Останалото » Истории
|
Чиста работаНово Maxim-приключение: нашият Васко реши, че с едни нищо и никакви хонорари от Maxim не се живее, затова реши да припечели нещо отгоре. Как? Като се включи към едни циганета и, учтив и красив, почне да мие стъклата на колите по кръстовищата. С немски разтвор, естествено, не с кво да е
 9 снимки 
|
Бизнес идея
Петък е, 31 март. Събуждам се с бизнесплан в главата и много сополи в носа, поради шибан алергичен ринит. Отдавна не е валял дъжд и столицата тъне в обичайния прахоляк. Автомобилите също, затова аз, все едно не съм Васко, а Суперваско, тръгвам да мия стъклата им, и по-точно на тези, които се движат по бул. Евлоги Георгиев в посока Орлов мост и се купчат в задръстването долу на Графа. По пътя пукам гума, което доста ме разкиселява, затова се появявам начумерен и с мръсно под ноктите. Като истински стъкломияч.
Моите черни братя
В найлонова торбичка нося бутилки от минерална вода, чиито капачки съм пробил с пирон. Взел съм и едни стари ръкавици, които да ми придадат профи облик. Като стъпка първа, за да не стават грешки, се запознавам с местните “професионалисти”; не приличат на роми, а на чистокръвни цигани, и веднага ме наобикалят като тъмни лунни човечета Нийл Армстронг. Понеже съм комуникативен, бързо постигаме съгласие за взаимопомощ и сътрудничество, особено след като преливам част от немския разтвор за чистачки, който специално съм си донесъл, в празната бутилка на един колега. Време е за работа. Облякъл съм хубава фланелка, купена чак от Ню Йорк. Нося също шапка, очила и цялата учтивост, която имам на склад вкъщи. Няма начин да не успея. Светофарът светва червено, но за моя бизнес план това си е направо тревнозелено. За първи път съм в такива отношения със светофарната уредба. Зеленото е застой, почивка, а червеното – действие, движение! Елате, мръсни коли!
Диалог
– Да ви измия стъклото?
(отрицателно поклащане на пръст)
– Да измия ли задното?
– Не! (категорично)
– А безплатно?
– Казах “не”!
И така 5-10 минути. Тоя бизнес май е в стагнация. Изведнъж обаче получавам откровен съвет от колегата, който мие с моя немски разтвор: “Бате, с тия хубави дрехи и очила нема да ти дават пари!” Свалям очилата, но не и учтивата форма на обръщение.
Кинтите, т.е. кинтата
Да. Заинатил съм се, че вежливостта е моята запазена марка, но вежлив или не, за два часа висене на едно от най-оживените кръстовища в родината изкарвам лев и десет. Един чичо ми даде 50 ст. Една добра леличка ми даде две по 10, а останалите 40 стотинки (две по 20) намерих в тревата. Може би някои потеглящи шофьори са искали все пак да проявят коректност и са ги хвърлили.
Някои изводи
Ето как не само спечелих цял лев и десет, но и следния авто-социо-житейски опит:
– 90% от шофьорите нямат смелостта да те погледнат в очите, когато отказват учтиво предложение за хигиенизиране на прозрачната част от возилото им. Преобладава мануално-конклудентния начин на общуване
– новите и хубави коли винаги са чисти
– докато миеш прозорци на кръстовище, можеш да се запознаеш с някой приказлив таксиметров шофьор, но не и с мадама, която кара кола, хубава като нея самата
– циганчетата са от гр. Стамболийски и всеки ден пътуват с влак, за да мият софийския автопарк. По техни думи, от 10 до 17 ч. изкарват средно 5-6 лева
– хората, които карат трошки, са по-любезни и щедри
– две изречения, ако искаш да откажеш на цигането (или пък на мен, ако ме видиш пак да мия стъкла): “Тъкмо отивам на автомивка” и “Мани я тая барака, не заслужава миене”
– пази се от задната чистачка! Обзема я ревност и се опитва да саботира труда ти
– климатиците разделят хората
– немските разтвори са много качествени
– Европейският съюз трябва да отпусне пари за миенето на стъкла по светофарите, иначе не виждам как този бизнес ще потръгне
