Останалото » Истории
|
Алкохолен гений 1: Бон СкотПоредица, в която ще ти разказваме с потекли лиги за най-симпатичните и култови пияндета в историята (след Батето)
 2 снимки 
|
Бон Скот (1946-1980), първият певец на AC/DC, е един от най-митичните покойници в историята на рок-музиката. Беше истинска рок-звезда, собственик на злобен фалцет, с който изпя някои от най-любимите ни завинаги парчета, примерно страшно съдържателното “Down Payment Blues” и официалния химн на нашия офис “Whole Lotta Rosie”. Покойният Бон беше и чудовищен пияница – с еднаква страст пристъпяше само по дънки по сцената и подпираше баровете по цял свят. Син на потомствен пекар от затънтения Киримюър, Шотландия, Роналд Белфърд Скот изменя на семейната традиция да пече кифли и поема по трудния път на рок-музиканта. Това обаче вече става в Пърт, Западна Австралия, където семейството се мести през 1952, търсейки по-хубав живот (сем. Йънг, където раснат младите диваци Ангъс и Малкълм, е същият емигрантски случай). Злите езици твърдят, че неподражаемият тембър на певеца е следствие от два фактора: загубата на единия тестис при мотоциклетна катастрофа в началото на 70-те и дългогодишното шлифоване на гласните струни с чист джин. “Еднояйчният” вече Бон прекарва три дни в кома след инцидента, и след като се събужда, решава, че Господ го е запазил да го прави рок-звезда (впрочем той не губи потентността си след случката, тъкмо напротив). След няколко незнайни групи (с изключение на Фратърнити, която впоследствие “ражда” известния австралийски рок-певец Джими Барнз), съвсем случайно става шофьор на буса на група, наречена AC/DC (според официалния превод – “Прав/Променлив ток”; според неофициалния и “сатанински”, който мирише на слаба теория на конспирацията – “Anti-Christ/Death to Christ”). Най-великият момент в живота му идва през септември 1974, когато китаристът и лидер Ангъс Йънг веднъж чува бая почерпения шофьор да пее класиката “Baby Please Don’t Go”, гони дотогавшния певец Дейв Евънс и само след седмица Рони вече записва с групата (и на бърза ръка приема псевдонима “Бон”, от френското за “добър”). На първото турне в Англия през 1976 публиката става свидетел на страхотен алкохолно-цирков номер – увиснал надолу с главата и залюлян на специално инсталиран трапец, Скот не само пее, но и успява перфектно да не разлее нито капка от шише джин Гордънс, че дори и да кърка от него, нищо че е надолу с главата. Впоследствие Бон Скот се прочува и със серия други номера – да плаши техниците на турнетата в тъмното, навлякъл костюм на горила, да псува като каруцар в тв ефира, да си разбива устата нарочно до кръв с микрофона и да си показва голия хилав задник на публиката за него е толкова естествено, колкото за нас – да закусим с четири бирички. На 21 февруари 1980 обаче всички номера приключват. Скот отива да се черпи в любимия си лондонски бар Мюзик Машийн с някакъв негов приятел-шотландец на име Алистеър Киниър. Според полицейския доклад Бон там изпива “седем двойни уискита” (на Острова “едно” е към 28 г), т.е. 400 г, които не би трябвало да му се опънат, само че няма данни дали и колко е изпил преди това. Резултатът: Скот се натрясква до положение “Дийн Мартин” (ние си му викаме така, заради прочутата фраза на големия шоумен Дийн – “човек не е достатъчно пиян, ако може да лежи на пода, без да се държи за нищо”.) По някое време изчезва, а Киниър го намира заспал на седалката в паркираното наблизо бентли. След безуспешни опити да го събуди и да го прибере, Киниър си тръгва. На сутринта се връща и го намира мъртъв: заспивайки в неестествено положение – с глава, отметната назад през седалката, Бон Скот повръща и се задушава от повърнатото. Грозната ирония на съдбата: голямото му гърло първо го направи велик певец, а после го уби. Погребан е във Фремантъл край Пърт, и гробът му, подобно на други покойни рок-легенди, е туристическа атракция от години; съвсем наскоро Дъ Нашънъл Тръст Ъв Острейлия го обяви за културен обект от национално значение, наред с операта в Сидни (архитектурно чудо) и т.н. От месец насам на гроба има и охрана, след като някакъв фен задигна оригиналната метална табелка с името му
