Останалото » Истории
|
Умирай трудноВ много песни се пее как не може без жена да се живее. Глупости! Без жени може да се изкара много по-дълго, отколкото без някои други неща (ние знаем най-добре). Чети сега надолу, за да разбереш какво би станало, ако внезапно изчезнат въздухът, водата, манждата и сънят
|
Без въздух
Въздухът най-лесно може да изчезне с помощта на примка, която така или иначе ни чака в банята в офиса при определен брой редакционни грешки. Тук обаче не говорим за обесване, където си е ясно какво ти се случва, а за моменти, в които по някаква причина ти прекъснат достъпът на въздух. Първата минута концентрацията на кислород в кръвта пада. Мозъкът забелязва това, но първоначално не реагира и се държи уж е на твоя страна. На втората-третата минута обаче идва тъпото – почваш да се задушаваш. Отначало искаш да вдишаш инстинктивно кислород. После, също толкова инстинктивно, се опитваш точно обратното: да издишаш излишния въглероден двуокис. Крайниците ти започват да треперят, като имай предвид, че за мъж това хич не е секси и може доста да се изложиш пред дадени момичета, които наблюдават как се задушаваш. На четвъртата минута дишането за малко спира – една по една клетките на дихателния център в кората на главния мозък си казват “ебати глупостите, чао”. На петата минута организмът се опитва отново да вдиша въздух – и възниква така нареченото терминално дишане, т.е. нещо като последен опит. Белият дроб се свива и отпуска сам, конвулсивно, без връзка с главния мозък. След още две-три минути един чичо с крила те пита ти прелюбодейства ли много в тоя живот, уби ли някого и т.н.
Тренирай, за да оживееш
За да имаш въобще някакъв шанс, трябва да приучиш организма си към недостиг на въздух. Тренирай вкъщи равномерно “дълго” дишане, при което времето на издишването е два пъти по-дълго от времето на вдишване (виж, сигурно имаш хронометър на телефона си). Дишай с гърдите, а не с диафрагмата, и при издишване отпускай максимално цялото тяло. Когато усвоиш “дългото” дишане, в екстремни ситуации ще издържаш без въздух два до три пъти по-дълго от средния, нетренирал кюстендилец. Овладей обаче и техниката на хипервентилацията. Това е най-простият начин да преживееш още 30-40 секунди (жива далавера, защото 30-40 секунди са си цял полов акт, поне според нас). Преди да задържиш дишането, направи няколко дълбоки вдишвания-издишвания. По този начин изчистваш белите дробове от въглеокиси. Мозъкът започва да изразходва лека-полека резерва си от натрупан в кръвта оксихемоглобин и не настоява моментално да вдишаш отново. Докато разбере, че е измамен, може да мине още една допълнителна минута (ехаа, време и за цигарка след акта).
Без вода
Водата ти е крайно необходима, не само защото бълбука смешно в стомаха под формата на бира по време на секс и развеселява допълнително партньорката (и без това развеселена от размера ти). От вода като че ли най се нуждаят кожата и бъбреците. Кожата изпарява заедно с водата излишните соли-моли и т.н., а бъбреците разтварят в нея токсините. Ако тези два процеса спрат, не те чака нищо добро. На шестия час след началото на жаждата устата ти започва да пресъхва и ставаш раздразнителен, като сутрин след препиване. Токсините вече тровят ли, тровят мозъка. Появява се необяснимо безпокойство, което ти преебава жестоко летния ден, изпълнен с оптимистично чуруликане и мамещо слънчице. На второто денонощие кожата става суха и гореща. Очите потъват в очните орбити по един много селски начин, а като цяло ти се иска зверски да сръбнеш поне една капка вода. Появява се световъртеж. Четвърти-шести ден: ако още не си припаднал, не се тревожи, а виж как смешно ти се е подул коремът, как кожата ти е загубила всякаква еластичност и е покрита със ситни прашинки от соли. Краят на втората седмица горе-долу е и твоят край – с уговорката, че обстоятелствата също са важни. В пустинята например е по-трудно, отколкото в Обеля 2.
Тренирай, за да оживееш
За да премериш сили с природата и да докажеш, че това жаждата не може да те разклати, не е нужно да си в пустиня. Обезводняване можеш да си изработиш и в ежедневието: по време на секс-маратон, след препиване, безсънни нощи в офиса или спортуване в адска жега. Почни да се готвиш отрано. Пий вода през 15 минути, в много малки количества (примерно една глътка), но общо за денонощието трябва да постигнеш 3-5 литра, нищо че не си жаден. Хубаво е да знаеш, че водата, отложена в пикочния мехур, вече е изключена от водообмена в организма и това, че задържаш урината, не значи, че не се обезводняваш; т.е. ако катастрофираш на Дакар и вече трети ден не идва никой, си пикай спокойно в дадено канче и пий. Първите ден-два може да измамиш жаждата като смучеш кисели бонбони или кристалчета сол (може и собствената си или чужда пот, помоли колежката да тренирате заедно). Това повишава слюноотделянето, устата е влажна и жаждата отстъпва. Следвай обаче три прости правила. 1. Икономисвай водата. Даже по-добре първия ден въобще да не пиеш, а следващите дни пий по половин литър на малки дози и по-добре по време на хранене (ако има такова, ако няма – виж надолу). Водата, изпита наведнъж и в голямо количество, предизвиква силно потоотделяне и усилена работа на бъбреците, поради което ще си отиде бързо. 2. Икономисвай енергия. Т.е. ако си в екстремна ситуация без всякаква вода, не говори, мърдай възможно най-малко, дишай само през носа, а ако се наложи да ходиш, ходи много бавно, все едно не ти се ходи никъде. Това ще икономиса още 200-300 мл безценна течност.
Без храна
Времената, когато гладът и авитаминозата масово косяха из Третия свят, като че поотминаха, макар че и в момента 40 от всеки 1000 смъртни случая на планетата са от глад. Когато останеш без всякаква храна, в течение на три денонощия гладът постепенно започва да расте като една бавна, болезнена ерекция. В мислите ти настъпва хаос. Организмът се държи, защото изразходва запасите от разтворени в кръвта въглеводороди. На втория етап, който може да продължи от една до пет седмици (зависи колко си дебел), организмът започва да “яде” както мазнините, така и белтъчините от собствените си мускули. Енергията, получена от “самоизяждането” обаче, стига едва-едва да поддържа нормална телесна температура (разбира се, ако наоколо е нещо като 20 градуса, а не минус шест). Към третата-четвъртата седмица чувството за глад изчезва. Дъхът ти замирисва на ацетон, все едно току-що си гаврътнал лакочистителя на мама, а крайниците се подуват, което значи, че разпадането на белтъчините в мускулната маса напредва зловещо. Възможно е да настъпи “гладно разстройство”, с което организмът да се постарае да се избави от, да кажем, четвърт кило токсини под формата на говна. До следващия етап, който трае още една-две седмици, доживяват малцина. Тези редки щастливци в последните си дни изглеждат гладки и окръглени като Сашка Васева – това се дължи на отока на тъканите. Дишат дълбоко и равно, гледат тъпо (не като Сашка), и лежат неподвижно. За какво мислят тези герои в дванайстия си кобен час? (Отговор: бахли му майката?)
Тренирай, за да оживееш
Хитър начин да се подготвиш за принудително гладуване е да си пуснеш брада, а после да почнеш да се тъпчеш лакомо и свински с въглехидратни храни, например хляб. Трохите и другите парченца храна, които заседнат в брадата, ще ти помогнат да издържиш два-три дни повече. Разбира се, има и други начини. Приучи се да пиеш повече вода, по-възможност топла. Тя се задържа по-дълго в стомаха от студената, дори създава хубаво моментно чувство за ситост (т.е. предполагаме, че имаш вода под ръка, само храна нямаш). Освен това, ако се стигне до “самоизяждане”, така е по-лесно да изхвърляш токсините. Ако още от казармата си свикнал да ядеш по едно и също време, престани поне месец преди принудителното гладуване. Когато мозъкът ти привикне към факта, че между две хранения може да минат както три, така и тридесет часа, той няма да реагира така бурно, да ти създава ужасно чувство на глад и въобще да киселее жестоко. Запомни най-главното: недей да хабиш калории, т.е. не се движи, а кротко се надявай да дойде някой да те избави от гладуването. Когато това стане, не се нахвърляй на храната. Излизането от гладуване може да стане само под надзор на лекар. Не преяждай, а привиквай към храната, като постепенно увеличаваш количеството, примерно с една супена лъжица на ден. Ако си много гладен и решиш да изядеш лекаря, това трябва да стане бавно, на малки парченца, като започнеш от тлъстините, а след това минеш и на мускулната му тъкан.
Без сън
Нормалният човек, ако иска да остане такъв изобщо, може да си позволи безсъние само три денонощия. За това време в организма се изчерпват окончателно хормоните серотонин и допамин и ставаш раздразнителен и зъл. Мускулите не са почивали и започват да работят много зле. Както винаги, първи страдат най-малките и слабите – мимическите и очните, затова е възможно да се появят нервни тикове и двойно виждане. На третото денонощие, ако, разбира се, ти провърви, можеш да видиш две-три красиви халюцинацийки. (Понякога даже с функция “картина в картината”: върху онова, което виждаш в реалността, се наслагват сенки и сънища.) На четвъртото-петото денонощие организмът престава да произвежда имуноглобулин, необходим за борба с инфекциите, а температурата на тялото постепенно пада до обезпокоителните 35,5 градуса. Почват припадъци и нервни разстройства. Работата може да стигне до кома. На десетото денонощие, по правило, настъпва мъчителна смърт. Срещат се впрочем щастливци (макар и много рядко – за цялата история на медицината има само три документирани случая), които в този стадий са застигнати от тъй наречения “синдром на мозъка на делфина” – полукълбата на мозъка заспиват едно след друго, като се редуват. Човек си мисли, че бодърства, но половината му мозък спи.
Тренирай, за да оживееш
В момента на планетата има около 14 000 души, които не спят изобщо, или почти никак. Не бързай да им завиждаш и да им искаш телефоните: няма да ти работят извънредно, защото имат отоци и дегенеративни мозъчни изменения. Да, дълготрайната и необяснима загуба на съня е индикатор за сериозни изменения в работата или анатомията на мозъка. Така че, ако редовно страдаш от безсъние, бъди така добър да се обърнеш за помощ към лекар. Иначе, ако просто искаш да не спиш много, за да имаш повече време, раздели съня си на три части: през нощта 2-3 часа, а през деня – още два пъти по 40-60 минути. И любимият ни момент – никакви физически натоварвания, ако не искаш да ти се доспива. Иначе имаме цяла торба със съвети как да постигнеш вечен сън, но за това някой друг път
