Останалото » Истории
|
Кой е новият Роналдиньо?Не знаем. Просто правим бърз преглед на едни от най-перспективните млади футболисти в Европа
 3 снимки 
|
Бъдещите звезди днес растат в най-развитите футболни “академии” – благодарение на английската Висша лига това понятие все повече се налага за сметка на традиционното “школи”. Има и друга разлика – преди време в школите избуяването беше по-трудно, а условията – сравнително мизерни, но през последното десетилетие в европейския футбол нахлуха чувствително повече кинти в сравнение с преди и това се отрази страшно благотворно на люпилните за таланти. Днес академиите приличат на добре поддържани лаборатории, където под грижите на скъпоплатени треньори крепнат бъдещи световни любимци, а богатите клубове финансират издръжката им и ги чакат да се превърнат в машини за пари.
Две от най-развитите академии в Европа са тези на Барселона и Арсенал. Вманиачените “блауграна сосиос” на Камп Ноу дори вече се обзалагат как ще изглежда нападателното трио на Барса след пет-шест години (ако приемем, че Роналдиньо и Ето’О дотогава ще бъдат продадени) – според тях най-вероятна е комбинацията Дос Сантос-Къркич-Меси, все продукти на академията на клуба. Меси го знаеш, но другите двама били също толкова талантливи. 17-годишният Джовани Дос Сантос, по прякор “Джио”, е мексиканец, син на натурализирания там бразилец Зизиньо (играл в началото на 90-те в Монтерей и Америка). Вече му се носи славата на “новия Роналдиньо” и въобще на бъдещ велик плеймейкър. Играе в резервите и в мексиканския национален до 17 години, с който стана световен шампион през 2005 в Перу. Според отзивите, които четохме (и едно видео на извънземен негов гол за Мексико), Джио досущ като Рони играе добре и с двата крака, а и бил майстор на паса. Той впрочем вече дебютира в мъжкия състав на Барса – в предсезонната подготовка срещу датския Орхус, и то дебютира с гол. При младежите носи фланелката, която за нас е светиня – с номер 8 на гърба, и макар че май е малко рано, феновете по трибуните на Камп Ноу вече му викат “La Perla del Barсa”. Другият голям кандидат за световната слава е испанчето от сръбски произход Боян Къркич (готино име, дано не се пропие). 16-годишният Къркич е нападател, който в началото на май тази година отбеляза своя – чети внимателно – 889-и гол за всичките формации на Барселона, в които тръгва от 4-годишен (средно по 3,5 гола на мач, изчислили група негови ценители, които още отсега са му направили фен-сайт). Толкова бил добър, че хората, дето се казва, идвали от съседни околии да гледат мачовете на юношите. Баща му е бивш играч на ОФК Белград и Звезда, но през 1997 бил нает от Барса за скаут за младежките състави, а днес вече има испанско гражданство и е в щаба на спортния директор Чики Бегиристайн. През април младежите на Барса начело с Къркич станаха шампиони на Испания, а през май националите до 17 години грабнаха бронза на европейското в Люксембург; младият Боян стана голмайстор на турнира с 5 попадения. Бъдещият Ето'О? Може, що не.
Да метнем един поглед и към Арсенал, където интелигентният им треньор Арсен Венгер е основната причина за може би най-добрата футболна академия в Европа. Благодарение на набитото му око тя се превърна в истинска фабрика за бъдещи звезди. Заслугата донякъде е и на Висшата лига, която задължи елитните клубове да продуцират собствени академии от най-съвременен вид, и създаде стройна система от първенства за всичките тези младежи. (България ли е? Ало? Чуваме ли се?) Разбира се, клубовете първоначално посрещнаха с недоверие това решение, най-вече защото им се налагаше да се бръкнат и да финансират цялостна нова собствена структура, но днес и членовете на елита, и отборите от следващите дивизии вече осъзнават далновидността на подобно разпореждане. Освен че се пестят пари от трансфери, по този начин нещата се връщат донякъде в нормално състояние, т.е. “най-правилно” изглежда клубовете сами да създават таланти, а не като Челси и Реал Мадрид да превръщат пазара на футболисти в нещо като гротесков вариант на футболна компютърна игра. (Макар че и трите изброени клуба си имат сравнително силни инкубатори за таланти.) Та в Арсенал заслугата на Венгер е в това, че има нечовешки усет и око за качествата на футболистите, и досега почти няма празно. Треньорът не дреме, ами напълни академията с проекто-звезди от 15 националности; не всички ще преуспеят в големия футбол, но говорим за правилния подход. Почваме от италианеца Артуро Луполи (“новият Дзола”, как иначе), намерен от Венгер; в момента играе под наем в Дарби Каунти, но рано или късно ще се върне. Другият италианец е вратарят Вито Маноне, под наем в Барнзли. Френският легион включва мощния ляв бек Арман Траоре и централния защитник Карл Парисио. Има и холандци, разбира се, къде без холандци. Насер Баразит е многообещаващ халф, а Винсент ван ден Берг – нападател. Венгер първо създаде, а след това и прати в Бирмингам Сити под наем цяла колония свои “продукти” – нападателите Никлас Бендтнер (вече с първи гол за датския национален; участва и в бенефиса на Бергкамп) и Карлос Вела (мексиканец, съотборник на Дос Сантос в отбора до 17 години, сега под наем в Саламанка); шведският халф Себастиан Ларсон и англичанинът от конгоански произход Фабрис Муамба, и той халф. Халфовете впрочем преобладават – испанецът Фран Мерида Перес (вече се разписа за резервите на Арсенал), кипърецът Йоргос Ефрем и конгоанецът Пеги Локандо. Венгер няма защо да се притеснява и ако Йенс Леман го блъсне двуетажен автобус – полският вратар Войчех Шчечни показа такава форма на пробите това лято, че се е запътил с двеста към първия отбор. И една смела прогноза за край: тази политика на Венгер до няколко години ще превърне Арсенал в предишното Премиършип-страшилище. Разбира се, не без помощта на вече утвърдени футболисти, като отмъкнатия от шакадемията на Барса Сеск Фабрегас. (А, и новина “от последния час”: Венгер току-що привлече от Спортинг Лисабон 16-годишния нападател Руи Фариа, поредното латино-чудо)
