Останалото » Истории
|
Зоофилия!Пак Maxim-приключение: понеже обича животните, Милен отиде да поработи ден-два в столичния зоопарк. И откри сума ти сродни души
 6 снимки 
|
Лайняна работа
Като абсолютно начинаещ бачкер в зоологическата, се налага да почна от дъното на хранителната пирамида. По-точно – от ей оная кафявата топла пирамидка. Наблизо е слоницата и тя, за разлика от женските при хората, ака и още как. И то не някакви дарадонки, а цели зловонни планини! Оказа се обаче, че съм закъснял – час по-рано всичко при слоницата и носорога вече било почистено. Егати лайняния късмет. Но пък днес е сряда, ден за източване на басейна на хипопотамите Норман и Цура. Доста са и творили те, вижда се, а и се надушва. Обаче има някакъв проблем с източването, нещо се е затлачило, та ми дават да чистя нечия клетка с маркуч. Поне не съм до гуша в едрите хипопотамски изпражнения.
Храната прави борбата
Следващата задачка е да нахраня слоницата. Артаида е стара, малко сбръчкана на вид (на около 45 е, горката) и доста флегматична (макар че Спартак, шефът на тревопасните и маймуните, нарича това “не особено ентусиазирана”). Докато вадя морковите, които съм й приготвил, ме предупреждават, че може да е доста бърза, ако реши. Ама защо толкова внимаваме, питам, слоновете нали са добри? Спартак: “Да, добри са.” А кога един слон става лош? “Когато си иска. Твърде интелигентно животно е. И не харесва по-дребни от себе си.” Ясно. Спартак заговаря на немски Артаида, щото навремето е работила в цирк и е подарък от Рурския зоопарк в Гелзенкирхен. Май верно разбира, щото се подчинява на “ком зи хиа”. Като вижда морковите, слоницата се ентусиазира и ги изплюсква от ръката ми със страшна бързина. Оттеглям се достойно, с олигавена ръка до лакътя. Сега трябва да храня лъвовете – ох. Първо се налага да им се приготви храната – конско месо, което иде от две лицензирани кланици. Трябва да го нацепя с брадва. Владо, отговорникът за хищниците, ми говори със сериозен вид: “Не прави резки движения и бъди хладнокръвен”. Лъвът Орфей се оказва някво изкуфяло старче на 22 години (средно живеят до 20) и почти не се движи, скука. Но лъвиците Йоана и Ники, охаа! Млади и агресивни – радвам се, че няма да влизам с месото при тях, а ще ги храня през решетката. Щом вижда месото (или пък мен, нали досега не е яла миленско), Йоанна направо подивява. Спомням си, че Владо каза “просто й подай месото”, а в уплаха си дори намерих време да си спомня една сцена с Джена, дето е в затвора и един й подаде месото през решетките. Уф, жив съм.
Любов от пръв поглед
Идва ред на маймуните. Имам два варианта – Маргарита, мой набор, и значително по-младата Мими. Много ясно, че по-младата! Като всяка женска маймуна, Мими предпочита мъжко внимание. Явно надушва, че сме от една порода, защото като си вдигам крачола, тя се хвърля да пощи косматия ми крак (това било флирт и знак, че ме харесва). След като ме пощи гальовно известно време, ми подава подмишница да я почеша. Почесвам, почесвам, но решавам да не задълбаваме толкова още на първата среща и си тръгвам. Бъди ми вярна, Миме, аз ще се върна
