Останалото » Истории
|
Убийствено четивоРоманът на Джон Фаулз Колекционерът е библия за всеки начинаещ сериен убиец. Ето и най-смразяващите случаи с килъри, вдъхновени от него
|
Книгата
Колекционерът е първият роман на бъдещия английски великан в литературата Джон Фаулз. (Нищо общо с филма The Bone Collector с Анджелина и Дензъл.) Издаден през 1963, според Дъ Ню Йорк Таймс Бук Ривю това е една от 20-те най-велики книги на 20-и век. Разправя се за Фредерик Клег – самотен, недообразован и еснафски възпитан младеж от средната класа, отгледан от роднини след смъртта на баща му в автокатастрофа. Любимото занимание на героя е да колекционира редки видове пеперуди, и Фаулз ни го представя като пълен сдуханяк, с тесногръди възгледи, постепенно развиващ несъзнателна омраза към всичко светско, младежко и т.н. Фредерик обаче се влюбва от разстояние в красивата арт-студентка Миранда Грей. Тя е неговата пълна интелектуална (и донякъде класова) противоположност – отворена, от нея струи младост и живот, интелектуалка, с активни социални контакти, очевидно част от “събуденото” пост-военно поколение в Англия. Постепенно Фаулз разкрива тоталното изперкване на героя – осъзнавайки, че не може никога да я впечатли по нормалния начин, той почва да я схваща като част от колекцията си пеперуди и насекоми, т.е. съвсем “естествено” решава да я “прибави” към тази колекция. Тъй като междувременно е наследил известна сума, Клег купува изолирана къща в Съсекс, близо до Лондон, и в приземието й оборудва напълно годна за живеене стая, но без достъп до чист въздух и дневна светлина. След известно следене (Клег се е снабдил с бус, откъдето по-късно и “клишето” сред серийните убийци, утвърдено и от Холивуд, да отвличат жертвите си с бус), случаят напъхва Миранда в лапите на Клег; той я упоява с хлороформ на една улица и я откарва в новото й жилище. Оттам започва истинският психологически двубой в романа; Миранда се опитва всячески да преметне Клег да я пусне, но не може да скрие презрението си към неговата личност, възгледи и липсата на живот у него, както не може да прикрие и известна надменност заради по-високия си класов произход; опитва на няколко пъти бягство, но не успява. Клег на свой ред, без насилие – и в това като че е най-смразяващото – просто иска да я притежава; не в смисъл да я чука (макар че в отчаянието си Миранда сама предизвиква сексуален акт между двамата, който всъщност води до крайно отчуждение), а просто “да си я има”, изразявайки по този начин любовта си към нея. Вторият план е в класовите различия между героите – тя е от по-имотни слоеве, получила е чудесно образование, а той – скован тулуп, който обаче е в позицията на силата при тези обстоятелства. В крайна сметка за нас това си е чист психологически хорър; книга, по-тежка, безизходна и ужасна от всичко на света (и на Стивън Кинг), защото накрая Миранда се разболява от пневмония, но Клег смята, че това е някой от поредните й номера да се освободи, не вика лекар навреме, и тя издъхва. Финалната присъда на Фаулз е как посредствеността, в лицето на Клег, е способна не само да отнеме живот, но и в един по-голям смисъл да “убива” живота. Точно тук е великото – героят, без да бъде чудовище в смисъл на кървища и нечовешки експерименти, нарушава правилата на съществуването не само заради психопатията си, но и заради своята посредственост. Т.е. в известна степен това е една безкрайно хуманна книга, обаче куп изроди, за които ще прочетеш надолу, съвсем не са я схванали така. Вследствие на което, по наши бегли изчисления, Колекционерът е вдъхновила около 76 доказани убийства – и сигурно тройно повече неизвестни.
Калифорнийските изроди
Тези двамата са идеален пример за това как краставите магарета винаги се надушват. Лошото в случая е там, че въпросните крастави магарета са двойка откачени социопати, извършили едни от най-зверските убийства на миналия век. Роденият през 1961 в Хонг Конг Енджи емигрира в Америка, където постъпва в армията и дори става сержант. После обаче се забърква в далавери с крадено оръжие в Хавай и му се налага да се скрие някъде в Калифорния. Властите го залавят и пращат за известно време в затвора Форт Левънуърт, Канзас. След като излиза на свобода през 1984, Чарлз се връща в Калифорния, където се събира със своя стар приятел Ленърд Лейк.
Лейк е роден през 1945 в Сан Франциско. Изкарва седем години в флота, дори го пращат на фронта във Виетнам. Там за първи път проявява психични отклонения, които впоследствие стават причина за отстраняването му от армията. Лекува се в болница за ветерани в Оуклънд, учи за кратко в колеж и започва работа в увеселителен парк, като в свободното си време колекционира оръжия. Един ден двамата с Енджи се заселват в изоставена планинска колиба край градчето Уилсвил, на 200 км източно от Сан Франциско.
По това време Лейк е тотално обсебен от Колекционерът. По някакво странно съвпадение такъв се оказва и приятелят му Енджи, чиито извратени фантазии също са силно повлияни от зловещата книга. В двора на скромната си колибка двамата построяват нещо като бетонен бункер, ама над земята, с две помещения. В едното подреждат оръжията, а на стената изписват "Операция: Миранда", в чест на Миранда Грей, жертвата в Колекционерът. Втората “стая” е широка по-малко от метър, дълга 2,3 м и висока само 1,8 м. В стените оставят малки процепи, през които да влиза въздух, но не и светлина. В тази страховита клетка двамата извратеняци държали своите пленници, преди да ги убият.
Престъпленията на Лейк и Енджи сигурно щяха да продължат до безкрай, ако не беше кофти навикът на Енджи да краде. На 2 юни 1985 двамата са сгащени от продавач в железария точно в момента, в който Чарлз опитва да скрие в колата откраднатото от магазина менгеме. Лейк опитва да умилостиви разярения продавач, но полицията е вече на път. Енджи успява да се измъкне, ала партньорът му се засуетява и го арестуват. Той издава своя съучастник, веднага след което гълта цианкалий и изпада в кома, от която така и не излиза (4 дена по-късно умира). Полицаите успяват да открият планинския дом на психарите, където се натъкват на останките на 7 мъже, 3 жени и 2 бебета, както и на още около 20 кг човешки кости.
Инспектор Ирен Брун от полицията в Сан Франциско никога няма да забрави бруталните кадри от любителската камера на двамата убийци: “Отначало видяхме как този дебел, мазен и противен задник (Лейк) седи удобно в креслото си и разкрива пъкления си план – да започнат да отвличат жени, които да бъдат техни секс-робини, докато им омръзнат, а после да ги убиват.” Друга касета показва как 19-годишната млада майка Бренда О'Конър, съседка на двамата изверги, ги умолява да й кажат какво са сторили на детето й. Лейк й отговаря, че то е "заспало дълбоко". По-късно Енджи разказал на Бренда как Лейк брутално счупил вратлето на детето, стисвайки го с колене. След като я измъчват, бият с камшик и й опират пистолет в челото, О'Конър рухва психически и скланя да прави всичко, което мъжете поискат от нея. На края на записа двамата си вземат душ заедно с жертвата, изнасилват я и впоследствие я убиват. Полицаите така и не намират нейните останки (както и тези на сина и съпруга й).
В хода на разследването полицията събира доказателства за 25 убийства, които могат да се припишат на жестокия тандем. Според Брун обаче жертвите са много повече. Енджи е обвинен в извършването на едни от най-ужасяващите престъпления в историята на Калифорния, а екстрадирането му от Канада и последвалата съдебна битка се превръщат в най-дългия и скъп процес в американската история. Делото приключва през май 1999 – Енджи е признат за виновен за убийствата на 11 души (между които и две бебета) и е осъден на смърт. В момента си чака реда за изпълнение на присъдата.
Сред доказателствата, разобличаващи Енджи, са и дневниците на Лейк, документирали престъпленията на двамата. Тяхното вдъхновение: "Ах, Колекционерът. Наистина ли минаха близо 20 години, откакто живея с тези фантазии?! И Миранда... колко подходящо... моята мила, малка пленница, за която копнея все едно е любовта на живота ми. Предполагам, че по мой си начин аз съм същият страхливец като героя на романа и не ми стиска да я убия, и по мой си начин съм точно толкова луд. Изобщо не се съмнявам, че ние, страхливците, сме прецакани още от зората на човечеството. Тъжно наистина! Но аз няма да постъпя като във великата Книга – аз ще убивам, ще убивам, ще убивам..."
Номерът на звяра
Кукафелникът Робърт Бердела държи магазин за "джунджурии" (сред които и гипсови отливки на черепи) в Канзъс Сити. На визитката му, ама съвсем наистина, пише: "Робърт Бердела, особняк. Възкръснах от мъртвите. Убих смъртта и смъртта уби мен, въпреки че в главата си нося отрова. Тел. ХХХХХХ”. Това обаче съвсем не притеснява околните и никой не го възприема като сериозна заплаха. Психопатът дори е сериозен обществен активист на местно равнище, който помага на стари хора и инвалиди.
Проблемите на Бердела (по прякор “Звяра”) с полицията започват през 1988, когато в един иначе приятен есенен ден в местното РПУ нахлува доста колоритен мъж на име Крис Брисон. Човекът е чисто гол, с кучешки нашийник на врата и каишка, видимо ужасен. Твърди, че последните четири дни е бил затворен и измъчван в къщата на Бердела. Причината да отиде там е покана за парти, дошла от непознат мъж с кафява тойота. Това, което се случва впоследствие на наивника, обяснява защо не бива да разговаряш с непознати. Бердела кани госта на втория етаж на къщата, до който Брисон така и не стига, възпрепятстван от мощен удар с нещо тежко в тила. Свестява се чисто гол и здраво вързан за леглото. Любезният домакин го уведомява, че е по-добре да се подчинява, ако не иска да приключи живота си като всички останали непослушници – на части в контейнера за боклук. Убедителните доводи на изверга превръщат Брисон в една кротка жива “играчка”.
През 4-те кошмарни дни Бердела прави всякакви любопитни експерименти с жертвата си (но не в името на науката, а за собствен кеф) – ослепява го временно с разни химикали, изнасилва го, бие го с железен прът, сипва в гърлото му препарат за прочистване на канали, пържи ташаците му с ток и го тъпче с конски транквиланти, ама наистина конски, купени от местната ветеринарна аптека. Също като Фредерик Клег от романа, Бердела изпитва нужда непрекъснато да контролира жертвата си, поради което извращенията му продължават дори и след като тя губи съзнание. Затворникът успява да се измъкне, след като прогаря въжето на едната си ръка (с помощта кибрит, който намира в стаята), развързва се и скача от прозореца на втория етаж. Полицаите допускат, че цялата история е следствие на любовен скандал между двамата, но въпреки това арестуват Бердела и обискират дома му. Инспекторът в отдел убийства в Канзъс Сити и оглавяващ разследването Трой Кол е шашнат от черепите, пръснати из цялата къща. Освен гипсовите отливки, сред тях има и няколко съвсем истински бивши човешки глави. На следващата сутрин полицаите разравят двора на къщата и откриват човешки скелет, все още с кожа и коса по него. Разследването се натъква и на повече от 300 снимки, документирали жестоки мъчения над различни млади мъже (над 20 човека), както и на дневник, в който Бардела подробно описва реакциите на жертвите си на различните изтезания. След името на всяка жертва било написано "86" или "DD", но така и никой не разшифровал какво означава това.
Като научава, че се готвят да го опържат на електрическия стол, Бердела се съгласява да направи пълни самопризнания, с тайната надежда да отърве екзекуцията. Разказва за 6 убийства с огромно удоволствие и подробности – например как цели два месеца измъчвал една от жертвите си, преди да я разфасова и да сложи главата й във фризера. Психопатът сочи за свое вдъхновение Колекционерът, като според адвокатите му книгата успяла по някакъв начин да отключи мрачните импулси на клиента им. Психолози обясняват популярността на Колекционерът сред начинаещите серийни убийци с това, че им помага “да осмислят фантазиите си, да извършат престъпленията си и да черпят нови идеи”.
До самия край на делото Бердела продължава да твърди, че хората не го разбират. Той непрекъснато повтаря, че не е звяр, какъвто се опитват да го изкарат, и дори опитва да прояви “милосърдие” – обявява, че ще изплати 50 хил. долара обезщетение на семействата на неговите жертви (които, сещаш се, са извън себе си от ярост). Бердела отървава някак електрическия стол и получава доживотна, но излежава само 4 години от нея – през 1992 (на 43) умира от инфаркт.
Убиецът на манекенки
В своята дълга кариера полицаят и помощник-следовател от Флорида Нелсън Андрю си има работа с шестима серийни убийци, между които и убиецът на Джани Версаче, Андрю Кюнанън. Има обаче някои неща около случая “Уилдър”, които просто не могат да излязат от главата на следователя. Уилдър е заможен предприемач. Живее в луксозна крайбрежна къща с басейн в Бойнтън Бийч, Флорида. Има моторница и куп състезателни коли, води охолен живот и като цяло нищо не му липсва. Освен здрав разум. Всички жертви на Уилдър са красиви млади момичета, на които той обещавал блясък и слава, представяйки се за професионален фотограф. Повечето от тях са начинаещи манекенки, които наивно се доверяват на симпатичния непознат.
Уилдър е голям фен на изтезанията – при една от своите любими техники той залепя очите на своите жертви с някакво мощно лепило, след което в продължение на часове ги разтърсва с елeктрошок.
Нелсън Андрю (по това време работи в отдел убийства в полицията в Маями) поема случая “Уилдър” през 1984, малко след като 20-годишната Росарио Гонсалес изчезва от работното си място в Гранд При, Маями. Скоро след това изчезва и бившата приятелка на Уилдър Елизабет Кениън, което го превръща в главен заподозрян и по двата случая.
Колкото повече проучват миналото на богаташа, толкова повече следователите започват да се изумяват. Оказва се, че още на 17 Уилдър е сред главните герои в групово изнасилване в родината си Австрия, след което периодично се забърква в разни неприятности. Заради това си злодеяние, забележи, тийнейджърът е осъден да бъде лекуван с електрошок, вследствие на което цял живот не може да го вдига, без да подлага на електрошок партньорките си. До изчезването на Гонсалес 39-годишният Уилдър някак успява да отърве затвора, въпреки че е обвиняван в изнасилване и в склоняване на невръстно момиче към орален секс. Сред другите му провинения е и сексуалният тормоз над две 15-годишни девойки, които извергът завързал голи, за да може да мастурбира върху тях.
Надявайки се да получи повече информация, полицията пуска в пресата подбрани детайли около случаите Гонсалес/Кениън. Това се оказва супертъпа идея – на 16 март 1984 Уилдър прочита в Маями Херълд, че "заможен предприемач" или "автомобилен състезател" най-вероятно имат връзка с изчезването на жените. През следващите няколко дни той оставя кучетата си в пансион за домашни любимци, уведомява бизнес партньора си, че няма намерение да влиза в затвора и хваща пътя, само 3 дни след като е уверил своя терапевт, че не знае нищо за Гонсалес.
Следва 26-дневно жестоко преследване из Щатите, по време на което Уилдър отвлича 9 жени и убива 6 от тях. Противно на твърдението на психолозите, че серийните убийци се чувстват по-комфортно и самоуверено в познати им райони, нашият изрод вилнее във Флорида, Тексас, Оклахома, Колорадо, Невада, Калифорния, Индиана и Ню Йорк. Наречен “Убиеца на миски” заради своята страст да преследва красиви млади жени (Кениън, бившата му приятелка, е финалистка на конкурса Мис Флорида), Уилдър за броени часове попада и в списъка на ФБР за "десетте най-търсени престъпници".
Една от жертвите му е 16-годишната Тина Мари, която той отвлича северно от Торънс, Калифорния. Уилдър не убива момичето, понеже смята, че като негова "робиня" тя ще му помогне да отвлече и други жени (което действително се случва на два пъти, докато тя е негова заложница). В крайна сметка той пуска Мари на летище Лоугън в Бостън, като й дава пари за билет до Лос Анджелис.
Приключенията на Уилдър приключват на една бензиностанция в Ню Хампшър, където е заловен от двама моторизирани полицаи. Престъпникът оказва съпротива, но 2 куршума са достатъчни, за да го успокоят (и убият на място).
Следователят по делото е убеден, че жертвите на социопата са далеч повече от разкритите 8. Инспектор Нелсън Андрю още съжалява, че Уилдър умира, преди да бъде разпитан и по този начин оставя мотивите за поведението си пълна загадка. Все пак това, което оставя на мястото на своята смърт, са безспорни улики – Магнум 357, муниции, белезници, въже и специално направен кабел, чрез който пускал ток на жертвите си. Както и копие от... Колекционерът
