Останалото » Истории
|
Нямам дребниСамо за три години Роман Абрамович похарчи около 1,3 млрд. лева за любимия си Челси. Виж и за какво друго харчи, както и историята на скромния му приказен живот
 3 снимки 
|
Това определено е най-скучният богаташ на света”, оплака се веднъж пред Дейли Мейл известен английски папарак. “Твърде е скромен и затворен. Нито организира грандиозни партита с хиляди гости в луксозни заведения, нито харчи умопомрачаващи суми за бижута. Пълна скръб.” Е, какво да се прави, никой не е идеален. Ние например хич не сме скучни, но за сметка на това изобщо нямаме 18,2 млрд. долара в сметката. Абрамович, понеже ги има (те са му официалните), е поставен на доста приятното 11-то място в класацията на Форбс за най-богатите хора в света, публикувана през март тази година. Всички успели да го изпреварят имат недостатъка да са поне с 10 години по-възрастни от него, което подсказва, че руснакът не е разкрил пълния си потенциал и има още какво да даде на световното богаташество. Според същата класация Абрамович е най-богатият човек в родината си, а в цяла Великобритания има само един, успял да припечели повече кинти от него – индийският милиардер Лакшми Митал (сигурно заради Кремиковци, заводът там е негов). Основното, което отличава героя на нашата история от повечето други милиардери, е неговата невероятна практичност; докато те продължават да бачкат по 14 часа на ден, Роман използва времето, за да харчи – за себе си, за семейството и за футболния си клуб. В това, разбира се, няма нищо лошо – дори е някак справедливо, предвид тежкото детство на младия чичко-паричко.
Началото
Ражда се на 24 октомври 1966 в руския град Саратов. Година и половина по-късно умира майка му, а едва 4-годишен, Роман остава кръгъл сирак, след като губи и баща си Аркадий при трудова злополука. Роднини отглеждат малкия Абрамович, като никак не може да се каже, че живее в охолство. С образованието също има проблеми – приемат го във висшия строителен институт в Укта, но така и не завършва, понеже го прибират във великата съветска казарма. И така без образование, но със силен предприемачески нюх, в края на 80-те (когато Горбачов разрешава частните фирми) Роман се захваща с бизнес. За разлика от нас, той изключително интелигентно не се насочва към списанията, а към енергетиката. Там осъществява няколко хитри сделки, от които изкарва някоя и друга рубла, ама голямата работа започва едва след като се сближава с Борис Березовски. Двамата се оказват страхотен тандем – нещо като Лаурел и Харди, които, вместо да правят смешки, правят огромни пари в постсъветска Русия. Бъдещите олигарси приватизират яко и се смеят последни, понеже в техни ръце (благодарение най-вече на близките отношения с тогавашния президент Елцин) попада какво ли не, начело с петролния гигант Сибнефт. После Абрамович се докопва и до концерна Руский алюминий, който не е някакво си фирме, а вторият по големина производител на алуминий в света. Както сигурно вече си разбрал, в края на 1999 идва краят на ерата Елцин.
Путин излиза на сцената
За разлика от други олигарси (включително изгнаника Березовски, срещу когото почва бясно преследване от страна на държавата), практичният Абрамович става добър приятел и с новия президент (а новият президент, говорят злите руски езици, става добър приятел с нови свои банкови сметки). За да спечели благоволението на вечно киселия Володя Владимирович, Роман подарява на държавата тв канал и й продава дела си в Сибнефт “само” за 13 млрд. долара (това вероятно е някакъв вид жест). За добрия имидж на младия богаташ допринася и общественополезната му дейност като губернатор на бедната провинция Чукотка. Роман става депутат в руската Дума през 1999-а, а 2000-та е избран и за губернатор на чукчите (с 92% от гласовете, чукча гласува, чукча не иска да го бият). Очевидно е, че не се е захванал с политика, за да направи пари или да пътува за държавна сметка, както обикновено се прави у нас. Напротив – без да сме излишно наивни, трябва да му признаем, че става един вид благодетел и спасител за местното население. Роман инвестира в региона 200-300 млн. долара собствени средства, с които построява училища, болници, хотели и ремонтира летището. Когато мандатът му изтича, Абрамович решава да се откаже от тази скъпа авантюра. Путин обаче не иска всичко да приключи така и една сутрин променя закона за избор на губернатори, вследствие на което Абрамович получава още един мандат, без изобщо да се провеждат избори. Президентът му връчва и нещо като местния орден “Стара планина” за принос към развитието на региона. Естествено, има и доста руснаци, които недолюбват Роман или най-откровено си го мразят, затова по време на посещенията си в Русия младият богаташ е ескортиран от тежко въоръжени бивши членове на специалните части. Сериозни са мерките за сигурност и в Лондон – там охраната му също се състои основно от бивши барети. Въпреки че на тях може да се разчита, Абрамович купи наскоро за всеки случай и две суперлуксозни бронирани лимузини
Майбах 62
Струваха му по 1,5 млн. лири (4,3 млн. лв.). Освен стандартните екстри, вътре са набухали телевизор, хладилник, сателитна връзка, видео и компютър за децата. Според слуховете двамата родители (жена му се казва Ирина и е доста яка руса мацка, за разлика от съпругите на повечето милиардери) винаги пътуват в отделни коли, за да не оставят наследниците си сираци при евентуално покушение. Наследниците засега са 5 на брой (3 на 2 за момичетата), като най-голямото е на 14 – Анна, а най-млад е 3-годишният Иля Абрамович. Има къде да живеят – татко им е осигурил доста недвижима собственост: огромен апартамент в центъра на Лондон, имение в Съсекс (450 хектара), имения в Германия, Русия, Франция и спретната вила в Сен Тропе. Въпреки това семейството обикновено кара летните си почивки на някоя от трите му гигантски яхти (на обща стойност 300 млн. лири, няма смисъл да ги смяташ в левове).
Яхтите
Най-голяма от тях е Перолус (132 м, 72 млн. лири), следва Голямото синьо (Le Grand Bleu – 117 м, 50 млн. лири) и стометровата Екстъзи. Вътре е последна дума на техниката (идентификация по пръстовите отпечатъци, собствени подводници за охрана, спасителни лодки, хеликоптери и други полезни неща). За да е по-уютно, декорацията също струва милиони долари, похарчени разумно за картини на Пикасо и диаманти Сваровски. На тези яхти понякога за награда почиват звездите на Челси (най-често Лампард, Тери и новата играчка – Шевченко, който е личен приятел на шефа от доста време). Яхтата върви в комплект с 65-членен екипаж, специален люк за гмуркане, катер и т.н. Любимият хеликоптер, който транспортира нашия милиардер пък, е така добре звукоизолиран, че вътре да могат да се гледат филми и да се слуша музика.
Самолетите
Когато бърза, на Абрамович не му се налага да проверява разписанието на гражданската авиация – той си има цели два. И двата са Боинг – първия взима изгодно за 40 млн. лири през 2000-та, а втория (767-ица с 360 места) му струва 57 млн. лири през 2005-та (освен с това, че е по-нов модел, по-високата цена може да се обясни и с облицовката от злато и рядък вид кестеново дърво). Когато става въпрос за удобство, Роман явно не пести. Вместо да обикаля стадионите в Европа, за да гледа най-добрите футболисти, хитрият руснак си купи Челси, в който събра любимите си играчи. За последните три години Абрамович доказа, че може да си позволи да си купи почти който футболист си поиска, и винаги си плаща като пич, без много-много да се пазари (което пък тотално ебавало майката на трансферния пазар, според разни завистливи мрънкачи от Юнайтед и Арсенал). Челси всъщност е едно доста скъпо удоволствие дори за един милиардер – досега за трите години в клуба са наляти цели 440 млн. лири, а загубите само за последната година са 140 млн. лири. Според официалното изявление на директора на клуба Питър Кениън обаче, Челси не е просто някаква глезотия на Роман, а обикновено бизнес-начинание, което според плановете трябва да излезе на плюс някъде през 2010-а. Абрамович обаче твърди, че най-важното са победите и удоволствието от играта. В родината му дълго време го обвиняваха, че не е никакъв патриот, понеже не вложил парите си в руския футбол, и за да замаже нещата, през март 2004-та Сибнефт стана спонсор на ЦСКА Москва, наливайки доста пари в отбора (московчани все пак се отблагодариха, като спечелиха купата на УЕФА миналата година). Обаче след като Абрамович продаде дела, от нефтената компания прекратиха неизгодния според тях договор. На Роман му е все тая – той ще продължава да си прекарва добре, без да се притеснява, че не е събрал точки за пенсия
