кръв. През кариерата си чрез тези методи разкрил над 40 комунистически конспирации и опити за атентати. Лично провел разпитите-мъчения на Никола Вапцаров, Трайчо Костов, Антон Иванов, Атанас Романов, Георги Минчев, Петър Богданов, Цвятко Радойнов (които след това, без Костов, са разстреляни). А на гранддамата на българския комунизъм Цола Драгойчева й се разминало само със задочна смъртна присъда.
Един ден Веселина Стоянова преодолява своя страх и отговаря с ”да” на поредното предложение за брак – и на 19 май 1944 двамата с Гешев се женят. Сватбената идилия по разбираеми причини не продължава дълго. От 9 септември следите на Никола Гешев се губят. Той прави – по всичко личи, че успешен – опит да премине границата и да се спаси. Други висши полицаи са върнати в София, но не и Гешев.
Едва на 12 януари 1946 е подписана заповед за издирването му. На 1 септември 1960 разработката “Овен” е закрита без никакъв напредък.
Една от версиите е, че е върнат, убит и заровен край село Куклен, Пловдивско. Това обаче никога не е потвърдено
