Останалото » Истории
|
BIG in JapanЗа непосветените сумото е занимание, в което охранени мъже с плитки се бутат на нещо като кръгъл дансинг, покрит с пясък. Обаче ние като по-отворени знаем не само че това е сложен многовековен спорт и забавление за милиони японци, но и че след известен спад в интереса, в последната година той преживява видим възход. И една от причините е новата му суперзвезда – българинът Калоян Махлянов-Котоошу
 11 снимки 
|
20 хиляди зрители в залата в Нагоя са притихнали в очакване. Секунди по-късно Котоошу изхвърля от дохиото (тепиха) единствения действащ “велик шампион” в сумото – вечно намусения монголец Асашьорю. Публиката скача на крака, за да приветства своя любимец и първата му победа над йокодзуна. Към българина политат плюшени възглавнички, овации и викове “Котоошу! Котоошу!”. Което, както разбираме по-късно, съвсем не е типично за иначе сдържаната японска публика. Но започва да се превръща в традиция при победите на израсналия във великотърновското село Джулюница двуметров сумист.
Калоян Махлянов-Котоошу завършва турнира в Нагоя миналия юли с 12 победи и само 3 загуби, което води до поредното му издигане в йерархията – в ранг секиваке. Българинът е най-бързо прогресиращият сумист в историята (всъщност от 1958-ма насам, когато е въведена системата с 6 турнира годишно): само след 19 турнира той успява да достигне втория най-висок ранг – озеки. Досега само петима чужденци са ставали озеки, а Котоошу е първият европеец. Церемонията по въвеждането му в ранг на 30 ноември 2005-та се предава по няколко телевизии, а кратката му и смирена благодарствена реч на чист японски е коментирана от повечето големи местни медии.
В последните десетина години сумото бе изместено като любим спорт на японците от по-съвременните игри – бейзбол, футбол, състезанията по бойни спортове К1. Залите, в които се провеждаха сумо-турнирите, все по-често оставаха полупразни: нещо нечувано от векове насам. Напоследък обаче интересът се възражда с пълна сила и причината според коментаторите в Япония е само една – появиха се две ярки нови звезди. Първата от тях – сегашният йокозуна Асашьорю. Втората е неговият най-голям претендент, младият европеец с перфектни обноски и атлетично тяло – Котоошу.
Търновецът е национален герой и любимец на цялата страна. Поставен е на трето място в класация за спортист на Япония за 2005-та (в същата класация за България е четвърти). Всяка негова поява на публично място предизвиква задръствания и тълпи от стотици фенове. Със своите 204 см Котоошу впрочем трудно може да се слее с тълпата. Харесват го не само заради спортните успехи, но и заради външния вид и обноските. Японските медии му лепват прякора “Бекъм на сумото”, но той признава, че не обича това сравнение.
Впрочем медиите го преследват навсякъде почти безуспешно. За да научат повече за детството му, десетки японски журналисти се изсипват в България. Село Джулюница, Великотърновско, където е израснал, вече е атракция, включена в японски туристически справочници като “родното място на Котоошу”. Една от японските телевизии подарява на роднините му сателитна антена, за да могат да гледат на живо турнирите, в които участва. Друга телевизия изненадващо довежда в Япония родителите му за празниците в края на декември. За последните 2 години семейството се е събирало само веднъж за четири-пет дни.
Почивката на Котоошу и другите професионални сумисти е само една седмица годишно. Иначе участват в 6 големи турнира (башо) – три в Токио и по един в Осака, Нагоя и Фукуока, всеки от които продължава 15 дни, като състезателите имат по една среща всеки ден. Между турнирите сумистите тренират и пътуват за демонстративни срещи (последното голямо международно турне е миналата година в Лас Вегас). На 8-ми януари Котоошу започна участието си в първия турнир за 2006-та (и първи, в който ще защитава степента си озеки) – в Токио.
Тренировките във всяка школа започват сутрин в 5 и продължават до 11. Почивен ден е неделя, а в събота се провежда открита тренировка, на която присъстват зрители и спонсори. Първи на дохиото излизат по-низшите по ранг – тези с черно маваши (препаска). По-напредналите (с бяло маваши) имат право да спят до по-късно. От позицията си на един от най-добрите в школата, Котоошу спокойно може да се присъедини към тренировката чак към 8:30, но той винаги се включва поне 2 часа по-рано. Неговият оягата (собственик на школата и главен треньор) Котодзакура дори се притеснява, че българинът не спи достатъчно.
След тренировката, която е толкова изтощителна, че се изморяваме само като си я представим, какво остава пък да я опишем, следва къпане и оправяне на косата – специалният кок (оитомаге) е задължителен атрибут за всеки сумист.
Според традициите, в школата не могат да влизат жени. Прислуга също няма – по-низшите служат на тези над тях в йерархията. Това включва готвене, чистене, пране и търкане на гърба при къпане. Котоошу успява да се издигне достатъчно бързо, за да си спести част от тези иначе вълнуващи занимания. Междувременно научава японски напълно сам. Два месеца след пристигането си държи изпит по езика – едно от задължителните условия, за да му позволят да участва в състезания.
Освен езика и казармените порядки, другото, с което най-трудно свиква, е местната кухня. В първите месеци с недоверие наблюдава как останалите сумисти в школата набиват чанконабе (нещо като висококалорична супа с много видове риба, месо и зеленчуци) плюс ориз вместо хляб. Отслабва доста, но в един момент решава да посегне на доказалите своята ефективност хамбургери и успява да закрепи положението. Днес менюто му не се различава от това на останалите. За сумистите няма диети и ограничения – колкото повече храна, толкова по-добре. Даже бирата и сакето са разрешени. Котоошу обаче не пие.
За да си представим колко изтощителни са състезанията, попитахме колко кила сваля на всеки турнир. Оказа се, че са по около десет.
Иначе срещите продължават обикновено максимум 10 секунди. В тях ключово е съчетанието между концентрация, физика и техника. В началото на срещата противниците извършват поредица ритуални движения: вдигат ръце, клякат и се гледат съсредоточено. Във въздуха няколко пъти се хвърля шепа сол за пречистване на дохиото. Решаващ момент от битката е началото, когато съперниците се гледат накриво – освен, че изглеждат добре пред публиката и камерите, те се стремят да наложат психологическо предимство още преди сблъсъка. Според легендите е имало случаи сумист да се откаже, пречупен именно от “злия” поглед на противника си. Един от упреците към Котоошу е, че не гледа съперниците си в очите. “Какво толкова ще им гледам”, е лаконичното му мнение по въпроса.
Тактиката му засега работи без грешка. Противниците му често са затруднени от разнообразната техника на българина. Калоян е бивш национален състезател по борба, който на 18 години вече има 9 медала от международни състезания. След тренировките по борба често остава на тези по сумо и скоро сменя тепиха с дохио.
На европейското първенство по сумо в Холандия през 2001-ва младият гигант е забелязан от известния селекционер Йоширо Накамото. Японецът вижда голям потенциал у Калоян, запознава се с него и, обратно вкъщи, го препоръчва горещо на йокодзуна Котодзакура – един от най-уважаваните сумисти в Япония, личен приятел на императора. Така малко по-късно Калоян получава покана да се присъедини към изключително престижната школа по сумо Садокатаке. Според правилника всяка школа има право само на един чужденец. За да освободи място за Калоян, Котодзакура се разделя с един от най-добрите си състезатели – кореец, на когото се възлагат големи надежди.
След кратко колебание, в края на лятото на 2002, Калоян заминава за Токио заедно с председателя на българската федерация по сумо Лиляна Кънева, която остава двайсетина дни с него, за да му помогне да се адаптира. Културният, езиковият и всички други шокове идват в повече на 19-годишния талант и той твърдо решава да зареже всичко и се връща в България. Лиляна обаче успява да го убеди да не се отказва от бляскавото бъдеще, което всички му предричат. Важен аргумент е и този, че Калоян вече е дал думата си на Котодзакура, а в Япония думата е повече от всеки договор.
Получил необходимата подкрепа и от близките си, той се връща в Токио след седмица и се залавя сериозно за тренировките. Получава името Котоошу (“европейска арфа”; всички състезатели в тази школа са Кото-, т.е. някакви арфи). Резултатите идват много по-бързо, отколкото са очаквали и най-големите оптимисти. Вместо за прогнозираните 6-7 години, само 3 след пристигането си Калоян вече е сред 10-те най-добри сумисти в света и основен претендент за следващ йокодзуна.
В цялата история на сумото има само 66 велики шампиони. Церемонията по обявяването на такъв е събитие с национална значимост, в което участва лично императорът и се предава директно по националната телевизия. Важни при взимането на решението са не само спортните успехи на сумиста, но и това що за личност е. Великият шампион трябва да бъде пример за подражание, какъвто Котоошу безспорно е за японците. Те го харесват, понеже е винаги усмихнат и любезен, но най-вече заради това, че показва уважение към културата и начина им на живот. На японците, разбира се, им е супер тъпо, че нямат собствен шампион, но изпитват дълбок респект към тези, които са успели да се наложат в техния национален спорт.
Повечето състезатели по сумо са се отказали от живота си в името на кариерата. Те са селектирани още на 12-годишна възраст и оттогава заживяват в школата. Виждат родителите си веднъж в годината и тренират като смахнати с надеждата да пробият и да стигнат до парите и известността. Разбира се, повечето отпадат по пътя. Котоошу обаче вече е стигнал до много висок статут – освен месечна заплата от федерацията (която е около 20 000 долара за озеки), той получава пари от спонсори, основен от които е Мейджи Дейрис, производител на японско “кисело мляко”. Вече има двама прислужника и собствена стая (начинаещите сумисти спят по 30-40 в едно помещение). На състезания го возят с кола, но няма право да си купи своя – известните сумисти са застраховани за огромни суми и рисковете са им забранени.
Всъщност списъкът със забраните е много дълъг. Разрешено на практика е само да се тренира и да се яде на корем. Котоошу почти не бива да се вижда с момичета, защото може да се натъкне на фотографи от жълтата преса или нещо подобно, а скандал би прекратил кариерата му на мига. Задължен е да се явява публично само по кимоно. За дискотека направо не си и помисля. В свободното си време ходи на кино или чати в интернет с приятели от България. А всяка сутрин продължава да става в 5, за да тренира изтощително – и кой знае, може би съвсем скоро ще взимаме интервю от първия йокодзуна, който досущ като нас жестоко си пада по Анджелина Жоли и кебапчетата
