Останалото » Истории
|
Кралят на бала!Новото Maxim-приключение: наш Благой обича да купонясва, но заради едно тъпо натравяне с гъби пропусна собствения си абитуриентски бал, а ние (понеже нали душа даваме за служителите си) му осигурихме възможността да си навакса няколко години по-късно, като не пропуснахме да му нахлузим перуката “Елвис след буря”
 17 снимки 
|
Събота, 27 май
Трескава подготовка. Моля се на Бога на рокендрола, който и да е той, костюмът на един приятел да ми стане. Явно съм нацелил някоя от молитвите, защото всичко е наред. Ухуу! Докарвам го на истински абитуриент, а кройката значително ме подмладява, т.е. определено изглеждам с няколко месеца по-млад. Хиля се доволно в огледалото. Младея, ей! Даже по радиото въртят същите хитове като едно време. Ебаси якото. (пее) Степ он ма блу суед шууз...
Неделя, 28 май, 12:00
Душ, бръснене, парфюми и суетене пред огледалото. Старая се да съм спокоен, но се чувствам все едно ще се женя. Взимам едно валидолче и нещата си идват на мястото. Движа се из къщи с танцова стъпка (като Краля на оня концерт през 1968) и се чудя какво ми липсва. Перуката, естествено! Нахлузвам я внимателно и когато се поглеждам в огледалото, едва не припадам – първо от ужас, щото май приличам и на стария Евгени Минчев, а после и от смях, понеже наистина бия на някакъв малоумен “Елвис-имперсонатор”. Цецо Елвиса, ако ме зърне, ше си изяде пайетките от яд, заклевам се. Един червен карамфил завършва звездния ми аутлук. Малии, ама съм готин, тц, тц.
16:30
Пристигам в дома на моята дама за бала, Мария, с букет цветя, както си му е редът. Мими изглежда страхотно. Хващам окото моментално – роднините са се вторачили в мен. Един чичо ли е, вуйчо ли е, направо замръзва с отворена уста, поднесъл към нея вилица с набучено парче суджук, а в очите на една леличка сякаш с огромни неонови букви свети въпросът “ма това ли е... кавалерът на Мимето”.
17:30
Ето ни на сборния пункт “Александър Невски”. Абитуриентският ми екстаз става пълен, когато няколко мургави братя почват да ми свирят на ухо. Крещя в унес, че още това лято трябва с момчетата да пуснем общ сингъл! Оркестър “Ромска сладост” feat. Елвис! Следващата спирка е култовото 35-то СОУ “Добри Войников”. Сещам се, че навремето в двора му играех баскет, но млъкни, сърце... По пътя не спирам да вилнея през джама на колата: викам, броя и размахвам ръце почти като Лео в Титаник. Аз съм битурентът на света!
18:30
Десетки ухилени до уши непознати ме сочат с пръст и снимат с апарати и телефони. Ха-ха! Сега ще ви каже бате Елвис! Или по-скоро бате не му знам името, оня лидера на Ленинград Каубойс! Още утре ще проверя къде в интернет са качили снимките и като нищо ще завъртим бизнес. Некви фенове на Сепултура съвсем искрено ми се радват: “Я, ама това е Кралят! Човече, къде се изгуби толкова време? Готин хеърстайл!” Дали обаче... не се ебават нещо? След като чувам зад гърба си “тоя май се е къпал с некой електроуред”, решавам да го давам по-кротко и да махна “прическата”. И без това вятърът се гаври с нея, което ми отнема част от звездния ореол. Мими изглежда като самото облекчение и в момента, в който споделям с нея, че май е време да я махна тая перука, ме скалпира с едно ловко движение. И без това тъпата перука така запарваше, че все едно съм си нахлупил тенджера с вряла пилешка супа на главата.
19:30
Пристигаме в хотела добре почерпени и се нахвърляме върху разнообразното меню. После започва едно сензационно кълчене (всъщност, повечето випускници си танцуваха добре, само аз се кълчех). Диджеят виртуозно миксира Били Айдъл с Ивана. “Води ме в някоя квартална-а кръчма-а” директно изстрелва част от зрелостниците върху столовете и масите. На Дунавското хоро решавам да пасувам, но се включвам на влакчето, което започва да “пътува” около масите. По някое време събирам смелост и каня Мими на блус. Романтика! Следва “Един неразделен клас”, която докарва до сълзи по-лабилните мацки. Аз обаче се държа мъжки до момента, в който директорката грабва микрофона и пожелава на всички ни “На добър час!”. Процеждам скришом една сълза и вече съм част от множеството. Това да си абитуриент е ебати готиното, заклевам се.
22:00
Говоря дрезгаво, като Удо Диркшнайдер от Аксепт след края на дълго и агресивно турне. Май прекалих с гръмогласното броене до 12. Все пак имам сили да си пийвам. Наздраве.
00:30
С досада установявам, че ми е невъзможно да се движа в права линия, но с помощта на безстрашната Мими някак стигам до дискотеката. Вътре е претъпкано, шумно и цветно. Танци-манци, водка с мандаринов аромат, енергийни напитки и трудно пазене на равновесие – има от всичко по много. Днешните абитуриенти умеят да се забавляват и го правят толкова всеотдайно, че е трудно да им насмогнеш. Докато обяснявам на поредния си нов най-добър приятел какви са предимствата на късите пред дългите рокли, се улавям, че езикът ми е станал на фльонга и дрънкам простотии. Време е да се прибирам. Чао, бал.
Равносметката
– прическата “Евгени Минчев ражда момче от Елвис, то става абитуриент” вече не е така актуална по баловете като че ли
– младото поколение има невероятнен алкохолен капацитет (за разлика от мен)
– назад съм с едни слънчеви очила, не че е фатално
– “Не сме безгрешни, но сме истински” е утрепало и Дайър Стрейтс, и Ар И Ем, и всичко
– май не съм изтрезнял още
