Останалото » Истории
|
Бау-бау, това май не е пудра-захар, а?В граничните ни зони наркотрафикантите се надлъгват с митничарите в сложен вариант на “тука има, тука нема”. В отбора на добрите обаче участват и 24 специално обучени супер кучета- наркотърсачи! Отидохме да чуем дружелюбното им “аф, аф” (бяхме чисти като вагинална сълза) и да разберем най-важното за тях
 12 снимки 
|
итничарите не крият, че наркотрафикантите винаги са по-напред от тях и все измислят нещо ново, освен вече изпробвани (очевидно неуспешно) укрития като топки за боулинг, зелка (торбичката хашиш се поставя в малка зелка, която расте и постепенно я обгръща с листата си), водолазен костюм (кокаин между пластовете неопрен), тубички паста за зъби, кутии прах за пране и т.н. “Мулетата” обаче все още нерядко използват и “класика” – крият дрогата в специални колани, опасани около кръста, а не са изчезнали и т.нар. “гълтачи”, които просто... глътват опаковката, докато минат границата, а после я изсират, пардон – излиза по естествен път. Отначало си мислехме, че пред изобретателността на трафикантите и кучетата са безпомощни, но се оказа, че грешим. 24-те митнически песа помагат, и то не на шега. Как точно? Начините са не един идва, и е доста сложно. Да вземем едно от най-важните им предимства – само на Капитан Андреево примерно минават около 800 ТИР-а дневно, така че водачът на кучето (също специално обучен, за да се превърне в железен професионалист) селектира подозрителните превозни средства и пуска кучето да ги обдуши, спестявайки страшно много време, нерви, хамалогия и съответно пари – ако нямаше кучета, митничарите трябваше да разтоварват ТИР-ове с тонове стоки, да проверяват щателно всичко и после пак да ги товарят. Ето защо, подобно на рентгена, кучетата-наркотърсачи нямат алтернатива. Те душат както за леки (хашиш и марихуана), така и твърди наркотици (кокаин, хероин, амфетки, опиум, екстъзи). За да ги “обезвредят”, трафикантите най-често използват разни подправки (червен пипер, черен пипер, чубрица), дори кафе. Според митничарите обаче това са глупости и кучето е толкова добре подготвено, че няма как да бъде заблудено. И вероятно са прави, защото само сред случаите, които ни споменаха набързо (ходихме на Калотина и на летище “София” да ги питаме), има 70 кг марихуана, открити в сандък, покрит с развалени банани и вмирисани скариди! В друг случай пък заловили 600 кг кокаин на пристанище Варна: трафикантите толкова се изсилили да заблудят кучетата, че прекалили и се получила супер кретения – от контейнер с дънки се разнасяла остра миризма на... горчица.
Обонянието на повечето кучета-наркотърсачи работи безотказно на разстояние три и повече метра. Сигурно се сещаш за един уникален случай преди няколко години, който митничарите ни припомниха – на летището едно от кучетата минава покрай някаква врата, изведнъж се връща и почва да драска по нея. Водачът го пуска в помещението и стигат до статуетка, на вид без особена художествена стойност. Кучето обаче е превъзбудено. Служителите решават, че вътре в статуетката има кокаин и я дупчат с дрелки, но видимо е куха. После я дават за изследване и се оказва, че самата статуетка цялата е изработена от 3,5 кг кокаин! Така и в този случай четириногият “митничар” се оказва непоклатимо прав.
Разбира се, понякога стават и грешки, но като цяло грешките не са “кучешки”, а предимно човешки. Веднъж например, след като разкриват хероин в частен автомобил, колата е продадена на търг, както си му е редът, а парите отиват в държавния бюджет. Човекът, спечелил търга, пътува в чужбина с новото си возило и на словенско-италианската граница в колата намират... още три кила от онзи хероин! Очевидно в еуфорията митничарите не разкостили добре колата; хубавото е, че невинният гражданин полежал малко в затвора, но после нещата се изяснили и го пуснали.
Единствената база за обучение на митнически кучета на Балканите (ако не броим онази в Турция) е в Балчик, където кучетата имат възможност да се срещнат с големи количества истински наркотици. Посетихме и нея. Водачът и кучето се обучават съвместно, дори и двамата да имат предишен опит, защото едно от най-важните неща е да направят тандем, т.е. да се сработят перфектно като двойка. Обучението почва, когато специално набелязаните кучета са на година-година и половина; подбират ги такива “игриви”, енергични, с добре развит ловен инстинкт. Основната “играчка” в тренировките е 20-сантиметрова пластмасова тръбичка, в която се съдържат примерно 20 г хашиш (по-точно, ползват хашиш от вида “зелен турчин”, което звучи вкусно); наричат я “играчка”, защото всичко за кучето трябва да изглежда като игра, като един вид малка циркова постановка. Водачът дава на кучето да захапе тръбичката с наркотика, прави се, че се мъчи да я издърпа от устата му, след което я пуска и с възторжени викове трябва да му даде да разбере, че е много доволен от него, т.е. то да усети, това, дето мирише така вътре, е “трофей”. Горе-долу като при малко дете, само че водачите трябва задължително да пискат възхитено на висока нота, т.е. на фалцет (оказа се, че има водачи, които се провалят, защото им е трудно да го правят или пък смятат, че е под тяхното достойнство). По принцип кучето трябва да получава похвали непрекъснато, ласки, прегръдки и, разбира се, възнаграждение – веднага след свършена работа. Така връзката водач-куче укрепва, а кучето скимти от радост – почти като нас, когато открием домашна наденица в багажа на вуйчо Митко от Брусарци, когато ни дойде на гости в офиса. Разликата е, че не ни дават награда
