Останалото » Истории
|
Този е много силен!Имахме такава една мъглява идея за филм: млад боксьор кривва от правия път и попада в затвора. После бяга оттам, но го хващат след месец. Той се амбицира и помпа мускули зад решетките, а когато след няколко години го освобождават, става шампион. И както си носехме сценария по улиците, попаднахме в самия филм. Честно
 5 снимки 
|
Време е за тренировка. Митко отива в дъното на 50-метровия тъмен коридор. Двама души остават на пост, за да сигнализират, ако внезапно се появи надзирател. Митко прави лека загрявка. На малко кантарче премерва двама от другите затворници – днес те са неговите тежести. Единият е 62 килограма, другият – 60. С по-тежкия няма какво да се направи, затова другият изпива набързо два литра вода и се изравняват. “Тежестите” се хващат здраво от двете страни на лоста и Митко ги вдига във въздуха. След няколко бързи серии в заниманието се включват други две живи тежести – този път 70-килограмови доброволци.
В Централния софийски затвор няма зала за фитнес, а тренировките са строго забранени. Въпреки това Димитър Димитров тренира редовно в продължение на няколко години с помощта на приятели и откъртена тръба, приспособена за лост. Днес Митко е двукратен абсолютен шампион по културизъм на България, бивш трикратен шампион по бокс и един от малкото хора, успели да избягат от същия този затвор (което по-късно ще му се върне тъпкано, чети надолу). Но за да се стигне дотук, се минава през обрати и невероятни случки, които, докато той ги споделя пред Maxim, ние изслушваме със зяпнали усти и седнали на крайчеца на стола – за да се опитаме да избягаме, ако случайно нещо го разсърдим и реши да си направи упражнение с тръба и свити на осморка редактори.
Завръзката на неговата история е именно в момента, в който се озовава в затвора. И не просто се озовава, а прекарва там голяма част от съзнателния си живот (лежи цели 9 години). Роденият през 1974-та софиянец е бивш състезател по бокс, на когото се възлагат големи надежди. Митко минава през всички възрастови групи и категории, и става трикратен републикански шампион по бокс при юношите (за първи път печели на 16 г. в категория до 48 кг).
Но той предпочита да живее интересно и вместо в класацията на най-успешните български боксьори, попада в Централния софийски. Сега признава, че причината вероятно е в буйния му нрав и огромната натрупана енергия, която не успява да изразходва в залата. ”Знаеш как е на тая възраст. Биехме се в залата, после биехме хората по улиците”. И така младежките му “забавления” логично довеждат до присъда от 2 години и 10 месеца за побои и грабежи.
По онова време Митко все още не е чак толкова едър, но килията му се вижда доста тясна. ”Преди затвора всеки ден имах триразови тренировки и тичах по 10 километра”, обяснява той. Така че е само въпрос на време да опита бягство. Заедно с приятел, бивш джудист, успяват да изровят дупка в стената и една нощ се спускат в двора (“направихме въже от 20 чаршафа”). На пътя им се изпречва часовой, който за нула време е проснат на земята и обезвреден. Взимат оръжието му, за да не ги гръмне в гръб, прескачат оградата и изчезват в тъмното. Обявени са за общодържавно издирване – “въоръжени и опасни”.
И понеже е лято, двамата прекарват един месец на морето, докато полицията претърсва гори, села и всякакви други евентуални скривалища. През деня спят на плажа и се разхождат само нощем, когато няма голяма вероятност да ги разпознаят. Връщат се в София и се свързват с най-добрия по онова време фалшификатор на паспорти, за да им осигури нови самоличности и да напуснат страната. Нещо във веригата обаче се къса и 80 полицаи ги сгащват в засада на Петте кьошета в центъра на София.
Следват две седмици профилактичен бой в полицейския участък и нов престой в затвора при строг режим за първите 2 години. Докато Митко пропилява живота си в малка стая с решетки и без особени екстри (“имах само шише за вода и кофа за тоалетна”), заместникът му в националния отбор по бокс постига сериозни успехи – сребърен медал на световното в Монреал през 1992. Това определено кара бившия шампион да се замисли (“в затвора загубих много време”) и да се захване сериозно с тренировки по фитнес.
На третата година двамата приятели отново решават да избягат. Митко обаче се отказва в последния момент. Приятелят му се измъква, колкото и да е невероятно, за втори път, а бившият шампион остава на топло още известно време. Пускат го с три години предсрочно (от общо 12). “Не знам дали е за добро поведение или защото искаха да се отърват от мен”, горчиво се шегува той.
Вече навън, Митко се концентрира върху спорта. Редовните занимания във фитнеса му помагат да изразходва натрупаната отрицателна енергия. Тренира по 2-3 часа всеки ден, храни се обилно и почива. Хубавото е, че може да избира храната си – за разлика от затворническото меню, в което се набляга основно на боб, леща и по едно яйце седмично (впрочем повечето затворници се отказват, предимно доброволно, от дажбата си и Митко събира по около 500 яйца на седмица; заедно с храната, която му носят на свижданията, някак се справя и за 8 години качва 60 кг мускулна маса).
Когато за пръв път го мерят за състезание, Митко тежи само 33 килограма и е висок около метър. Състезанието е по бокс, а Митко на 11. В момента е 116-118 килограма, висок 185 см.
В последните 2 години е абсолютен шампион на България (шампионите от всички категории се срещат в допълнителен кръг, за да определят абсолютния). Участва на последните две световни първенства и през ноември 2005-та в Пекин заема престижното 8-мо място.
Съперниците му в България завиждат, но и се страхуват от него. В последните години основните претенденти за първото място изобщо не се явяват на републиканското, въпреки че се готвят усилено цяла година. “Като ме видят на кантара в каква форма съм и се отказват”, смее се той. Признава, че е успял да дръпне толкова бързо благодарение на подкрепата на вече покойния Георги Илиев, чийто бодигард е една година. Парите от Илиев осигуряват на Митко спокойствието да работи над себе си. Иначе, както ни обяснява, в България почти няма друг състезател, който може да си позволи да тренира, без да припечелва като охрана или барман.
Културизмът е изключително скъп спорт. “Само храната на един състезател е 1000 лева на месец”. И нищо чудно, като им погледнеш разкладката. Митко яде по 3 кг пилешко месо и 30 белтъка на ден, и – като всички състезатели – поглъща по 10-15 литра вода. Алкохолът и цигарите не са му интересни и не ги употребява. Най-неприятното по време на подготовката са непрекъснатите диети, но след състезание ограниченията падат (”правя си списък с нещата, които ми се ядат най-много и си ги купувам всичките”).
Режимът на шампиона има и хубава страна – спи поне 12 часа на ден. “Много обичам да спя. Ставам, ям и пак си лягам”.
Питаме го за допинга и за злоупотребите с разни химикали, които в световен мащаб са довеждали до смъртни случаи. “Като изядеш две кутии шоколад наведнъж, пак ще ти стане лошо”, леко изнервено обяснява той и допълва, че е малко тъпо точно културизмът да има славата на спорт, в който често се използват забранени медикаменти. “Във всички спортове има допинг. Дори в шаха. Стероидите са скъпи, но има и антистероиди, които са два пъти по-скъпи. Като ги пиеш две седмици преди състезание, дори кръвната проба не може да улови нищо”. И, разбира се, позволяват си ги богатите състезатели и федерации. Другите, образно казано, ядат дървото.
Затова, обобщаваме ние угоднически, е по-добре да тренираш упорито и да взимаш само разрешени медикаменти и препарати, нали така? Митко кима в съгласие. Впрочем той дава консултации по тези въпроси в магазина, който наскоро откри в София. Във фитнеса, където тренира, много хора също се възползват от съветите му. Може би затова планира скоро да изтегли кредит и да открие собствена фитнес-зала.
Като приключваме разговора и сме се отдалечили на безопасно разстояние, вече в таксито, му викаме, че ако точно сега не сме супер заети, бихме го хванали на канадска и яко бихме го ступали, щото сме в много добра форма. Обаче той не ни чува, защото е останал вътре във фитнеса. Има късмет това момче, верно
