Останалото » Истории
|
У, А, КАНТОНА!Това пеят с преклонение и до днес феновете по трибуните на “Олд Трафорд”, близо 10 години след края на футболната му кариера. Защото има само един-единствен Ерик “Господ” Кантона! След дълги преговори великият особняк най-сетне се съгласи на интервю за Maxim
 10 снимки 
|
С навирена яка на фланелката, изправена стойка и изпъчени гърди, той излизаше на стадиона с такава самоуверена походка, сякаш му е собственик. Олд Трафорд беше неговата сцена. Той я обичаше, и публиката го обичаше”. Много точно описание – от Рой Кийн, който наследи Ерик Кантона като капитан на Манчестър Юнайтед през 1997. Днес червените фенове реват прочутия си напев от заглавието при всеки домакински мач, и все още тъгуват за напускането на Кантона както за ничие друго – нито на Бекъм, нито дори на самия Кийн. Обичат го не само заради красивите му изпълнения и супер шутове през 90-те (включително прочутия “кунг-фу” ритник в гърдите на един фен на Кристъл Палас от първия ред, когато Юнайтед гостуваше през 1995), но и заради обаянието, мъжкото му поведение и неугасимата воля за победа (“не играя само срещу противника – играя преди всичко срещу самата идея, че можем да загубим мача”). Като характер Кантона като че ли е много повече англичанин, отколкото французин; впрочем той самият веднъж каза в характерния си шокиращ стил, че след годините на Острова се чувствал много повече англичанин и с Франция вече не го свързвало почти нищо, освен ангажиментите с националния им отбор по плажен футбол.
Роден на 24 май 1966 в парижко предградие (почти веднага след това семейството се мести в Марсилия), Кантона почва да тренира в Оксер, и дебютира в мъжкия отбор през 1983 под ръководството на митичния Ги Ру, който твърди, че го е открил за футбола. После отива в казармата, а след уволнението е даден под наем на Мартиг във втора френска. През 1986 се връща в Оксер и заиграва толкова добре, че дебютира и в мъжкия национален срещу Западна Германия през 1987. През 1988 става европейски шампион с младежите на Франция и преминава за рекордна за френския футбол тогава трансферна сума в “Льом” (т.е. “L’OM”, както марсилци викат на галено на Олимпик). Още тогава проявява избухливия си нрав – в един приятелски с Торпедо Москва изпада в истерия, разкъсва фланелката си и я мята в лицето на треньора, защото го сменил. След като Франция под ръководството на Платини се проваля на европейското 1988, Кантона избухва по телевизията и обижда жестоко френската легенда, заради което Платини не го вика цяла година. Всъщност в национала Ерик не постига абсолютно нищо – на Евро 92, въпреки че оглавява атаката заедно с Папен, Франция не печели нито един мач, а за световното в САЩ 1994 не успяват да се класират (заради Св. Емил Костадинов Български). Сега ще те върнем към кунг-фу-то от по-горе, защото тази прочута постъпка на Кантона не само остана в историята като една от най-скандалните и забавни случки във футбола през 90-те, ами дори промени съдбата на френския национален отбор и в известен смисъл го направи световен и европейски шампион. Говорим за следното: след като уволниха Жерар Улие заради загубата от нас, назначиха Еме Жаке. Жаке беше толкова влюбен в Кантона, че сигурно се е пипал нощем, мислейки за него: моментално го направи капитан на отбора и основен плеймейкър, и почнаха да се готвят за Евро 96. На 25 януари 1995 обаче Ерик не изтрая да гледа как някакъв селяк на име Матю Симънс от първия ред в публиката на Палас го псува, затича се и с нещо като мае-гери му даде да се разбере, заради което го наказаха да не играе осем месеца във Висшата лига и една година в международни мачове. Така Жаке се видя принуден да смени концепцията, отказа се от Жинола и Папен, и почна да гради играта около едно момче от алжирски произход, сигурно го знаеш. (Същото, което вече като зрял мъж в стил “Кантона” не изтрая некъв италиански селянин да го псува и му ковна една глава наскоро.) Но да се върнем към клубната кариера на легендата. През 1990 Марсилия го дадоха под наем в Бордо, а после и в Монпелие, обаче Ерик си е Ерик: в съблекалнята преби един съотборник и то така лошо, че цели шест играча на Монпелие с официално писмо искаха съотборникът им Кантона да бъде изгонен. Но тогавашните лидери на тима – Лоран Блан и колумбиецът Валдерама – се застъпиха за него и той остана, за да спечелят купата на Франция. После се върна в Олимпик и през 1991 станаха шампиони, обаче Кантона откровено се мразеше с президента Бернар Тапи (същият, дето лежа за корупция) и той се отърва от него, като го продаде в Ним. Скандалите продължиха: Ерик тресна нарочно с топката по главата един съдия, и френската федерация го наказа за месец; това така го вбеси, че излезе по телевизията и напсува всички важни клечки, та наказанието беше увеличено на два месеца. С това вече чашата преля и вечно киселият Кантона реши да се откаже от футбола. Тогава пък се намеси Платини, който го разубеди, и така започна английският му период. Първо го взеха на проби в Шефилд Уензди, а той им се обиди, че бил само на проби, защото не можело така с един френски национал, и отиде в Лийдс. Възходът му бе неудържим. Първо стана шампион на Англия с бялата фланелка през 1992, а после премина в Юнайтед за сравнително скромната сума от 1,2 млн. паунда, и така дойде и величието. Можем дори да кажем, че освен на вещото ръководство на Фърги, Юнайтед станаха велик отбор благодарение на Ерик Кантона. Когато дойде, те нещо се мъчеха, и понеже Дион Дъблин беше контузен, големият треньор пусна Кантона отпред. Така той не само раздаваше чудни пасове, а почна и да вкарва като машина. Направи ги шампиони за пръв път от 26 години през 1993, после ги изведе до дубъл през 1994, и тогава дойде инцидентът с фена. Пресконференцията след мача също остана в историята. Кантона дойде суперкисел, седна на масата пред десетките журналисти, произнесе загадъчната фраза “когато чайките кръжат около траулера, това е защото си мислят, че уловът от сардини ще бъде изхвърлен в морето”, стана и си тръгва. Дълго време никой не можеше да я дешифрира, но накрая се оказа, че чайките са журналистите, а сардините – това, че напразно очакват от него да нахрани любопитството им. Заради кунг-фу-то впрочем беше осъден и на 120 часа общественополезен труд. По време на наказанието му Юнайтед пак нещо се замъчиха и изпуснаха титлата през 1995 в последния кръг, а шампион стана Блекбърн начело с Алан Шиърър. Никой не може да ни убеди, че ако Кантона беше играл до края на сезона, това щеше да се случи. Следващият им сезон обаче беше най-силният, ако не броим требъла през 1999 – Юнайтед играха страшен футбол и пак записаха дубъл (исторически – първият отбор в Англия с два дубъла), а през 96/97, подкрепен от младите Гигс, Бекъм, Скоулс и Гари Невил, Кантона грабна четвъртата си титла на Англия с Юнайтед, въпреки че според самия него този сезон им бил най-слаб. (Любопитен факт: стана шампион с три различни отбора в три поредни години – Марсилия 91, Лийдс 92 и Юнайтед 93.) Малко след това, отново в особняшкия си стил, 31-годишният Кантона внезапно се отказа от футбола. Или поне от класическия му вариант, защото почти веднага стана капитан на Франция в плажния футбол. Преди няколко месеца пък великият №7 не пропусна да се изкаже и за настоящия Ман Юнайтед – направи на сол новия собственик Глейзър и играчите, като заяви, че са предали всичко що е Манчестър Юнайтед и са заиграли “тъп, функционален футбол”.
От 1998 Кантона се отдаде на кариера в киното – игра в холивудския Елизабет (с Кейт Бланшет) и в няколко френски филма (най-добър беше в L’Outremangeur – “човек, който се тъпче” – където изигра именно лакомия дебелак), снима се в реклами на Найки и за кампанията Joga Bonito (“играй красиво”, която воюва със симулациите и наредените мачове) и беше треньор на френския национален по плажен футбол, с който спечели световната купа. Накратко, остана си култов.
Минаха доста време, откакто спря с футбола. Някой от днешните играчи притежава ли твоето обаяние на терена? (абсолютно сериозно) Не, категорично не. Няма втори Кантона. И никога няма да има
Как се промени футболът, откакто се отказа? Голямата разлика не е в самата игра, а в нещата покрай нея, и по-специално в парите. По мое време също се говореше доста за пари – и се даваха доста – но днес те тотално контролират футбола
Значи в технически и тактически смисъл няма разлика? Ако има, не е голяма. Мнозина от моето поколение все още се състезават и това доказва, че футболът не е еволюирал кой знае колко. Тези играчи вече са на възраст, по-бавни са, но все още са в най-добрите първенства. Това за мен си е доказателство, че нещата не са се променили много
Кой е най-добрият отбор в света? Бразилия. Те разполагат с най-добрите играчи и играят най-качествено. Да не забравяме също, че върху тях тегне огромно напрежение – винаги са топ-фаворити. Впрочем те сами си знаят, че играят най-хубаво в целия свят, и това често им помага да побеждават – защото си вярват. Понякога дори имам чувството, че едва ли не се възбуждат сексуално от това да показват невероятните си умения пред милиони хора
За Роналдиньо, Кака и Адриано ли става въпрос, или за всички бразилци от национала? За всички. Въпреки че имат ярки звезди, те винаги са били отбор, т.е. имат отборен дух. Ако не броим четвъртфинала с Франция, разбира се. Не ги деля на Роналдиньо и останалите – той е изключителен, но в крайна сметка всеки един от националния отбор на Бразилия е способен с едно гениално движение, шут или пас да реши мач. Може би без вратаря Дида
Във върховите ти години Юнайтед бяха най-добрият отбор в Англия. Сега на власт са Челси.
Какво мислиш за тях? Успехите им се дължат на ред причини, и не става въпрос само за парите на техния собственик. Освен няколко фантастични играча, имат и манталитет на победители, а и Моуриньо е феноменален треньор. Що се отнася до Ман Юнайтед, да не забравяме, че някои от ключовите им футболисти са твърде млади. Рууни и Роналдо са великолепни, но твърде неопитни. Недошлайфани
Липсва ли ти днес огромната слава? Не, никак. Не умирам да съм център на внимание. Винаги съм действал както намеря за добре, без значение дали околният свят ми обръща голямо внимание или не
Изяви се и като актьор. Сега какво следва? Треньор? Не го изключвам
За Юнайтед ли говорим? Може би, кой знае
Дори с Малкълм Глейзър? Възможно е, въпреки че не съм му голям фен – превзе една цяла институция, каквато е Юнайтед и като клуб, и в сърцата на хората. Без да разбира изобщо за какво става дума
Ходиш ли да ги гледаш на стадиона? Откакто се появи Глейзър – не
В рекламите на Joga Bonito виждаме някои от най-добрите футболисти в света да показват извънземна техника. По време на снимките научи ли младите лъвчета на някой и друк трик с топката? Не. Спрях с футбола преди девет години и оттогава не съм докосвал футболна топка – ако не броим първите две години след отказването, когато бях капитан на Франция в плажния футбол
Как така не си докосвал топка? Съвсем ли? Буквално. Не съм ритвал футболна топка нито веднъж
Ако сега беше на 25, щеше ли да имаш място до Роналдиньо в халфовата линия на Барселона? Барселона играят нападателен и красив футбол – нещо, към което абсолютно винаги съм се стремял като футболист. Така че – да, сигурно щях да играя в Барселона
Благодарим, г-н Кантона. За нас беше чест Това е напълно разбираемо
