Останалото » Истории
|
Футбол, бира и тъмнокожи мръснициДа, тук са точно тези три фундамента на мъжкия вкус. Иначе, формално погледнато, нашият прия- тел от британския Maxim Джонатън Франклин се заби в Манаус, т.е. в бразилската дълбока провин- ция, за да присъства на пеладао – най-еро- тичното футболно първенство в света
 5 снимки 
|
Втори ден съм в Рио и умората от полета като че ли е отшумяла окончателно, не без помощта на около осем бири. Целта ми обаче не са бирите, или поне не основната. Пристигнах в Бразилия, за да опозная отблизо бразилския аматьорски футбол. Повечето хора си мислят, че за да му се насладиш, е достатъчно да се помотаеш по Копакабана и околните плажове. Това е вярно само донякъде – защото истинският аматьорски футбол, при това – гарниран с още повече женска плът, е в Манаус, 1,6-милионен град в самото сърце на Амазония. От Рио дотам са само някакви си четири хиляди километра, но какво може да спре лобюпитен репортер, устремен към най-еротичния футболен форум в света? Четиридесет минути след като самолетът каца на манауското летище, вече съм зарязал бирата и държа в ръката си чаша добре изстудена кайпириня. И то не мизерния полуфабрикат, който очакваш да ти сервират на всяко летище, а съвсем истинска – с едър резен зелен лимон, покрит със захар и блажено удавен в кашаса, бразилската “огнена вода”. Тя изглежда достатъчно силна, за да изстреля совалка в открития космос, но най-често се задоволява да изстреля там и без това легендарното либидо на бразилците.
Другата ми ръка гали стегнатия, шоколадовокафяв корем на Жаклин – местна девойка, която явно много обича да се сприятелява с чужденци. Погледът ми се спира върху татуировката й, която пълзи надолу, потъва зад ципа на джинсите и – ако пофантазираме малко – се гмурва още по на юг, в минатюрните й бикини. Разговорът ни се върти около любимия спорт на синовете на западната цивилизация – изневярата. “За вас, англичаните, изневярата е ужасно нещо, така ли?”, чурулика Жаклин с очарователен португалски акцент, всмуква шумно през сламката от леденостудената си кола и дългите й пръсти започват да се катерят все по-нагоре по бедрото ми.
Това с “Жаклин”, разбира се, си го измислих. Няма никаква Жаклин, поне засега. Неделя е и всички футболни запалянковци се стичат към местните игрища, стискайки палци за победата на любимия си отбор в ел пеладао – най-големият аматьорски футболен турнир в света. Запознавам се набързо с някакво друго момиче, което не се казва Жаклин, и я каня да ме придружи на мачовете. Не щеш ли, тя се съгласява. Оказва, се че в Бразилия не само мъжете, но и жените си имат любими отбори; подкрепят ги с френетичен микс от възторжени викове, гримаси и спонтанни изблици на истинска радост, които превръщат всеки мач в пълно с адреналин, неповторимо изживяване. За да стимулират по-добре любимците си, бразилските девойки се тълпят край игрището, облечени в оскъдни потничета и възможно най-късите поли, които откриват хубава гледка към дългите им, загорели крака. В крайна сметка и това не е мит – повечето млади бразилки наистина са с дълги и загорели крака.
Голяма част от играчите в манауския турнир излизат на терена боси, облечени в същите мръсно сиви работнически униформи, с които бачкат през седмицата. Наблюдавам с интерес как от току-що спрелия наблизо раздрънкан фолксваген-костенурка се измъква огромен здравеняк – това, както разбирам по-късно, е вратарят на единия от отборите и вероятно е пътувал дотук, сгънат на две. След него от колата изпълзяват няколко по-слабички бразилски младежи, които носят мрежи, топка и една омърляна скара. Следва ги момиче, което спокойно може да е следващата Мис Свят, нищо че в момента не е в рокля на Валентино, а с маратонки, фланелка с номер отзад и апетитно опънати по стегнатия й задник бикинки.
Макар и аматьорски, мачовете в манауската джунгла са пълни със съспенс и красиви изпълнения. Момчетата на терена не се спират през целите 90 минути. Изстрелите към двете врати са мълниеносни и следват един след друг. В един момент топката е във въздуха, а в следващия, буквално докато мигнеш, вече е била изстреляна с шут в противоположната посока. Нерядко – и в мрежата на противниковата врата, с изумителна точност. Понякога събитията се развиват толкова бързо, че вратарите дори не разбират какво им се е случило, преди да видят противника в импровизиран танц на радостта след гола.
Зрителите седят на циментовите стъпала (пейки няма, да не говорим пък за седалки), крещят, смеят се, хрускат бананов чипс (точно така, бананов чипс – пържени до твърдо парченца плод) и пият леденостудена бира Skol. За тези мачове не се плаща вход, не се продават сувенири и програми. В сравнение с тях дори зареденото със съспенс бразилско официално първенство изглежда фалшиво и стерилно.
Жегата в този район е толкова непоносима, че играчите често правят петминутни почивки; някои дори се изстрелват да вземат по един бърз душ. “Бразилците са женени за футбола. Познавам хора, които спят с футболни топки под главите си вместо възглавници”, обяснява ми един приятел-американец, който отдавна е сменил гадния студен Мичигън с доста по-приветливата Бразилия. “Футболът е в кръвта им и могат да ритат навсякъде – дори на някое миризливо бунище. Разчистват малко място, правят си топка от намачкан картон и почват”.
Koето ми припомня, че съм дошъл тук да науча повече за, както споменах, най-големия футболен турнир в света – “el peladao”. И как няма да е най-големият - в него участват около хиляда отбора и близо шестнайсет хиляди играчи. Пеладао има и още една интересна особеност, която го отличава от всички останали футболни шампионати – всеки отбор трябва да има собствена кралица на красотата, която го придружава навсякъде и дефилира пред и без това разгорещената публика. Тя може да бъде хипер секси, недотам секси или просто най-обикновено момиче – няма значение. Важното е да е най-голямата му фенка.
Ако един отбор се провали в турнира и отпадне, неговата мис може да го спаси, като се представи добре в конкурса за красота, който на пеладао тече паралелно. През 1998 отбор на име “Аякс” (естествено, че е кръстен на холандците; бразилците нерядко идолизират европейския футбол по същия начин, както ние – техния) беше елиминиран в един от първите кръгове, но с малко помощ от щатната си красавица се завърна в шампионата и в крайна сметка дори го спечели. Как? Ами заради сложната система от правила, според която, ако красавицата на даден отбор завърши на еди-кое си място и спечели еди-колко си точки, някакъв брой от тях се записват на отбора и той има шанс да продължи напред в турнира. “Бразилците са лудо влюбени в три неща – футбола, жените и бирата”, казва усмихнато Дисика Калдерадо, собственичка на местната PR-агенция Калдерадо Къмюникейшънс (и един от спонсорите на пеладао). “Когато събереш и трите на едно място, става страшно”. Всяка кралица на красотата представлява не само своя отбор, но и определен квартал или село, от което идват играчите. Ето защо, съзнателно или не, красавицата-талисман и играчите нерядко си приличат по нещо. Например един от отборите, съставен изцяло от едри и мрачни местни бодигардове, водеше и доста едричка за възрастта си кралица. Друг пък, съставен изцяло от гейове, изпрати на конкурса за красота истински, адски красив (с извинение) травестит. Тимът на миньорите на Манаус е наел за представителка известна местна стриптийзьорка, а кралицата на красотата на отбора на бразилската католическа църква пък е единствената, която не е само по едни нищо и никакви бикини. “Освен атрактивни, конкурсите за красота по време на пеладао са и хитър начин за подтискане на евентуални ожесточени сблъсъци между запалянковците на противниковите отбори”, обяснява ми Арналдо душ Сантуш – приятен мъж с елегантно посивели слепоочия, който – освен професионален футболен коментатор – е и един от основните организатори на бразилското първенство за аматьори през последните десет години. Според душ Сантуш феновете на падналия отбор по-лесно преживяват поражението, защото знаят, че тимът им все още има шанс да се върне в първенството – заради прелестите на своята мис. “На конкурса за красота може да се яви всяко момиче, няма никаква дискриминация – тази година например за първи път имахме бременна кралица. Честно казано, момичето може да е всякакво – красиво, грозно, дебело или слабо, няма значение. Важното е конкретният тим и неговите фенове да си я харесват. Ако реши, може дори да се разхожда около терена чисто гола”.
Е, кажи ми как при това положение от бразилския аматьорски футбол да не тръгват най-добрите футболисти в света?
