Останалото » Истории
|
Чисто нови двайсетачкиФалшиви двайсетачки. И стотачки. Представяме ти истинската история на най-прочутия български фалшификатор на долари! (Обаче не се вдъхновявай много-много, щото могат да те вкарат в затвора и все ще се намери някой да те снима с телефона си как му правиш стриптийз)
 8 снимки 
|
През 1968-ма един писател от Кюстендил на име Хаим Оливер печели II-ра награда в конкурса на МВР за приключенска и разузнавателна литература с романа Фалшификаторът от Черния кос. За нула време кримката става тотален хит. Отпечатана е от Народна младеж в поредицата “Библиотека Лъч 69” и филмирана от БТ. Второто й издание е през 1984, когато авторът вече е име – той е написал доста детски книжки, сред които Федерацията на династронавтите, плюс малко фантастика (Енерган 22); автор е на сценария на филма Ешелоните, в който Тодор Живков е обявен за спасител на българските евреи, и на още два – на Вълчицата и Рицарят на бялата дама. Оливер умира през 1986-та.
Почти 40 години след издаването на Фалшификаторът... обаче, все още битува една сериозна заблуда – кой е прототипът на главния герой.
(Друга заблуда за тези, които не са чели книгата или са задрямали на филма е, че действието в романа се развива в ханчето Черния кос край Вакарел, Софийско. Но за това сега нямаме време.)
В романа фалшификаторът е хермафродит от варненското село Здравково на име Тоньо – Тони Кръчмаров. Господ го направил уродлив, в замяна му дал специфичен талант.
Заради гениалните му способности, а и заради съвпадението в инициалите, постепенно сред феновете на книгата се налага мнението, че прототипът на Тони е Тодор Кривналиев – реален и мегаталантлив измамник, превърнал се в легенда.
Обаче не е така. Хермафродитът си е напълно измислен. Кривналиев наистина присъства в книгата, ала с второстепенна роля. Героят, вдъхновен от него, е Иван Бонев-Лорда, който е убит в самото начало на повествованието.
Но истинската история на Кривналиев наистина е достойна за отделен роман. Когато беше в България, писателят Лий Чайлд (същият, дето вкара в своя книга персонаж на име Слави Трифонов) дори спомена, че е заел това-онова от нея за трилъра си Място за убиване.
Тази история започва в село Вятово, Русенско, на 7 август 1907-ма. Според архивни полицейски сводки Тодор Ангелов Кривналиев е мургав, тъмнокос, с кафяви очи. На единствената снимка, която се пази в Музея на МВР, той е по-скоро блед, но това като нищо може да е от затворническата атмосфера. Завършва едва ІV отделение, учи малко в цинкографско училище. Твърди се, че българската полиция го подгонва заради фалшификация на ценни книжа, затова през 1923-та, едва 16-годишен, той заминава за Америка. Живее в Ню Йорк и продължава да прави това, което умее най-добре – да печата фалшиви долари.
Кривналиев прави две открития. Първото от тях, до което по-късно достигат и чейнджаджиите пред Магура в София е, че банкнотите от 1 до 100 долара са с еднакъв размер. Така Кривналиев решава основния проблем – със суровините. Въвежда следната технология: избелва еднодоларовите банкноти с хлорна вар и ги изсушава. След това върху тях печата фалшификати от 20 до 100 долара.
На Кривналиев се приписва и първото цепене на долара на две. Слага банкнотата между две плочки, намазани с туткал, след което я потапя във вода и като се размекне хартията, ги отделя. Така върху туткала остава повърхностният пласт с релефните знаци и боята. По този начин се решавал един от най-големите проблеми на фалшификатора – да напасне двете страни на банкнотата.
Оттам-нататък е лесно. Схемата се ползва и до днес – фалшификаторът пазарува с долари собствено производство, а му връщат рестото в истински. Вероятно по някое време обаче българинът прекалява с лукса, защото попада в полезрението на Сикрет сървис.
Има две версии как успяват да арестуват Кривналиев и всяка от тях е свързана с предателство. Според по-романтичната го предава любовницата му, българска циганка, която той засипва с бижута и кожени палта. Втората версия е по-правдоподобна – предава го човекът, който му помага да пласира доларите и който, също като любовницата, е циганин. В онези времена на крайно неприятен сух режим и икономическа депресия в САЩ, помощникът на Кривналиев обича да прекарва часове в нелегалните барове и след няколко уискита да се хвали наляво и надясно с какво точно се занимава. Бдителните агенти на Сикрет сървис в един момент го хващат и вероятно напердашват, и той предава своя шеф и благодетел.
Американският съд осъжда Тодор Кривналиев на 15 години затвор през 1933-та. Екстрадиран в България, той има невероятния късмет да бъде амнистиран, заедно с хиляди други криминални затворници, по повод раждането на Симеон II през 1937-ма.
Само две години по-късно отново го засичат да майстори фалшиви 20-доларови банкноти. Арестуван през 1939-та, той е осъден на 12 години и 6 месеца. Неясно защо през 1943-та пак е на свобода и с един пътен чек, вероятно направен от него самия, стига чак до Виена. Началникът на отдел Държавна сигурност в Дирекция на полицията Андрей Праматаров подписва заповед до всички паспортни бюра в Царство България да арестуват Кривналиев в момента, в който сглупи да се появи на българската граница. Което и става на 29 октомври 1943-та в Пирот.
След 9 септември 1944-та фалшификаторът за втори път е амнистиран, вече от народната власт. Нещо повече – гласуват му доверието да произвежда истински пари и го назначават на работа в монетния двор.
Кривналиев, разбира се, не губи време и наводнява народната република с фалшиви бонове от 5000 лева, емисия 15 ноември 1944-та. Твърди се, че успява да произведе толкова много ментета, че Министерството на финансите е принудено да изтегли от обращение цялата емисия.
Така през 1946-та Кривналиев е осъден за фалшификация на 5 години затвор. Този път си излежава целия срок, но когато излиза, така го засърбяват ръцете, че се налага пак да бъде арестуван край едно село в Искърското дефиле, където прави опити да пласира... фалшиви 20-доларови банкноти. Умира през 1955-та след простуда в лазарета на затвора.
В романа Фалшификаторът от Черния кос героят, който Хаим Оливер взаимства от Кривналиев – Лорда, има по-различна съдба. Той е честен и работлив печатар в полиграфическия комбинат, който се е заклел пред народната власт и пред приятеля си от концлагера, че никога повече няма да произведе и един фалшив долар, след като е върнат от Америка. Нещо повече – когато един млад милиционер го обвинява в нарушаване на клетвата, той отива на Златни пясъци да търси истинския фалшификатор, за да изчисти името си. И намира смъртта си, облечен в бял ленен костюм, на плажа пред казиното, от сребърен кинжал
