Останалото » Истории
|
Те обичат хоратаРека Руаа в южна Танзания е пълна с гигантски крокодили, които от години се хранят предимно с местни жители. Но възмездието идва. Maxim се срещна с Джеймс Багала – човекът, който тръгна на война с чудовищата, въоръжен единствено с брадва и маймунски труп
 9 снимки 
|
Део Масанджа, висок, едър 30-годишен мъж, гледа тревожно към реката, която осигурява прехраната на голямото му семейство. “Аз съм рибар”, обяснява той. “Риболовът е единственият ми поминък. Тази река е всичко за мен, тя е моят живот. Нямам никакъв друг избор, освен да продължа да ловя риба.” После почесва дясното си бедро. Не може да почеше прасеца, дори и да иска, защото долната част на крака му... липсва. Преди три години, само на няколко метра от мястото, на което се намираме в момента, младият мъж попада в деветия кръг на ада. “Работех си нещо на брега и изведнъж огромен крокодил изскочи от реката и ме захапа за крака.” Крокодилът го завлича във водата, а Масанджа удря главата си в камък на речното дъно и губи съзнание. За щастие, секунди по-късно той идва на себе си и започва да осъзнава какво му се случва. Първата му реакция – която в крайна сметка май му спасява живота – е да впие зъби в окото на звяра. ”Изсмуках му окото”, казва с равен тон Део. “Това е най-уязвимата им част.” Изненадан от неочаквания обрат, крокодилът разхлабва захапката и уплашеният до смърт Масанджа успява да доплува до брега. Но схватката не е приключила. Докато Део се опитва да изпълзи на брега, влечугото го атакува повторно и захапва с мощната си челюст десния му крак. “Успях да се хвана за клона на едно паднало дърво и стиснах здраво с две ръце. Крокодилът дърпаше страшно силно – имах чувството, че ръцете ми ще се извадят.” Десният му крак става все по-безчувствен. Неравната битка продължава цял час, докато накрая други рибари се притичат на помощ и прогонват крокодила. Разкъсаният крак на Масанджа е ампутиран в импровизирана болница в близката джунгла.
Долината на чудовищата
За местните жители по поречието на Руаа, която пресича втория по големина национален парк на Танзания (след Серенгети), вледеняващият страх от шестметровите влечуги е част от всекидневието. Официална статистика няма, но според местните само за последните 7 години крокодилите са убили около 250 души и са ранили над 1000. Осакатените деца и възрастни са честа гледка в близост до реката. Всички те са жертви на малко, ала зверски хищно семейство крокодили-човекоядци.
Иронията е в това, че тези чудовища нямаше да са там, ако не беше една злощастна поредица от случки. През 1958 британските власти в Танзания решават да изтребят всички крокодили в Руаа, за да обезопасят бреговете й. Скоро реката се превръща в истинска кланица, а малкото оцелели от терора влечуги намират убежище нагоре по течението, в богатите на риба дълбоки води на язовир Мтера. Следващите 25 години новата колония крокодили се разраства необезпокоявано, изолирана от света в изкуствения воден басейн. През 1998 океанското течение Ел Ниньо предизвиква проливни дъждове, нивото на водите на Руаа се покачва застрашително, а язовирът започва да прелива. Опасността от катастрофални наводнения в района става съвсем реална. За да избегнат бедствието, властите решават да отводнят преливащия язовир и отварят шлюзовете му за около месец. Така крокодилите, за които в язовира има предостатъчно храна, ”изтичат” в долното течение на реката, далеч по-бедно на риба, и за тях настъват гладни години. Това ги превръща в човекоядци.
Ловецът на крокодили
След първите нещастни случаи жителите на Мтера и другите селища по поречието настояват местните власти да им осигурят закрила от здравите челюсти на новите съседи. Седем години по-късно все още не са я получили. Така те са принудени да разчитат на местния Дънди – 40-годишният Джеймс Багала, известен като най-добрия ловец на крокодили по долината на Руаа. Багала е абсолютно безмилостен към влечугите, и това не е случайно – точно като Масанджа, преди години е жестоко ранен от крокодил, но оживява. От този ден нататък Багала се заклева да изтреби всички крокодили на света. “Това са пратеници на дявола”, казва той с луд, гневен блясък в очите. ”Мразя ги неистово. Единственото, което заслужават, е смърт.”
Ловът
Багала е разработил прост и ефективен метод за избиване на крокодили. За примамка използва труп на бабун, който поставя в капан от стоманени въжета на брега на реката. Капанът е закачен за дърво и стои отворен, подпрян на малки клончета; когато в него попадне крокодил, той се изстрелва във въздуха и влечугото остава да виси, оплетено във въжетата. Крокодилите излизат на брега призори, затова Багала изчаква слънцето да изгрее, след което отива да провери капаните. Крача мълчаливо край него и се чудя какво ли ще каже жена ми, когато се прибера без един крак. Стигаме до едни храсти край брега, откъдето се чуват зловещи звуци. Нещо се е хванало. Ловецът хваща дръжката на брадвата, окачена на колана му. Напредва внимателно, и скоро вижда крокодила. Влечугото е изтощено от отчаяните си опити да се измъкне. Багала се приближава приклекнал, и спокойно започва да търси най-подходящия ъгъл, под който да вкара една брадва в черепа на крокодила. Трябва обаче да се пази от мятащата се бясно опашка и зловещите зъби, защото крокодилът все още има сили да убие човек. Багала обаче е нечовешки професионалист – в рамките на няколко секунди отпуска въжетата на капана, звярът тупва объркан на пясъка, ловецът стъпва с крак върху главата му и му хрясва брадвата в черепа, убивайки го на място, с един-единствен удар. След това местните завличат огромното туловище в близкото селище, където за останките е приготвена клада. В селото посрещат Багала с овации. Но усещането за смърт продължава да витае из въздуха – водите на Руаа все още са пълни с крокодили-убийци, които могат да нападнат във всеки един момент. И жертвата ще е някой от селяните, които в момента се радват – може би за последно.
Само по време на престоя на Maxim в Танзания крокодилите-човекоядци убиха 38 души и раниха още 13. Без съмнение Багала има още доста работа за вършене
