Останалото » Истории
|
Мъже без чорапогащиMaxim наистина обича служителите си. Този път награди своя Васко повече от щедро, като му уреди да участва в мъжко еротично шоу
 8 снимки 
|
Събота
Време за теоретична подготовка. Гледам за двайсти път британската комедия Време за мъже, защото да те изпратят на мъжко шоу не е малка чест. Искам да се представя добре, какво толкова.
Понеделник сутрин
Тръгвам по магазините, за да купя първите си прашки. Досега не си бях купувал прашки. Приятелката ми идва с мен, за да ме съветва. Спираме се на мъничък черен чифт за около седем лева. В България дори екипчетата за мъжко еротично шоу са на напълно достъпни цени. Как да не обичаш България? Отбелязвам си да не емигрирам.
Понеделник следобед
Чувствам, че май не съм съвсем във форма. Половин тенджера леща с бял хляб като че ли не е най-доброто решение. Решавам да заякна малко и правя 5-10 лицеви. Шест, всъщност. Не е зле.
Вторник, 22:00
Репетиция в Иван Вазов. (Кварталът, не театърът.) Момчетата от Show Dangers са готини, в смисъл, че ме окуражават. “Танцьорче си! Танцьорче си!”, цъкат те с език. Чувствам се особено. Разбирам, че Maxim ме награждава за добре свършена работа, но все пак... Духът ми се повдига, когато разбирам, че Дейнджърс имат в репертоара си 28 различни танца със заглавия като Троя, Туземци, Бабичката и т. н. Утре вечер ще играят четири. Аз участвам в Бабичката! Егати хубавата награда!
Сряда, 24:00
Влизаме в дискотеката в Студентски град. Ужас. Пълно е с народ. Все пак е сряда вечер. Тези хора не са ли на работа утре, на лекции?
Сряда, 00:30
Преобличаме се в нещо средно между канцелария и склад. Момчетата ме подлагат на изпитание, като пускат порно на телевизора. Бойно кръщение? Притеснен съм. Да не би да... О-о, мамка му. Надух прашките. Прикривам се с горнище от анцуг.
Сряда, 01:30
Ето го и моят номер. Бабичката съм аз. Танцьорите го играят лоши момчета от квартала, с прашки (само че от онези за стрелба, не за обличане), а аз ги гоня. В един момент захвърлям “престилката” и “забрадката” и им показвам какво могат по-старите и по-опитни хора. Писъци от публиката. Ужас? Или неподправена радост? Не знам. Придърпвам една от най-готините мацки и танцувам с нея. Тя не се дърпа. Чудо!
Сряда, 02:00
Кулминацията. Танц с хавлии, в който трябва да свалим прашките. Дейнджърс ми подшушват, че не е прието да метна прашките в публиката, а да ги увия около ръката си като ластик. Танцът почва. И аз свалям прашките, барабар с професионалистите. През цялото време се моля да не ми падне хавлията, но се справям. Все още ми е притеснено. Не можеше ли да ми дадат 200 лева поощрение, вместо да ме награждават с мъжки еротични танци?
Сряда, 02:25
Танцувам в сандвич от много яки гърли. Христофор, или “Мистър Крис” – шефът на трупата, отива при диджея и организира конкурс за най-страстен танц. Печелим го с моята партньорка! (Дейнджърс май го бяха нагласили това, ама знае ли човек, може пък да съм новият Брад Пит.)
Сряда, 02:45
Вече съм сред публиката, облечен от глава до пети в моите си дрехи. Нито една мацка не се хвърля на врата ми. Разбирам ги – и аз бях стеснителен като по-млад
